БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Очи за същественото

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Питам го, какво вижда в мен. Не го майтапя, поне в случая: не. Имам предвид по-дълбоките му сетива, онези които виждали същественото. Иначе е сляп като прилеп. Добре се отнася с мен. Мила животинка е. Привързан сляпо. Както са превързани в слепота очите му. Вперил е лице в мен все едно ме вижда, а аз се разтапям. Част от цъфтящите клонки в двора съм, така се чувствам. Цъфтят гърдите ми, цъфти кожата ми. Имам нужда от това вперено в голотата ми мъжко лице. От улицата не се вижда нищо. Крие ме висока ограда, но двора ми е под малката тераса на стаята, която първо нашите, а сега аз му давам под наем. Влизаме от различни входове, имаме общо стълбище, но не го ползваме. Говорим си когато аз съм на двора, а той е излязъл както сега, на терасата. Седнала съм на люлката, окачената с два ремъка върху ореха. Побутвам се с крак и замижавам. За разлика от него винаги мога да отворя очи. Мъркам му, сладки работи му нареждам. Сами сме. Чувствам го единствения мъж във вселената, а аз се чувствам като единствената жена. Още е краят на март, още е десет часа, сравнително топло е, но студа хапе кожата ми. Настръхнала е, да можеше да я види, да можеше да я види. Понякога прекалявам, казвам му го. Не знам какво си представя. После се червя. Жестоко съм постъпила. Без да съм го съзнавала, без да съм си го помислила. Имам нужда да съм съблечена, да съм сама със себе си, а в същото време друг глас, друга душа да има. Знам, че някои говорят по телефона докато се разхождат голи из стаята, но не е същото. И с мен е свикнал, и с него съм свикнала. Всъщност не съм свикнала съвсем. Настоявала съм да го обръсна. Заради брадата му на равин беше въпроса ми: какво вижда в мен. Може да забелязва нещо което аз не мога да забележа и не си давам сметка, а не ми отива. Също както, аз, виждам в него, нещо което не може да види и изобщо не предполага, но го загрозява. На нищо не прилича, казвам ви, педя човек – лакът брада, пещерна прическа и винаги навлечен, изглежда зиморничав. Иначе е душа човек. Дори когато е потънал в мълчание като сега. Блестят очилата ми срещу мен. Хвърлят слънчеви зайчета по гърдите ми. Подкачат по корема ми, по бедрата ми. -Стига, де…-засмивам се. Нежно ми става. Не може да види какво прави с мен. Разтворила съм устни несъзнателно. Унесла съм се в мечти. Защо не се омъжа за него. По-млада съм с двадесетина години, но ми харесва. Чувствам обаче, че ще опороча отношенията ни. –Ще ревнуваш ли, когато се омъжа? Нищо не ми отговаря. Понякога прекалява с неговото мълчание. Сляп е, но не е ням. Да можеше да види какви сърдити искри му хвърлят сега очите ми. Мил ми става. Плъзгала съм ръце по тялото си, така както съм гледала, че правят звезди от филмите за възрастни. На стриптийзьорка съм си играла и съм му казвала какви ги върша само за да го заболи, както мен ме е боляло, защото съм била в опасна възраст и в кофти настроения. Искала съм му извинения после, той е толкова душевен, а и по-добър наемател от него, едва ли на планетата има. Доколкото знам от нашите никога и с един ден в продължение на двадесет години не е просрочил плащане. На мен ми е и заемал пари, аз съм закъснявала да му ги върна, а в това време е настоявал да си получавам наема. Да можеше да ми види ококорените очи. Чудила съм се, питала съм се, не мога да разбера. Откъде може да има парите. Винаги. Вярно живее сам. Скромно. Но все пак живота е скъп, а вече е възрастен, лекарствата не са много евтини. Инвалидните пенсии са ниски. Почти не излиза от къщи. Иначе нямаше и да се усъмня, че работи. Компютър няма, а телефонната сметка никога не му е била висока, за да изглежда, че върши нещо от дома. Наследство?! Не, няма. Никого си няма. Отраснал е в домове за деца. Малко загадъчен ми идва, а аз с него съм толкова гола и откровена. Засмивам се. Нямаме сетива да надникваме в чужди тайни. Възможно е да е толкова открит колкото аз към него, но как ли да го видя. Засмивам му се. Обичам да му разказвам приказки, така както съм на люлката, разголена. Само по една панделка съм, оранжева на пеперудки. Ръката ми е заспала в скута. Кракът ми леко побутва люлката. Странна реакция забелязвам в него. И друг път ми се е случвало, да ми се струва, че вижда. Невъзможно е. Той изобщо няма очи. Чувала съм историята. Бил е толкова малък, че дори не помни. Вероятно някаква новогодишна собственоръчно направена бомбичка, от родител или от някой с който родителите му са карали празника. Изглежда са загинали при експлозията. Не вярвам да са такива каквито ще изоставят осакатеното от тяхното лекомислие дете. Не може да е дете на подобни изверги. Пръстите му се заплитат в брадата. Увива косми около показалеца си. Като, че ли е разтворил устни и той. Сигурно ароматите, в тях ме вижда и винаги ме е виждал. Е, какво пък. Друг едва ли ще ме забележи от тази ми страна. Дългите ми крака и дупето ми: да, но тялото ми от аромат, едва ли. Развива се едно сетиво за сметка на друго. Така обаче не си е навивал брадата около пръста никога. Странен ми е днес. Много ми е странен. Хладни тръпки ме побиват. Ставам прибирам се като скована. Чувствам се…като докосната. Без да го желая. Като например, плесната по дупето, докато съм минавала покрай маса в заведение. Веднъж ми се случи, отдавна, но още помня. Противна история. По-късно го виждам от прозореца, излиза. Значи е станало осемнадесет. Точен е като часовник. Пие чашка и след двадесет и осем, тридесет минути се прибира. Странен ми е днес. И походката му изглежда различна. Пламна нещо в мен, повече от любопитство. Проследих го, никога не съм го правила. Внимателна бях, имах чувството, че ще се обърне и ще ме види. Надникнах предпазливо през прозореца в кръчмата, в която отсядаше. Не се виждаше добре, но достатъчно за същественото. Видях го как свали изкуствената си брада и коса, тъмните очила. Постави ги на масата, а до тях и банкнотите и ги побутна към истинския. Истинския прибра банкнотите, а изкуствената брада, коса и тъмни очила даде на третият на масата. Ето откъде имал парите.
2008-03-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)