БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Тази негова усмивка

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Наричаше я, кокошка като майка й. Тя пък го изложи веднъж в пубертета си, по време на местни избори на които той се беше кандидатирал. Съблече се й гола тръгна из центъра да събира подписи за „Закон за прошката”, нямаха никакво значение подписите и никакъв смисъл каузата й, но искаше да го изложи и успя. Той пък си хвана любовница три години по-голяма от нея, момичето беше глупаво и от село. Защо се подиграваше така с наивността му. Заплаши го, че на всички ще разкаже. В пресата ще пишат. Той пък от своя страна й рече, че тогава ще бъде принуден да доведе малката в къщи. Като своя съпруга и като нейна мащеха да я доведе. Изкиска се като първолак: „Ще си имаш сополиво мами!” Пълен кретен. Но най-отвратителното беше, че само в дома си се държеше така. И след нелепата смърт на майка й, само с нея. Навън достолепен и с прошарени банемебарди. Костюми, ако ще да ги купи и втора употреба, ще му стоят като по поръчка, майсторска изработка. Снобът обаче се е случвало да прелети половин континент за да му ушият сако или панталон. В същото време го раздава голям благодетел. Кампании, кампании под негова егида. За деца в неравностойно положение, за психологическа помощ на малолетните престъпници, за спасяването на редник Райън, става въпрос за квартален тарикат, негов приятел от детството, хванат някъде из Африка да продава лотарийни билети важащи в далечния изток. Кампания за защита на уникална скала по северното било недалеч от града, за която разбира се научиха в половин свят, а в скалата нямаше нищо уникално освен овчарското й име: „лелино дупе”, за което, разбира се, чуждестранните делегати дошли да видят „чудото на природата”, не разбраха, както и не разбраха, че то изобщо не е застрашено, но пък опитаха произвежданата домашно ракия от сорта грозде който расте в района и от този момент нататък от хоби се превърна в златен поминък за цял регион. Излишно е да се споменава, че стотици бяха готови да му целуват и ръце, и крака. Пъчеше се по ефир и кабел. Споменаваше академичната си титла в музиката с която не се занимаваше от двадесет години насам, но не отричаше, че е по-кадърен търговец отколкото тенор. Всъщност гениален беше в бизнеса. Четиринадесет официални корпоративни съдружия. Връзки със сивата икономика сигурно един милион. Божи ангел да слезе от небето да му направи ревизия, нередност и закононарушение няма да намери. Никой не се съмняваше в чистотата му, а в политиката не проби само защото си прецени, че по-добре е да остави свои кукли да вършат скучната работа там, където той иначе трябвало, да се поти и да се излага. Иначе цял свят научи за усмивката му. Емблематична беше. Омагьосваше с нея. Проникваше под кожа, под кости. Дори престъпните босове печелеше. Само, тя, виждаше под същата тази усмивка сатаната. Скритата му същност познаваше единствена и оголените му зъби които за всички други бяха наивна откровеност, за нея бяха зъл, много зъл сарказъм. Подиграваше се с всички, като започваше със себе си, но себе си със собствените си подигравки, донякъде ласкаеше, а останалите истински презираше, но понеже му харесваше, правеше тъй, че да бъде харесван от тези които презира. Сам се наричаше: „лицемер”, а нея използваше като отдушник на скритата си същност. Казваше й го с тази негова обожавана, но в действителност гадна, гадна усмивка. Присъни и се на два пъти да го убива. И двата пъти го удряше с брадва в тила. В пристъп на ярост, безумна ярост, но когато той се свличаше на паважа/откъде се взимаше този паваж/, тя с ужас разбираше какво е направила. Това беше баща й. Нейният баща. Навеждаше се, отчаяние я обземаше, молеше се да е жив. Тогава той се обръщаше. И макар тежко наранен, почти агонизиращ и се усмихваше. Усмихваше й се надменно, иронично, противно. И отново я обземаше яростта. И го довършваше. Крещеше на сън. На сутринта я подпитваше със същата усмивка, дали не е сънувала нещо. Да му разкаже, но още подигравки ще понесе. „Защо постъпваш така с мен!”