БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Eдин безумно смел страхливец

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Все този сън, среднощния крясък, едва дочакваше сутринта. Изгряващото слънце му се струваше кученцето което никога не бе имал. Унасяше се в часовете, случваше се пак да му се присъни. Другите деца умираха от смях, трепереше и често заспиваше и както ходи. Понасяше подигравките, не ги приемаше дълбоко, другото все още го ужасяваше. Превърна се в изоставащ ученик, предпочиташе пердах от баща си, пред това да застане пред психиатър и да го затворят в „кукувичето гнездо”, преди четеше и беше прочел романа на Киси, но вече не можеше да се съсредоточи в никаква книга. Не можеше даже върху момиче да фиксира поглед. Все тази сграда, тази рухваща сграда. Този страх, че ще бъде затрупан някой ден от нея. Сън, като сън, другите също сънуват кошмари, а и той помнеше, че и от по-страшни се е събуждал, но този се повтаряше. За два месеца, седемнадесет или осемнадесет пъти го сънува. Затънтено село и една доста смешна като архитектурна приумица сграда. Стъклата на мансардата й напомнят ококорени очи на бухал, стените й опечалени скули, а улуците са на мястото си, но в съня изглеждат напълно излишни и блестят като златни, но той знае, че просто са напикани и лунната светлина се отразява във влажната повърхност. В сънят живее в дълги години в тази къща. Вътре, печална картинка. Оскъдица и мизерия, има нещо приятно, изглежда спокойствие, но обзавеждането е подтискащо старо. Вратите скърцат, на прозорците има гнезда, голи вратове се показват през отворите им. Сяда в разнебитено кресло. Знае какво ще се случи, но не смее да покаже на къщата, че знае защото се бои. Необяснимо е, тя така и така ще го затрупа, но като че ли вярва, че може да я излъже, престори ли се на разсеян. Но тя все рухва. Съсипа го този сън. Дистанцира го от приятели. Прати го на задни позиции популярност в училище. Най-страхливите вече го плашеха. Майка му крещеше. Баща му вече не го пердашеше, а напротив, движеше се на дистанция минимум метър, за да не го прехване малоумието. Сънят спря, но страха остана. Нещо подобно къщата все едно наистина беше рухнало и затрупало онова момче, което беше преди да започне кошмара. Различни представи имаше. Боеше се от хората, оказа се, че както си живееш нормално и всичко до края на живота ти изглежда ясно и трябва само да порастеш да го имаш, изведнъж може да се промени и да се опомниш, в свят напълно неразбираем, такъв който ти се струва свят на другите, на изоставащите и печалните, на слабаците и страхливците. Пресмяташе всяка своя стъпка, странеше вече по своя воля от другите. Възвърна старите си позиции, но минаваше за потаен. Уважение имаше, но приятелство: не, а и не желаеше да има. Нямаше доверие на никого, най-малко на себе си, а родителите си направо ненавиждаше. Имаше слабост към тях, но тя само го караше да чувства онова безсилие каквото изпитваше в кошмара, когато знаеше, че къщата ще го затрупа, но не смееше да се втурне навън, за да не се случи по-рано. Учеше усилено, имаше да наваксва. Никога не достигна онези високи върхове каквито имаше преди изоставането си, защото учителите си създадоха впечатление за него. Дълбоко в себе си, обаче не искаше да допусне това обяснение, защото то отива на другите, на изоставащите и печалните, на слабаците и на страхливците. Мъдрият търси причината за всичко което се случва в себе си. Така беше научен, така знаеше, че трябва за да успее. Не, че успеха го блазнеше, нищо вече не го блазнеше, но се боеше. Боеше се, че отново ще стане от другите, изоставащите и печалните, слабаците и страхливците. Ще стои безсилен в старото кресло без да има кураж дори да избяга. Минаваха годините. Твърде предпазлив, твърде хладнокръвен, добре преценен, а и разполагащ с подходящ старт, създаден му от бизнеса на онзи идиот баща му в началото имаше успехи и в своя. Разрастваше се, общо взето му вървеше, но прекъсна от веднъж всяка дейност и никой не разбра защо го направи. Истината скри, започна да му се присънва отново стария кошмар. Три пъти, но достатъчно да разбере, че няма да се справи с живота, ако не се справи със страха си. Разпродаде каквото му принадлежеше и дълго скита докато намери село пълен двойник на