БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Толкова невинна

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Сладка наивница, сама в гората, върви между стеблата, губи се между тях, по крехка е, сяда край реката говорят си нещо, на един език си ромолят, смеят се, смеховете им преливат, играят сенките на листата и лъчи по лицето й, смее се, разгръща тетрадката, „мило дневниче” ли е или стихове пише? Слънчево зайче прилича, колкото шепа е, а аз съм призрака скрит в шубрака, сетивата над които вече нямам власт, треса се от ужас какво правя, но я преследвам, искам да спра, не мога. Тя почти няма гърди, издуто е отпред, но лекичко и кикота й е почти детски, какво мога да искам от нея. Просто когато премина покрай мен и не ме забеляза, защото дремех облегнал гръб на едно от стеблата, блъсна ме уханието й, толкова женско беше, толкова плътно, секси. Вдигнах поглед и видях само руса коса губеща се сред растителността. Когато видях колко е млада, вече беше късно. Увлечен от уханието не можех да спра, а трябваше. Застава край вира. Иска ми се да извърна поглед, но нямам сили. Извива котешки гръбнак, ръцете й се кръстосват пред фланелката, оглежда се наляво – надясно. Вдига я плахо, пак се озърта. Набира кураж. Сваля я. Разкопчава джинсите, смъква ги, излиза от единият крачол, после от другия. Само по прашки е. След миг остава и без тях. Бронзова статуетка на Саломе. Тръгва към вира, надава писък, свива крак. Последвалия поток от думи е твърде груб не само за момиче с нейната външност, а и изобщо за възрастта й. Опитва се да се изправи, надава крясък и пак лее ругатни. Навехнала е крака си. Виква два три пъти за помощ, после се сеща, че е гола и пълзешком отива до панталона, единият крак провира бързо, но другия личи си, че изпитва затруднения. Пропълзява още няколко метра и се отказва обезсилена. Хленчи. Излизам от скривалището си, грабвам я на ръце. Да тежи тридесет, толкова ми се струва, а тя се усмихва и ме нарича ангел, глези се направо. От близко виждам изписано на лицето й спасението ми. Бръчки невидими от разстояние и изразен характер, жена е. Поне е пълнолетна. Продължава да флиртува и ми се струва, че не знае какво прави. Заболял я е крака, уплашила се е, идва неочакваното спасение, а от адреналина още е като пияна. Закача се, иска ми се да й кресна, да престане, но откъде сили. Един свят мърморан в мен нарежда, казва ми, че не бива да се възползвам, тази наивница може да си е нямала даже гадже, а ако си има само да се гушкат и да се целуват, не знае как въздейства, държи се така, защото още не е излязла от шока. Очите й ме поглъщат, толкова са невинни. Излезли сме от гората, таксита има наблизо. Дотук бях, си мисля, но тя настоява да отида с нея до дома й. Имало един етаж, а и искала да ме почерпи. Че не е толкова невинна колкото изглеждаше разбрах още като заподскача като зайче из апартамента си. Намери коняка, пусна най-порочни балади и завесите. С един замах подпали седем свещи, свали пак фланелката, но без да се оглежда както на реката и рече: -Хайде да се целуваме. Послушах я, но когато започнахме да се увличаме се дръпна от прегръдката ми. Гледам я объркано. -Само да сменя тези лигави парчета. – тръгва към уредбата – На голямата ми дъщеря са. Нещо не ме кефят. -Голяма дъщеря ли?-подскачам на място. -Ти какво! – обръща се малко бойно – Няма да се върне преди шест. Шокиран съм, изглежда е изписано на лицето ми, а това я дразни. И уверявам ви, не се шегуваше. Истина казваше: -Хей, внимавай да не ме нараниш, без да искаш, че съм много чувствителна, а малкият ми син ми е преди всичко голям приятел и е толкова едър, че ще те потроши. -Малкият син? -Имах предвид най-малкият. От вторият ми брак. -А внукът? -Ама, че хаймана. Защо питаш за този, да не би да работите заедно? -Не, просто така. -Добре, хайде да се целуваме.
2008-05-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)