БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Наивна, сладка пролет

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Симпатичен беше. Даже прекалено. Кръстосала съм крака, показвам му повечко. Поглежда крадливо към тях и пак нервно към часовника. И той очаква половинка. С цветя е. Твърде нежен е, твърде хубав. Театрал ли е, поет ли е, сладур невъзможен, изтънчено държи цветята, изтънчено стои на пейката и вятъра изтънчено вее косата му, знам, а тя яйчен крем, охлаждащ се, но още топъл. Знам, че изтънчено изглежда и от осми етаж на блока от изток и от трети етаж от блока на север. Кучката му, разбира се й се е харесало да закачи душата му като скалп на колана си. Как да не накараш такъв финес да се влюби и да страда по теб, що за кучка си иначе. Подобна красота е за завоюване и надменно отношение. Ама как мята погледи към краката ми. Че ще й го взема, ще й го взема, но и аз чакам моя. И той закъснява, но да тръгна със симпатягата, ще му легне твърде малко наказание за това, че ме е насадил в този парк. Предпочитам да му почерня няколко месеца, да забия после токче в смазаното му самочувствие, да го видя как агонизира, за да го съжаля, тъй да го съжаля, че душата ми да пламне в заблуда за обич и още няколко години да го тормозя. Не, до края на живота му да го тормозя. И като умре да ходя всеки ден на гробището му да го тормозя. И на онзи свят даже. Такива ми минават, защото никой никога не ми е връзвал тенекия, а да си призная честно, тенекиите не са и мой специалитет. Други номера правя, но да вържа някой да чака: не, не ми е в стила. Да закъснея пет, десет минути, човешко е. Правило останало от училище ми е. Чака се петнадесет минути. После е отсъствие. И не се закъснява повече от петнадесет минути. Без да съм бизнес дама, точна съм. Гледам в момчето отсреща. Очите му големи, големи. Ще се разплаче още малко. Ох, на кака. Хваща ме яд и на него. Един дол са мъжете. Или ще бъдат жертви или те превръщат в жертви. Умира си от страдание по някаква си кучка, само защото е кучка, а ако му бях чукнала срещата аз, сигурно пак щях да вися така, както днес. Усмихвам му се. Трепва. Отвръща ми с плаха усмивка. Срещаме погледи. Четем какво си казват очите ни. Даваме още пет минути шанс на несериозните ни половинки. После запълваме взаимно празнотите си. Започвам да не съжалявам. Ягоди са устните му. Много сочни, много. И моите са сочни. И набъбва сиропа в тях, този който е в кръвта, този които ферментира в нея и я побърква. Ставам, каквото и ще да стане, решавам се. Ставам от мястото си и без да го питам може ли, сядам при него. Не трябва да го правя, знам. Той трябваше да е по-решителен, но усещам радостта му. -Колко закъснява? – питам го. -Половин час.-отвръща. -Моят четиридесет и пет минути. Повечко. От кога се познавате? -Първа среща ни е. -Скайп? -Да. -Нямам доверие на подобни запознанства, но то на какво ли вече да имаш, ето аз имам четири месечна връзка и пак останах като теб. Хубава ли съм? -Богиня. -Коя? -Всъщност не точно богиня, а изкусителна грешница. Саломе. -Това е онази кучка, библейската, нали? Дето иска да й платят за един танц с главата на Йоан Кръстител. -И й плащат. -Страхотно. Говори ми. Кажи ми, защо не дойде, приятеля ми на срещата? Остави, нищо не ми казвай за това. Знам, че не знаеш иначе и ти не би чакал. Искаш ли да почакаме още малко, а после да идем някъде? Двамата. Остави…Не ми отговаряй. -Много си разстроена. -А ти? -И аз. -А пролетта е прекрасна. -Ирония, нали. Нямал съм едно отвратително преживяване в отвратително време. Като, че ли цялата природа ми се подиграва. -Не е тъй. Просто ни показва, че има и други красиви неща освен това което губим и ни се струва единствено. Ето и днес. Показа ни един на друг, въпреки, че и двамата губим, скъпите си увлечения. -Четири месеца сте се срещали? Дълго е. -Смятах, че можем да живеем и заедно. -Не е ли трябвало, по-рано да се решите? -Знам ли. Обърнах глава и го видях в края на алеята. Идваше, забързан. Дожаля ми за момчето. Две разочарования за един ден щеше да има. -Ето го.-посочих с поглед-Него чакам. -Аз също! – отвърна момчето и преди да разбера какво става се втурна към него, поднесе букета и двамата продължиха прегърнати.
2008-04-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)