БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Огнено сърце

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Жалко само за жребеца. Животинката нямаше вина. Дочу цвиленето му. Помисли си да го отвърже. Животинката нямаше вина, но те двамата може и да усетят. Изгледа от прозореца е точно към обора. Жалко за жребеца. Всъщност заради него дойде. Да го огледа как е. Не можеше да полага грижи, вече. Твърде много задължения му се събраха. Трябваше да го продаде. Привързал се беше, но налагаше се да го стори. Не е очаквала, той също, макар да усещаше, промяната в поведението й напоследък. Говореше му с предизвикателна ирония или хладно, потъваше в себе си. Ледена пот го избиваше. На моменти имаше чувството, че ще я разкъса. Закъсняваше, все по-често закъсняваше. От месеци почти не си говореха, но в последните седмици имаше чувството, че живее сам. Или с призрак. Не можеше без нея. И тя изглежда не можеше без него. Все пак половината си живот бяха изкарали заедно. Толкова задушна беше нощта, че имаше чувството, че е нагорещен найлон, който всеки миг ще започне да капе. Още по-задушно му стана като видя мотоциклета. Към неговата къща. Къщата от баща му и майка му. Няколко ремонта й направи. Красавица кокетна, като едно време. Уж, на село, а не беше далече от квартала им. Дванадесет километра някакви, а чувството, че е дълбоко в природата и назад във времето. Имаше наблизо река и вирове. Мяташе въдица. Кончето беше последното му хоби, засега, но пък дойде повишението. Почти не го очакваше. Всъщност само дълбоко в себе си, без да си го признае, допускаше и за него се бореше. Телефонът й тази вечер изключен. Не се случваше за първи път. Щеше да й каже къде отива и дълго още очите му щяха да са затворени за истината. Мотоциклета на любовника й от онези с извитите кормила, как им викаха: чопъри, така ли беше, не разбираше от мотори. Краката й на кръста му. Разголени, държи се като ученичка. Без каски. Разпиляна косата й. Прегърнати влязоха. В неговата къща. Къщата от баща му и майка му. Жалко само за жребеца. Толкова жарко лято. Вече изгаряха поля и гори. Някои от палежите бяха умишлени. Така и нямаше заловен виновник. Сухо беше и около къщата му. Жълта трева, където стъпиш пука, като заредена с капси. Извади тубата. Виждаше разголените й крака. Допряната й глава в гърба му. Виждаше ги да влизат прегърнати. Вървеше и рисуваше с капки бензин. Рисуваше едно голямо сърце. В средата му щеше да остане къщата. Дано само не го разкривя. Искаше да се качи на хълма и да види пламтящото сърце. Как пожара му обхваща полето. Как стига до къщата. Как в нея избухва всичко и от онова което му напомня за невинното детство не остава и треска. Разколеба се когато след дълго бъркане из джобовете намери запалката. Стегна челюсти. Щракна и пожара пламна. Качи се на колата и форсира. Отказа се от гледката. И без друго беше пред очите му. Заедно с разголените й бедра и разпиляната й коса. Струваше му се, че дочува и цвиленето на жребеца, натисна газта. И далече зад себе си видя заревото на пожара. Не мислеше, не чувстваше, дълбоко в него, нещо съзнаваше, че живота няма да е същия, че твърде решителна беше постъпката. Спря се в първото заведение което попадна в очите му. Пи бира: ледена. После втора, но продължаваше да гори отвътре и да вижда пламъци. Виждаше и издутите жили на жребеца. Подскачането му, опита му да скъса юздите. Нахлуващите пламъци. „Нещо в мен. Нещо в мен ми напомня на вързаната животинка. До днес. Но то изгоря и е мъртво!” Поръча си следваща бира. И съзнанието му се пренесе на хълма от който виждаше огненото сърце. Огненото сърце което поглъща полето, и къщата, и жребеца, и мотоциклета, и двамата любещи се. Огненото сърце което тупти в лятната вечер, жадно, гладно и ненаситно. Пиеше му се още, но прецени, че не му се иска да катастрофира. Ще довърши в къщи. Трудно му беше да си представи, че ще е сам, че тя никога повече няма да влезе. Заболя го за миг, но прогони чувството. Не можеше да се поправи, а и твърде рано беше за съжаление. Пламна в нови желания огненото му сърце. След по-малко от десет минути паркира колата пред блока. След още две беше пред вратата си. Още минутка търси ключа, но не го откри. И по навик натисна звънеца, а тя му отвори. Косата й огнена както винаги, усмивката й мрачна както напоследък. Щеше да я попита нещо. Забрави какво. Попита го къде се е забавил. Искала да излязат тази вечер заедно. Отговори й честно, че е пил бира. Часове по-късно им съобщиха за изгорялата къща. Но овъглените тела така и не бяха идентифицирани.
2008-03-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)