БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Наивна, сладка пролет - 2

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

-От кога си на тази пейка? -Час. -Печално изглеждаш, знаеш ли? -Моля те. -Печално изглеждаш. -Сигурно. -Виж, аз те обичам. -Зная. -Преди малко един флиртуваше с мен. И беше симпатичен. -Хубава си. -"Хубава си!". Как го каза само! -Наистина. -Каква е тази интонация! Дори в гласът ти личат свитите ти рамене. Слушай, тази жена, която и да е, ще те накара да страдаш. Ти вече страдаш, още от сега. И кажи ми, но честно, от кога се срещате! -Трябва ли? -Не! Не трябва! Но те обичам. Обичта прави все неща които не трябва. Ето сега и ти...Чакаш ли, чакаш. Защо не й позвъниш поне? -Телефонът й няма обхват. -Сигурен ли си, че не го е изключила. И стегни малко тези рамене. Та, кажи: сигурен ли си, че не го е изключила. -Предполагам не. -Сигурно си предполагал и че ще дойде на срещата! Кажи от кога се срещате? -Втора седмица. -Всяка вечер? -Почти. -Подозирах. -Подозирах, че подозираш. -Харесва ли ти? -Мисля, че съм влюбен. -По-тежко е значи отколкото предполагах. -Моля те, не се разтройвай. -Не се! Не се! Не се! Виждам теб разстроен. Напоследък, знаеш ли, че не приличаш на себе си. Вчера и от работата ти се обаждат. Не биваше да ти го казвам. Загрижени бяха за теб. По кое време се прибираш изобщо в къщи. Не мога да те дочакам, а правя опити. Знаех, че има жена. Сляпа да бях, глуха да бях щях да се досетя. Е, по-добре отколкото мъж, но знам ли...Млада ли е? -Да, млада е. -Поне пълнолетна ли е? -След месец ще бъде. -Страхотно. Това момиче ще те съсипе. Прости ми, но виждам какво става с теб. -Проследи ли ме? -Знам ли. Имаш ли цигари...От това ще се разкашлям, но дай...Видях те от далече. Иначе не бях тръгнала с тази цел. Или поне, не съзнателно. Кажи ми, добре ли се чувстваш с нея. Не се опитвай да ми го спестиш, защото и не можеш да ми го спестиш. -Мисля, че да. -Но не и днес. -Не и днес. -Наивна, сладка пролет! -Мен ли имаш предвид? -Теб. Нея. Уличните котараци. Че изобщо всичко наоколо като не изключвам и себе си. -Не бива да страдаш. -Сега пък загрижен...Извинявай, наистина не бива...Но какво да правя, обичам те. Обичта все прави неща които не бива. -Мен ли имаш предвид? -Започваме да се повтаряме. Писна ми от тривиални рефрени. Виж, аз ако искаш ще те почакам в бистрото, ей онова там, зад пътя, виждаш ли го, ще пия едно, няма да бързам, ако ти писне, да се прибираме заедно. Искаш ли? -Доста закъсня, но не знам. -Ще те почакам. И без друго имам нужда да пийна едно, а после...Замислила съм как да си прекараме вечерта. Няма да съжаляваш да знаеш. -Добре. Още малко ще почакам и ще дойда в бистрото, мамо. Само ти ме обичаш.
2008-04-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)