БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Цветарка за празника

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Каза ми: „само десет минути”, хитрушата му, а вече половин час, че и май повече стоя на сергията, главата ми се замайва от аромати и клиенти, някои от импровизираните й етикети паднали, не знам името на някои от цветята, розата ме убоде и започнах да си смуча пръста, а един сладък сексуален маниак ме попита, мога ли да опитам и с неговия. „Дай!”-ухилих се хищно с готовност, но като видя зъбите ми си плю на петите. И това ми било мъж. Щеше да се препъне във вазите на колежките. Жалка картинка, но за разлика от него, истински мъже видях, толкова, че чак ме натъжи. Купуват, купуват цветя. Питат ме за символики, за по-такава панделка или кошница, какво би ми подарил моят. Лъготя безцеремонно. Правя се на цветарка и ги мразя. Сред гаджетата си кавалери съм нямала. Внимателни по странен начин: да. Жребци и брутални, но верни песове, имала съм. И глупчовци, но много сладки. Поет: не съм пропуснала. Едва не се забърках с един гангстер, но мисля, че го хвана страх. От какво ли, откъде да знам. Избяга, малко като този преди малко, на който пожелах да му смуча пръста. Голям майтап. Иначе хващам око. Преди малко един образ на който явно му е хоби и купи седем букета, ми каза, че най-красивото цвете сред всичките, съм аз самата. Да можел щял да ме сложи в най-разкошният букет. Полюбопитствах на коя ще подари букета в който ме сложи. Вика ми: „най-разкошният букет”, за най-разкошната. Чак ме възбуди. Майтапя се, разбира се. Чак толкова разкрепостена не съм, казвам му: „хайде”, слагам останалите цветя между циците, грабваш ме, поднасяш ме на разкошната и тази нощ, ще ухая за вас. Гледа ме, с поглед ме пита: „ти сериозно ли” и съм длъжна да избухна в смях, макар не ми е смешно, а ми се плаче, но трябва да се разкара. Глътвам ди езика минута след това. Този дали дава автографи, ама истинския ли е? Как така! Не може да бъде, ще го пипна да проверя, но страх ме е да не пламна. От плът и кръв изглежда. Медийна звезда. Бос от подземния свят. С тъмните му очила, широките му рамене, чудовищната усмивка от която ме полазват тръпки, но хладни в началото, сладки стават. И е без бронебойна риза. Около него хора. Не се виждат други момчета около него. Толкова е уверен, че мен ме хваща страх. Бърз е обаче. За секунди е слязъл от колата, поръчал си е цветята. Имам време само да го попитам: „жена или любовница”. Отвръща ми с невинен детски глас: „Като за любовница, но още по-хубав. Най-хубавия. За мама е.” Уби ме. Не истински, така е думата. Не съм сред десетките му жертви, но ме трогна. Преди да се опомня вече е изчезнал. Минава тийнейджър с пънкарски гребен. Казвам му, че нямам магарешки тръни, за мацето му. Той обаче иска роза. Симпатяга. Следващият обаче ме накара да забравя всички за дълго време, насетне. Виждали ли сте изсипана върху сняг угарка от печка, след това е валяло още, навяло е. Все още се чернее. Спомен от пламък сред сляпа белота. Това е косата му. Толкова е строен, че не прилича на истински. Изрезка е от списание. От наситения с усещане за топли капки баритон се разтрепервам като лист. Възрастта му е някаква сплав от благородни метали. Годините в случая не могат да бъдат мярка. Малко под четиридесет ли е, малко над петдесет или си е роден такъв, заедно със сакото и панталоните, без никаква гънка, прашинка, с идеални линии. Не мога да разбера скъпи ли са, не са ли. Всичко на това тяло, при тази стойка и стил би стояло гордо. Пижама на затворник или клошарски шинел. Предупреждавам го, че има паяци и ще му вдигнат белият кон. Когато се смущавам имам нещо като чувство за хумор. -Композирай букет за нея. -Да композирам? -Нали можеш. Уникален букет. -О, да. Разбира се, аз съм Моцарт на цветята. Само ми кажи, коя: нея. Смръщва вежди и разтваря усмивка във въпрос. -Каза: „нея”. Съпруга, любовница, майка? -Жената с голямо „Ж”, началото което чувстваш в себе си и го има във всяка. Направи букета такъв какъвто желаеш твоят любим да ти подари. -Моят любовник е времето. – майтапя се аз, цитирам нещо прочетено в интернет, но под това заглавие имаше тъжна история и ми става тъжно. Забравих какво, май не съм искала и да запомня. С какво ме накара да си спомня чувството, не е ясно. Мамка му. -Направи шедьовъра като за себе си. – продължава да ме изтезава и сънувам полета. Разголена природа, пищни гърди. Иска й се да я облека с венец. И си представям венеца. Ароматите ме водят. -И коя е богинята! – питам го почти троснато. – Какво представлява? -Хубава е. -Ясно, че е хубава. Кино актриса, фолк фурия, еротична танцьорка… -Добра жена. -Ай, стига, бе. -Съпругата ми. -От преди колко месеца? -Двадесет и девет години. -Мразя е. -Мило момиче. – усмихва се. -Честно, завиждам й. -С този талант който имаш! – гледа възхитен букета, искрен е – Всъщност, навремето не й правих тези подаръци. От година. Тази е втората. -По-добре късно отколкото никога. Тръгва, погледа ми го следи. Идва приятелката ми. Сипе извинения, но не ги чувам. Вървя след него. Качва се в такси, аз в следващо. Искам да видя божествената. Вече не е от ревност. От изследователски интерес е. Мога да променя нещо в живота си, за да имам подаръците си. И къде мислите спряха такситата? Пред гробищата. Изгуби го погледа ми сред плочите.
2008-03-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)