онова от съня. Закупи мястото, а то като по поръчка обявено за продан и пълен двойник на онова от съня. Събори съборетината и построи нова – пълен двойник на онази от съня. И заживя в нея. Нарочно не я направи стабилна, а такава каквато я сънува. И не, че нямаше още пари, но със същите стари неща я обзаведе каквито помнеше и нищетата го стягаше за гърлото, ала искаше всичко да е такова като онова от което се боеше. За да свикне със страха си, за да се справи с него. Заспиваше и не сънуваше, а едва когато отвореше очи стария кошмар се повтаряше. Страхът идваше на кризи. Сърцето му започваше да скача, притъмняваше му пред очите, колената му омекваха и търсеше пак онова кресло и тъй като всичко се повтаряше, очакваше сградата да рухне, а нямаше не само смелост, но вече и сила да скочи и да я напусне. Беше готов да посрещне смъртта, но тя не идваше като пощада. Много пъти се готвеше да напусне сградата, показал беше достатъчно кураж, но спираше се. Знаеше, че дори на другата част на света да иде, пак ще я в нея, защото тази къща е неговия страх. В същото време, направи си равносметки и прецени, че напоследък му върви, по-добре от когато и да е било. Обясни си успеха както с търговските си умения, така и с това, че сега е наясно със страха си, който иначе би приличал на мъгла, обвила всичко в живота му, разстлала се във всяка посока, винаги и във всяко нещо пред очите му. Такива са неясните страхове. Мъгла през чийто филтър виждаме действителността. Изясниш ли си ги, вече си наясно с всичко останало от което не се боиш. Макар да нямаше опит със селското стопанство, бързо намери мястото си. В най-необходимото, в това без което не може едно село. Без църква и училище може, но не и без кръчма, а сина на стария кръчмар пожела да намери щастие в града. .Нашият човек, се възползва и веднага запълни празнотата. Вървеше му, селото богато, хората работливи, но и здрави пиячи. Вересии, разбира се, даваше, но те работеха в негова полза. Преди би се побоял да го прави, но сега се боеше единствено покрива да не рухне върху него, а не от някакви си дребни загуби. И смелостта му, пълнеше джоба. И съзна, че страха му е станал приятен и можеше да напусне селото, когато реши, че никога не би го напуснал и тук му харесва. Свободен беше вече, но какво повече можеше да поиска от свободата си, не намираше. Когато сина му се роди, страха отново сви гърдите му, но това в този момент беше най-приятното усещане изпитано през живота му. Да имаш за какво повече от себе си да се боиш. Прекрасно е. Да те върне назад към уязвимото. Любовта да те лиши от свобода, това му заприлича на щастието. Няма да продава къщата, за да не затрупа друг. Ще я разруши. Тъй си мисли седмици наред, но все отлагаше. И накрая реши, че дявола просто го изкушава. Започне ли да се подава на страха колкото и щастлив и свят да е, кой знае до къде ще го отведе. Не! Ще рискува и живота на подрастващото! За да не стане отново от другите, изоставащите и печалните, слабаците и страхливците. В името на малкия ще му рискува живота. И един ден ще му разкаже всичко. По-остри бяха кризите от преди, по-остри и по-страшни. Роди му се и дъщеря. Удвоиха се. Дъщеря му ставаше хубава, сина им ги напусна. Камък падна от сърцето му, когато възмъжалото момче си тръгна. Не го спря, радваше се, че си тръгва. Болеше го, но се радваше. Не се разбираха, а малкия не разбра, не разбра с каква обич е бил изпратен. Имаше земетресения. Паднаха обори и други къщи, но тяхната: не. Само се напука. Дъщеря му се ожени в селото. Вече имаше и внуче. Помина се жена му. Внуците когато пораснаха остана сам в къщата. Отдавна беше забравил страховете си, че някой ден тя ще го затрупа. Победил ги беше. Цял живот се беше борил с тях и беше успял. Сега и да се срути къщата, все едно. Постигнал целта си след толкова дълга борба доказа, че не е от другите, изоставащите и печалните, слабаците и страхливците. Усмихваше се на пророчеството от съня си и очакваше да се сбъдне. Но това не се случваше. Докато една сутрин не постави сам тротиловите шашки откраднати от близкия военен полигон. Седна спокойно в скърцащото кресло с дистанционно в едната ръка и капсул детонатор в другата. Натисна едновременно и двата бутона.
2008-04-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)