БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ще дойде!

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

 

Целунаха се просто защото им беше скучно. Чакаха двамата, чакаха нещо си, чакаха сами. Отегчително стана, много отегчително. Дъждът навън ту се усилваше, ту тежки капки единично биеха, като по бас китара разстроени пръсти. Близка му се стори изведнъж, близка и жертвена. Защо второто? И той не беше сигурен. Толкова чужда я чувстваше, друг свят тя си имаше. Май го презираше, май я мразеше. Всъщност, никак, никак не беше сигурен, по-скоро безразличие, а сега ненадейно, ненадейно привличане. Очакваше да писне. Или да се превърне в камък. Речен, студен, ледена вода да се плъзга по него. Сто килограма да стане и да се търколи и прегази пръстите на краката му. В праисторически крилати да се превърне и всички с крясъци да го гризат. С плесник да го зашлеви. Не, не заслужаваше подобен риск. Но спря да мисли, скучно му беше. Просто седна до нея, преметна ръка през шията й. За миг се вдърви. Тежкото й дишане не беше от възбуда. Обърканост някаква. После прошепна:

-Какво правиш?

А тази фраза с тази интонация, побъркващо нежно го докосна, като с пръсти го докосна, по най-чувствените точки го докосна. Тогава доближи устни. По скоро от скука реши да му разреши да я целуне, но някакъв несъзнателен импулс разтвори устните й. Откъсна ги бързо.

-Какво правим?

Дланта му вече галеше гърдите й. Учуди му се. Нелепо се почувства, много нелепо. Изпита и неудобство да бъде опипвана и неудобство да го отблъсне. Нищо друго не чувстваше, все още не чувстваше друго. Насмешливо дяволче мина набързо. После топла вълна, която не означаваше нищо. После хладна вълна която означаваше нещо което тя не разбираше. После дробовете й без никаква връзка с останалите усещания в задух се сковаха и не можа да подтисне надигащата се буря в тях. Задиша учестено, зърната й набъбнаха. Леко го отблъсна.

-Ще дойде! – рече – Всеки миг ще дойде…

Като, че ли думите й му подействаха. Спря, тогава тя погали ръката му, сложи я в скута си. Затърка лице. Почувства пръстите му под дрехата си.

-Полудели сме!-простена.

Падаха им дрехите, падаха задръжките. Мисли наедно с тела събличаха. Други се опомниха. Дълго са желали да се случи. Дълго са желали и са криели. Шепнеше му глупости, шепнеше й грубости. Думите не чуваха, търсеха мелодия. Неловки бяха ласките им, само от началото. Нещо преобърнаха, птица май се блъсна по прозореца. Смях гърдите й изпълни. Наивно я целуваше, толкова наивно. Миловидно й стана на дете престараващо се, да изглежда опитно й заприлича. Внезапната възбуда също тъй внезапно щеше да я напусне, но на самата граница това да се случи възбудата премина в трикратно по-силна. Мисълта, по-скоро фантазията, че е по-опитната, водещата, учителката я разкрепости напълно. Разтвори се както никога, пожела го както никога не е желала. Някаква луда непозната в нея се отдаваше, искаше, целуваше. Част от съзнателната й същност, удивено стоеше в страни, притиснала с пръсти устните си, за да не изпищи, но завладяна от гледката искаше и тя да се включи като трета в неочакваната любовна игра.

-Ще дойде…-изстена, вече над него, вече й беше все едно, но нямаше думи, а дъха й искаше с думи да излезе навън. Бяха на пода. – Какво правим! Какво правим…

Той промърмори. Някаква изкуствено думичка която вече нито тя желаеше да чуе, нито той пък обичаше да казва. В една безкрайно дълга секунда, преляха двете съседни секунди в които усещанията на двамата достигнаха апогея си. Тя падна до него обезсилена.

-Ама, че сме! – рече и се засмя. – Трябва вече да дойде!

И токът дойде. Светнаха лампите. Бръмна хладилника. Заработи телевизора. Неговият сериал беше минал, нейният вече свършваше. Седнаха на канапето. От осемнадесет години живееха заедно, от осем не бяха се докосвали. Напълно примирени с факта мислеха, че им е все едно, а трябваше една вечер да останат без телевизор.


2008-04-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)