БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Прозрачна като стъкло

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

-Отворя ли за някого врата на колата си, все едно съм го поканила в сърцето си.-имаше лунички, иначе изглеждаше сериозна – Да, тук съм най-уязвима. Все едно съм гола изляза ли от колата, тъй се чувствам, а стопаджии не обичам. Ти къде така?! Не, не ми отговаряй, не е нужно, знам, че не е натам където и аз, а това ми е достатъчно. Всеки си има пътя, нали така. Скитащата самота на два крака или на четири колела. – засмя се. Секси беше, казах за луничките. Имаше и стройни бедра и не ги криеше. Носа й правилен, но въпреки това закачлив. Колата, дрехите, ароматът също, всичко в нея можеше да се обобщи с думата елит. Аз пък като сдъвкан и изплют. И сигурно би й било интересно да научи, че съм току що излязъл от затвора. Изгониха ме даже нашите, а детето при тях, съпругата ми с друг, доста хора са ме чакали да изляза, да се появя, че да ме поступат. Общо взето мразя света, оскотял съм и не ми пречи. Яд ме е само, че ми е отнет лукса да бъда човек, да се протягам в сладки съновидения, че имам личен избор, че закона, вселената, лелката която мете сутрин улицата и местния политически лидер, куцо, кьораво и сакато, блеещо, мяучещо и лаещо, светофар, отворена кръчма и рубрика за работа в парцала на стилажа в кафенето, тъй нататък общо взето всичко е подредено толкова целенасочено, че не се налага да бъдеш лош, че да ти е добре. Избиват ме топли и студени вълни. Тази флиртува с мен и не знае какво прави. Седем години не съм докосвал жена. -Не обичам стопаджиите, знаеш ли? Качих те и аз не знам защо точно те качих. Може би си ми съдба. Какво ще кажеш? -Скучаеща сте. -Охо, на Ви си говорим. Много сладко. Добро възпитание май си получил. -Прекалено даже. Бях с очила и големи бузи. И двамата ми родители, учители. Дядо ми също, а с баба си говорих на френски, но малък бях. Погрижеха се да бъда добро момче. -Не се ли случи? -Какво значат зло и добро? -Не знаеш ли, ако аз те изям това е добро, ако ти ме изядеш това е зло. Разсмяхме се. -Моралният кодекс на канибалите, много е точен.-сетих се за заучената фраза. -Мислех си, че е виц, но ми харесва. -Добре, ясно е, че сте делова жена. Хайде да си говорим на право кого трябва да убия. Пошегувах се, но тя помръкна. Разтрепери се. От страх ли, от гняв ли. То шегата си ми беше сериозна. Нещо не виждах логика в целия този контакт, освен ако не знаеше кой съм или не се досещаше какво съм и цялата работа опираше до мокра поръчка. Реакцията й обаче, напълно опроверга предположението ми, още преди да съм го приел на сериозно. -Толкова ли си отчаян?-попита. -Всъщност, не. Чака ме един добър приятел. Наистина добър. От някога. Повече от приятел, другар. Имам си девиз: „Приятел е дума. Господ е другар.”, премълчавам обикновено останалото. -А, то е? -Малцина са щастливците които на този свят срещат Господ. -Страховито прав си, знаеш ли. Въпреки, че не е хубаво от живи хора да си правим кумири. -Аз не си и правя. Просто ценя. И гледам каквото мога да съм полезен. Много неща умея. Този път ще са законни. Съвсем леко се стъписа. Не се уплаши, нито изпита нещо неприятно. Прозрачна беше като прозорец. Би й проличало. Прие го съвсем естествено. И знаете ли, почувствах се като докоснат от Христос, хром. Нещо в мен се изправи и проходи. Усещането, че съм човек. Обикнах я, изведнъж я обикнах. По начин, по който не си представях, че е възможно. -Ще се справиш ли?