БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Изкушението

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Рисуват дявола с полепнала червена рокля, с коси извезали вятъра с орнаменти от злато. Или в смокинг и рамене направени по мярката на смокинга, а не смокинг направен по мярката на раменете. С огненият поглед на Ал Пачино или с очарованието на Робърт Де Ниро. Изключваме времето когато са го рисували черен, с опашка и рога. Ако беше такъв и днес, твърде лесно би изкусил, най-малко, чрез високо ценената от него суета, заради която бихме признали правото му на различие както и липсата ни на право да бъдем нетолерантни за това, че външно не е като нас, а и природозащитниците биха гракнали, че се отнасяме зле с едно живо същество. Днес рисуват дявола с дълги бедра или осанка на аристократ. Дори в библейските суперпродукции. И е логично, все пак това е изкусителя, а не животинка която буди чувство средно между съжаление и отвращение. Логично е, но логиката на изкушението е често недоловима. Нейният беше изненадващо различен. Погнуси я. От пръв поглед. До там, че преглътна сълзите си, за преглътне с тях и повдигането. Щеше да повърне. Дебел и мазен. Разюздано поведение. Противно. Все едно светът беше негов. Изглежда си и вярваше. Пълен селяндур. Отправи й веднага сексуални предложения. На годините на родителите й, трябваше да е. Говореше вулгарно като хлапе от улицата. Само дето не си извади онази работа на масата. Ако не бяха в компания сред която имаше и хора на които тя се доверяваше, веднага би избягала, но в случая липсваше опасност да бъде изнасилена. Иначе я покани на танц, разбира се, отказа му. Посегна да я опипа и дори с върха на пръстите си успя да докосне гърдите й. После се кикотеше като ряпа. Кой го доведе така и не разбра. Всеки вдигаше рамене, но общо взето, повечето се забавляваха с натрапника. Някакъв палячо им се струваше, при това чистосърдечен. Не, не, подцениха го. Подцени го и тя. Не можа да мигне през нощта. На сутринта леко се унесе, но тогава й се присъни. Стресна се. Витаеше около нея, чувстваше острият му мирис. Натрапващото се присъствие. Нагъл, нахален. Грубо проникнал в света й. Тресеше се. Малко поплака в банята на разсънване. Нищо не беше се случило, не можеше да си го обясни. Грубияни и простаци, колкото си искаш. Смешници и нещастници, също. Проявил сексуален апетит. Какво толкова! Нали нищо не направи. Мисълта за него не я напускаше. Какво имаше в него? Не успя да разбере. Изсвири една кола от ляво. Шофьорът й изкрещя, дори не чу какво, дори не се стресна. Опомни се в аптеката, но какво търсеше тук? Усмихна се смутено и излезе. Къде беше тръгнала? Забрави. Трябваше да е на училище, ще си вземе извинителна бележка. Трябваше и да се обади на някого и да разкаже какво й е. Знаеше, че има някой който ще я изслуша. Знаеше, но не помнеше кой е. Постепенно загуби и яснота, какво точно иска да сподели. Искаше ли изобщо да го сподели? Подминала беше дома си. Влезе в едно кафене, глъчта я дразнеше. Струваше й се, че погледите й се подиграват. Поседя в пейката на недалечен парк, а после я обзе възбудата. Допусна мисълта, за нищожна част от секундата я допусна. Допусна, че би й харесало да е онази, за която е взе. Онази която е толкова освободена, че би се отдала с кикот дори на такова животно като него. Без да й пука, заради купона. Топлина я полази. С мънички крачета, напоени с отрова. Все едно беше под въздействието на упойка. Цветна прозрачна кърпа превърза очите й. Шарено стана. Непозната в нея се кикотеше. Не вярваше, но помисли си го, дори си го рече тихичко: -Колко е просто! Имам си разгонената кучка, крия е, защото искам да дам повече на тези които държа от кучката си, но на този изобщо не държа. И нека ме мисли за моята кучка. Изсмя се. Мислеше, че само си говори. После й се стори съвсем прилично и рационално. Нямаше да промени с нищо живота й. Девственост се губи как ли не. Нещо в нея се освободи. Разбра, че е способна да го направи. И в следващият миг, изненадващо, но това й се стори достатъчно. Достатъчна й беше мисълта, че може, но не си заслужава да се направи. Но миг по-късно я обзе разочарование, че всичко отмина толкова бързо, че нищо все пак не се случи. Толкова обезсилена се почувства, че не можеше да стане от пейката. Тогава нейната въображаема двойница я хвана за ръката. Прошепна й сладко: „Да вървим, малката!” Тръгна. Знаеше къде да го намери. Беше й казал хотела в който е отседнал. „Ще те чакам!” Вървеше право там. Роля й се струваше. Филм в който е потънала и съпреживява. Съзнава, че героинята върши глупост, но не иска да я възпира, защото би се изгубил сюжета. Пред паркинга на хотела се уплаши. Като дете на което предстои да му бъде бита инжекция и куража му е стигнал докато види болницата. Тръгна по уличката в страни. После по следващата. Щеше да се върне, знаеше. Отлагаше и тя не знаеше защо. Чувстваше се жертва вече и го желаеше. Мина по следваща и следваща пряка на пряката. Съвсем загуби ориентир. Заоблачи се отдавна, вече капеше. Капка я опари по носа и рамото. Вървеше като призрак, вън от мисълта й, която вече беше в хотелската стая. Вече валеше, а тя се отдалечаваше. Излезе от града, виеха се горските пътеки, а дъжда обърна в порой. Спря се, вдигна лице към небето. Дъждът смъкваше дрехите. И помогна му. Дръпна презрамката и другата. Талазите свлякоха роклята в краката й. Затъна токчето в калта. Свали обувките. После седна в локвата, нацапа с кал рамото си, след него половината си лице, гърдите си, корема си. Намаза с кал бедрата си, прасците си. Отпусна се по гръб в локвата. И затвори очи. Калта проникваше дълбоко в нея. Ласки беше. Ласки на десетки. Ласки желани и нежелани. Ласки очаквани и изненадващи. Ласки нежни и ласки будещи отвращение. Ласки към които беше безразлична и такива каквито я довеждаха до лудост. Каквито я ваяха в себе си и такива каквито откриваше от скука или самота. Устни и пръсти, гърди и шии, гръбнаци, коси, рамене. Галеха се по нея. Попиваха я в себе си. Почувства, че се разпада в калта. Дъждът спря, стана й студено. И вече имаше усещането, че е само кожа и в себе си няма нищо друго освен кал, кал, кал. Облече калната си рокля. Скърцаше със зъби и тресеше се. Бръкна в чантата. Намери пълната кутийка аспирин. Все пак да избегне смущението сутринта когато влезе без да знае защо в аптеката го купи, без да й минава на ум, че може да и помогне. Лапна таблетка. Хвана обувките в ръцете. Нямаше много по улиците заради дъжда, а тези които минаваха бяха не толкова, но също кални, че да й обърнат внимание. Дълго стоя после под душа. Близо час. Усещането, че е полепнала с кал, обаче, повече не я напусна. Забравяше за него, примиряваше се, свикна, не можеше да си представи живота без него, но все пак го изпитваше. Само понякога, когато без обясними причини, отдавна вече зряла жена, добра съпруга й майка, я обземеше чувство подобно на онази сутрин, а калта не приличаше на ласки, ласки откриваше, но за нея те бяха просто онази кал.
2008-03-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)