БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма спасение!

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Цъфтеше му сърцето и връзваше, устните му целуваха, ръцете му прегръщаха, а смехът му звънеше, топъл млад мъж някога, сега позеленял, приличащ на болен, бързо му поникваше брадата, лесно се разстройваше, имаше страх от автобуси, страх от таксита, страх от ресторанти и кафе – аперативи, страх от жилищни блокове и дори продаде апартамента си, купи си вила извън градоустройствения план, а децата му не щяха повече да го видят, а неговото скъпо гълъбче, което някога го наричаше „ангел мой” не щеше и да чуе за него. Запушваше ушите с тапи, тампони и памук, но видеха ли, чичето със запушените уши, малки вандали насилваха докрай уредби и каквито там уреди за музикално възпроизвеждане имат, за да го тормозят. Проблемът на човека не беше лудост, а чувствителен слух. Твърде чувствителен дори за музикант какъвто не стана, защото си предпочиташе ролята на ценител. Музикантите за него представляваха нещо средно между еротични танцьори, поети и изповядващи се прегрешили светци и светици. Харесваше дори неуменията им, защото в тях улавяше скритата естетика на природния каприз. Разнообразието и характера на хаоса, очарованието на нарушението на стандарта. Цялото битие за него беше композиция, която за жалост не можеше да пресъздаде тъй, че да бъде чута от всички останали и някога страдаше, че има нещо несподелено дълбоко в себе си. Но мил и добричък, един такъв който и на мравка път ще направи, но с една усмивка ще омагьоса съпругата на градоначалника и чрез нея ще издейства разрешение за гараж на квартала или забрана за строеж на друг подобен в друг квартал, за да спаси детската площадка където играят близначетата на една от любимите му, чувстваше се достатъчно потребен, обичан и обичащ, за да страда за затворената в него красота на световния глас. Освен това с течение на времето започна да си мисли, че си въобразява, че слуша по-различно и си мислеше, че всички чуват това което и той. Пък и беше весела душа, а веселите души приемат, че това което не могат да направят, не си заслужава да бъде направено и скоро забравят за него. Тъй, че примири се, че не може да излее това което е в него и да зарадва останалите, а желанието да го направи трансформира в сума обикновени постъпки в които усещаше духа на мелодията. Една прегръдка, една усмивка, рушвет на катаджията и без да е направил нарушение, комплимент на продавачката на зеленчуци за дупето й, което в интерес на истината не и стоеше зле, но от точно определени мъже, в чиято група се намираше й беше приятно да чуе истината която и без друго знае. Няколко монети в кутията на инвалида на моста, няколко телефони разговора за дъщерята на своя стара любовница пред асистентката която й преподава, негова по-късна любовница, прибиране на падналия геройски пиян свой комшия до единадесетия етаж, с ей такива нещица изразяваше мелодията която не можеше да пресъздаде, а слуха му ставаше все по-чувствителен. Звуците за него имаха вкус и мирис, докосваха го и играеха като цветове. Изтънчи се до там, че усещаше кога Моцарт е имал киселини, а Вивалди е ял силно подправено, виждаше чертите на вдъхновителките на Бетовен, като в мъгла излизаха й играеха нимфите му, разтваряха воали като криле и го посипваха с аромати. Обичаше и ръмженето на двигателите, бръмченето на електромоторите, свиренето на гуми преминаващи през локви, блъскането на вятъра по стъклата, тътена на градската суетня. Звуците за него бяха живот, идеята на вселената, монолога на прекрасния и малко самотен Господ. Дуетът на цивилизация и природа в която доминира ту единия, ту другия глас. Да беше поет би възпял хармонията, да беше философ би я обяснил, да беше изследовател би я описал, защото имаше впечатления, но като обикновен човек просто живееше в нея, беше се разтворил в нея и превърнал се в нейна част. В последните години настъпи в него обрата. Дарбата му стана проклятие. Трябва да кажем, че като безкрайно обичлив човек някога обичаше всякакъв стил музика. Без да е напуснал родината си, почти без да е излизал от родното си градче, той беше един значителен пътешественик. Чрез музиката, достатъчно беше да затвори очи се пренасяше на всяка точка на планетата, усещаше миризми и вкусваше храни които не е опитвал, докосваше се до раси и антропологични особености каквито нямаше как да доближи. Както мелодията, така и гласа носеха особеностите на географската точка и психологията на бита. Всяка музика му допадаше, дори и тази която съсипа живота му. В началото докато не беше популярна и се слушаше само по кръчмите, най-долнопробните и каруцарските, дори си я обичаше с един много странен мотив. Пиеше на аванта и без съпругата или любовницата му да си има на представа, че докато е при нея, всъщност се е забил и в мъжкарска компания и обръща чашка след чашка, а от време навреме като му стане скучно там съзнанието му идва при нея и като му стане скучно от нея, съзнанието му отново отскача до там. Музиката просто си носеше алкохолните пари, острата пот, грубиянския наперен речник, доста по-беден и от душите на блажените