-попита и наистина не беше пресилена загрижеността й. -Предполагам. Да. Няма причини да не се справя. И със завързани очи мога да поправям коли, а става въпрос точно за работа в автосервиз. Това ми предлага, приятеля, за който споменах. -Да, ясно, но…В автосервиз ще си близо до света си, от този който се опитваш да бягаш. Не трябваше да го казва това. Права беше. Мислех си, че си въобразявам. -И изобщо, крайно си обезверен.-продължи замислено.-Трудно ще ти е. Как пък си се забъркал с престъпния свят. Не е за теб, не се ли виждаш. Извини ме, от това което съм само професионалните изкривявания ми останаха. С хора работя. И съм професионалист. Талант съм. Опитвам се да не бъда. Виж, аз не съм кучка. Това трябва да приемеш, знам, че не можеш, но навярно си хазартна натура, просто заложи на този жетон. -Какво искаш от мен? -Почакай, казах ти, че не съм кучка, но не съм и слезлия от небесата твой ангел. Просто съм жена. Казах ти, че да поканя някого в колата си е все едно да го поканя в сърцето си. И не излъгах. Защо точно теб? Защото така реших. Имам нужда от теб, а ти също имаш от някого. Освен, ако не предпочиташ да продължиш да приземяваш всевишния, а той да те наказва, също както верния си раб библейския Иов, за да изпита верността ти. И тези които си обожествявал като другари, да се отричат от теб, като приятели. Разбираш ли? -Твърде много думи.-усмихнах се. Не можех да повярвам, че я разбирам правилно. -Прав си.-засмя се-Твърде много думи, развълнувана съм. И наистина беше. Все тъй прозрачна като стъкло, издаваше всичко. Наивна нимфа която се събличаше в стаята без да е спуснала завесите. На това приличаше душата й. -Ще го кажа направо. Искам да стигнем до новия ми адрес заедно. Цял живот все съм прибирала някой в сърцето си или колата си, а все сама съм оставала. Дълга ще ми е тази нощ. Уморена съм. Всичко постигнах в живота, в личен план всичко провалих. Не искам да съм сама. Не съм кучка която търси забавление, нито съм твоят ангел, който ти дава всичко даром. Просто жена съм. И то каква. Сексуалното привличане беше най-малкото което изпитвах след онази й реакция която ме накара да я обикна. Твърде хубаво беше, твърде хубаво за да е… -Все качвам някого в сърцето или колата си, а после той сам по своя път, а аз сама по своя. Нищо, кой знае какво, нали? Човек се лишава от далеч повече, губи дори свободата си, не мога да си го представя. Сигурно ме мислиш за разглезена, но от затвора на който ни осъди обществото излизане има, от този на който се осъдим сами, не. Освен, ако не ни помогне някой да избягаме. Ти на мен, аз на теб. Топло ми ставаше, все по-нежно, безбожно щастливо. Имах чувството, че с нея пътувам от години. Толкова близка никога не съм чувствал и съпругата си. Това бяха отворени обятия, отдадена до свръхестествени дълбини жена. -Ще дойдеш ли с мен? Няма да се отклоня от пътя си, правила съм го, за да остана пак сама, а никой никога не ме е следвал по моя. За последен път се моля някой да го направи. Държа на думата си. С теб или без теб ще стигна до дома който е вече мой, но искам да сме заедно. Трябва да завия, ако желаеш продължи по магистралата… Спря колата. Вихрушка от мисли, объркани, засмукаха ме и ме погълнаха в себе си. Като изцеден, свит на ченгел се взирах в чезнещите в сумрака стопове. В следващите месеци много мислих върху случилото се. Не става въпрос за злополука, това е ясно. Пътят по който се е случило е първокласен, прав, добре осветен, а и не и още не се е спуснала нощ. Избирала е мястото, дори по магистрала караше с по-малка скорост отколкото с тази в която е връхлетяла дървото. Самоубийство беше. Във вестниците не пишеше много, но достатъчно, че да се досетя. „С теб или без теб ще стигна до дома който вече е мой…Искам да стигнем до новия ми адрес заедно. Дълга ще ми е тази нощ. Уморена съм.” Още я сънувам как ми изрича.
2008-04-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)