БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Одисеята на откаченото копеле - 2

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл: Одисеята на откаченото копеле/откъси от романа/

втори откъс от романа 53. Финансираха изданието ни от Галактическият съюз, но не трябваше да парадираме с възможностите ни, защото дейността ни беше конспиративна, а целта ни да завладеем света. За камуфлаж си наемахме мутри които ни потрошаваха ребрата, чупеха очилата на редакторите или сплашваха, че за да създадем илюзията, че дължим пари. Вестниците ни винаги на загуба, меняха толкова често заглавие колкото офиса ни, адреса си. Наемът никога не плащахме, гонеха ни данъчни и автори за хонорари, а тъй като авторите си бяхме само ние, сами се гонехме. Откакто нарязаха гумите на служебната ни кола, а тя си беше частна на единственият от нас, който имаше, се телепортирахме. Имахме си вградени апарати за това. Поглъщаха много енергия, екологично чисто гориво, главно медицински спирт. Пишехме за феномени, загадки, пророчества, бабини рецепти, лични впечатления от близки срещи с третият вид, каквито всеки от нас имаше, разкривахме недопустими за съвременното ни научно познание тайни, описвахме пророчества, гадаехме на карти и на тела на сладки девици, амбицирани да станат репортерки, след като са прочели в последният брой обявата, че търсим такива. Във всеки брой я пускахме. Говорихме за самодиви и летящи същества. Едва тук описах истинската история за мнимата смърт на Сянка. Пишехме за вещици и дядо Спас, който отглеждал в обора си истински змей. Забранено ни беше да спим в отрезвителното повече от веднъж месечно, да плащаме глоби, да чупим с камъни прозорци на бивши възлюбени, да пикаем във фонтани, да мълчим и не се оплакваме, когато колегата ни се оплаква от липса на пари, да не заредим апарата си за телепортиране когато ни се отдава възможност да го направим без да си платим, да не изследваме телата на землянки, а също тъй: да забравяме, че сме командировани с мисия тук и дълго още няма да стоим. Пеехме и пиехме, често ни биеха. Някога през това време е било, не си спомням кога, твърди се, че съм пратил някакви ръкописи някъде си, не от тези неща които пишехме, а някакви други които не помня да съм написал, само си спомням, че съм искал някога да напиша. Твърди се, че тези неща са имали успех. Това са халюцинации. Аз е нямало кога да ги напиша. Нямало е. Никога съм нямал необходимата възможност. 54. -Какво си ти? -Перо от крилото, което гали, а с кръв се обагря. -Нима си любов. -Не! Просто така ме наричат.
2008-05-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)