в царството небесно, нацапаните покривки и общо взето печалта която знае как да се весели и да щрака с пръсти, да бъде лекомислена в иначе тревожния живот. Музика, всъщност калпава смесица от съседни етнически ритми, с натрапчиви рими като текст, повечето банални, дъвкани, гълтани, смлени, извадени навън за втора, трета, пета и така нататък. Носеше някакво очарование тази свещена простота, но когато времето я наложи като модерен стил, а като част от него и поведението да бъде надувана силно и всеки неин почитател да чувства останалите длъжни да се веселят по неговия начин, независимо дали им е весело, започна да чувства раздразнение, а после изпитваше усещането, че не може да излезе от кръчмата. Онази кръчма, задушливата от алкохолни пари, острата пот, грубиянския наперен речник. Няма лошо да влезеш и в такава, но усещаше, че от нея няма излизане. Сънуваше, че му се смееха, крещяха му от масите зомбита и каруцари едновременно. Той стоеше на вратата, а зад нея напомнящо мъгла нищо в което не можеше да престъпи. Кикотеха му се и казваха: -Щом веднъж си влязъл тук, друго няма. То е игра на болната ти фантазия, ненужно и глупаво. Тук е разума, тук е емоцията, а повече от нея е лудост. Опитваше се да изкрещи, но вместо собствения му крясък излизаше поредния хит, за коли, къси поли, пари, кръчма, раздяла, сълзи. Събуждаше се и плачеше, музиката не заглъхваше, идваше от улиците, от комшиите, беше прекалено когато до катафалката в която беше ковчега на баща му, точно на светофарите, спряха едни момчетии до тях, а колата им подскачаше от басовете тонове на парче от същия музикален стил, те пък подсвиркваха и кряскаха. Преди да влезе в заведение се ослушваше какво са пуснали и влизаше само, ако не беше от тази музика, но винаги след като си поръчаше и му сервираха, някой сменяше станция или диск или включваше телевизора и зазвучаваха пак тези хитове, оставаше поръчката и излизаше, а понякога ставаше въпрос за последните пари с които разполага и корема му се беше свил на четири от глад, но преди да стигне до дома си, от засада, изливайки се като отпадъци върху главата му от терасите, пак същите ритми. При кроткият си нрав веднъж изхвърли един шофьор от автобуса и завърши курса, за което го арестуваха, щяха да го осъдят и по чудо му се размина само със солена глоба и петнадесет дни поправителен труд. Веднъж пак в един такъв автобус, най-учтиво помоли водача да намали музиката, но тогава той пък беше изхвърлен от автобуса и трябваше да се прибира на стоп, а в колата която се качи пак същата музика, но гостенин няма право да избира. Не искаше друго, просто да е по-тихо, за да не му се натрапва. Напусна града, но пак се налагаше да слиза, по работа, по административни задължения. Тапите донякъде го спасяваха, но привличаха внимание. Видеха ли го с тапи, любителите на тази музика се чувстваха обидени и ограничени в правото си музиката им да бъде слушана от всеки който не желае да я слуша и надуваха още по-силно, за да докажат, че тапите са слаб изолатор за тяхната душевност. И отново попадаше в кръчмата, в чието оскъдно обзавеждане беше целия свят, а друг свят нямаше. Дни трябваше да бъде изолиран от натрапчивия ритъм, че да се опомни. Разви такава неприязън, че дори два тона да чуеше, дълго му беше развалено настроението и се чувстваше като болен с изнасилена душа. Всъщност страдаше от същото което мнозина днес, измъчвани от същата музика, страдат, но при него беше само по-остро. Постепенно разви навиците да се крие. Знаеше кога да сложи слушалките на 3D плейъра и да си слуша своето, кога да сложи тампони, в кои магазини да пазарува, кои улици да избегне. Правеше го механично, защото докато беше съзнателно, съзнанието му звучеше в ритъма от който бягаше и самото бягство се обезсмисляше. Телевизия съвсем престана да гледа. По централни улици да излиза. Достигна месец и половина без да слуша тези ритми и спря вече и да ги сънува, но сина му позвъни. Каза за майка си, че била болна. Притесни се. Понеже беше сменил картата в телефона набра по памет номера на жената която все още обичаше, но сгреши. От другият край вместо сигнала за позвъняване прозвуча избрания от абоната музикален сигнал, а той беше едно от най-досадните парчета. Прилоша му като го чу. Опомни се в кръчмата, а тя беше още по-малка, по-миризлива, по-задушна, кръчмаря се усмихваше иронично, търкаше чаши, а над главата му плакатите на звездите на тази музика показваха дупета, но в жеста им сега нямаше еротично предизвикателство, а само подигравка. Изчезна природата пред очите му. Всичко миришеше на кръчма. Кикотеше се, докато заби тирбушона първо в едното си ухо, после в другото. Болка не изпита. Кръв течеше, но екзалтацията беше тъй силна, че му подейства като упойка. И това беше последната грешка в живота си. Направете си експеримент. Запушете си ушите когато някакъв звук ви е изключително досаден. Най-вероятно е той да продължи да звучи в съзнанието ви. При нашият герой се получи точно това. Престана да слуша всичко друго, освен отвращаващата го музика. Която не спря да звучи до края на дългите му дни.
2008-05-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)