-избухваше в ридания. „Че с кой, ако не с теб? Ако беше жива с майка ти щеше да е. Затова си и избрах такава кокошка. Изобщо не ми харесваше, ама изобщо…Е, ставаше за задоволяване на сексуални потребности и доста квартални песове го бяха научили.” „Лъжеш!” „Че аз живея в лъжа. Но ти няма да научиш истината! Лъжецът лъже и когато каже истината, защото го знаят, че е лъжец. Малка кокошка, кого наричаш лъжец! Погледни се. Даваш ли си сметка, колко струва красотата ти. Поддръжката й. Давала ли си сметка, някога. Твоите връстници могат ли да си го позволят, че по-големите, че тези които имат способности и трудолюбие, но не и твоят старт. На моите лъжи трябва да благодари истинската ти красота. Кокошка!” Ако беше гневен да я засрами, но той се усмихваше. Пак така гадно се усмихваше и не искаше просто да я засрами, а да я прегази. И го постигаше. Да се направи на Шиндлер спаси едно гето от багерите. Строителството беше незаконно, но назначи всички до един фиктивно на работа и издейства да не бъдат събаряни къщите им, за да могат работниците му да идват на време в цеха който се намираше в района. За абитуриентския й бал организира поетичен конкурс: „Най-красивата жена”, вместо победител номинира лично двадесет и осем поета. Даде им парична премия, събра стиховете в стихосбирка и я посвети на нея. Ръкопляскаха й и й завиждаха, приятелски или злобничко. Щастливка я наричаха, а той й се хилеше, хилеше, хилеше. „Ако искаш вярвай, но този път съм искрен. Наистина си най-красивата. Погледни как те обожават. Но нали ти казах мнението ми за твоята красота. Порочна е, но ти не го осъзнаваш, защото си суетна кокошка.” Успя да я разплаче и на този светъл ден, а хората й се радват, радват. Не върви да циври най-голямата щастливка. Спомнеше ли си майка си, разридаваше се. Толкова мила жена беше. Само светли спомени с нея. И той изглеждаше различен тогава. Защо не престане поне паметта й да скверни. Всяко отиване до гроба й се превръщаше в кошмар. „И защо цветята са четен брой. Това е за покойници. Тази е просто една красива мързелана. Няма голяма разлика дали почива в хола или в онзи прекрасен парк. И тя е жива, жива е, както казват комунистите, в твоето сърце. Тя е преродена в теб. Ти си тя. Толкова нелепа и никаква.” Жесток човек. Спомни си за съня и брадвата. На двора имаше брадва. Усмихваше й се, пак така й се усмихваше. Нямаше свършване този кошмар, нямаше. Един път се опита да избяга. Беше непълнолетна, издири я с полиция. Пак усмивката му. Сега когато имаше законова възможност я остави без пари. Пак усмивката. И я предупреди, че всички я знаят като дъщерята на един от най-богатите мъже в страната, спомена й за статистика за отвличания на тузарски дечица. Подчерта, че откуп за нея няма да плати. Пак усмивката. Сигурна беше, че плати ли откуп, то ще го направи с единствената цел, после да я подиграе, толкова жестоко, че всяка жестокост на похитителите й, да не прилича на такава. Долови под думите му и още нещо. Този негодник сам щеше да инсценира отвличане. Нямаше да я пусне да отлети. Тя му си беше играчка. Навярно би се самоубила, ако колата му не беше се забила с над двеста и двадесет километра в час в онзи тир. Мислеше си, че пак е негова подигравка и рида, рида, че продължава да си играе с чувствата й. Трудно прие смъртта му, а имаше нещо от зловещият му хумор в съболезнованията на хората, в думите които чуваше, колко го обичала, каква трагедия било за нея. Когато отвориха завещанието щеше да припадне. Всичко й оставяше, но при едно условие. Не го ли спазеше половината от състоянието му отиваше при младата му любовница, селянката, другата половина при фиктивните му работници от гетото, а тя оставаше само по едни прашки. Въздъхна. За да спази условието легна на хирургичната маса. Само устните й щяха да пипнат. Само устните. Нищо друго. И завинаги от огледалото щеше да я гледа, тази негова усмивка.
2008-04-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)