БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Знаци на съдбата

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не е просъница, но не съм и буден. Отворил очи, избистрил съзнание, не съм в реалността. Тази е моя и нейна. Струва ми се, че сме в мътна чернобяла лента. Излизаме от фокус, не се вижда всичко което правим. Чуват се само откъслечни думи. Душът, смеха й. Струва ми се също, че едно любопитно дете в мен е надникнало отнякъде и гледа какво правим възрастните. То е възбудено, в мен е. Аз също, но то по-възбуден ме прави, защото гледа за първи път това което стотици пъти съм изживявал. Не с нея. Нея не познавам. Може би съм виждал, тя твърди, че ме е виждала. Очите й далекоизточни, устните й по-скоро африкански, и нослето. Каза име, то е без значение. Целува ми корема. Няколко усмивки само. По-скоро етикет. Подхвърлени по закачливи фрази. Огънче поисках. Вади запалка. Защрака. Десет пъти само искри. Преброих ги. Казах й: „Десет”. Засмя се, попита какво ще стане, ако запали на тринадесетият път. Отвръщам й, че това е щастливото ми число и запали ли на тринадесетият предлагам да се запознаем, на чашка, онова бистро от среща, не е лошо, пускат приятна музика, бърза ли. Бързала, но какво пък, следвала знаците на съдбата. С предизвикателна искрица ме пронизва погледа й. Щрака единадесети път. Не бърза да щракне дванадесети. Устните й разтворени. Овладяна е по-скоро от хазартна страст, но е страст, възпламенила е. Усещаме и двамата, че няма да е само чаша. Косите й като мастило, черни, че чак сини. Гъсти, прави и бляскави. Превърната от палав вълшебник в човек дива кобила. Като, че ли и миризмата на дива степ се долавя сред ароматите й. Щрака дванадесети път. Изсмива се, а смеха й като нокът ме докосва с края си. Самият аз бях тръгнал на някъде. Забравих къде. Тринадесетият път, запали. Прегърнахме се още там, на улицата. Просто беше изблик на радост, че сме спечелили състезанието, но ни хареса. После, коняк тя, аз малка водка. Джо Кокър, иска да танцува, само за мен да танцува, ще види кога. Кога ли ще е възможно. Сами определяме възможностите си. Това ли й казах? Нещо такова. Смее се весело. Пита ме: „Така ли?”. После се натъжава, за много кратко. „Искам го, а ти? Няма да е връзка, кажи ми, искаш ли? Няма да е връзка, само ще е нощ?”-пита ме, стиснала в шепите си пръстите ми. Неизбежното изричам. Тръгваме.Такси до две преки от квартирата й. После: толкова е хубаво, че имам усещането, че от години съм я желаел без да я познавам. Четири пъти, а още не мога да и се наситя. Гола се разхожда, като фея. Нахлузи си само пеньоар за да слезе за водка и цигари до денонощния. После скърцаше със зъби. Студено й било, да съм я стоплил. Забравихме водката и пак се любехме. Приятелката й била виновна, ако се простудила. За каква приятелка става въпрос? Давала ключа от квартирата на своя приятелка, която била омъжена, но нещо съпруга й, не било, меко казано, весело с него. Криела се тук с любовници. Едва сега я попитах, дали тя не е омъжена. Изсмя се малко тъжно, обясни колко други неща имала да свърши преди това. Срещала тези за които била готова да пожертва амбиции, но те не били готови за жертви. А аз да не питам много, защото съм сладък. Какво ме интересува толкова, не ми ли е хубаво, сега? Права беше. Нови ласки, и нови. -Ще ти призная нещо.-рече ми накрая-Запалката ми винаги пали от тринадесетият път. -Страхотна си. -Ами. – нацупи се леко – Когато усетих страха, че този път е възможно, съдбата да ми скрои номер и да не запаля на тринадесетият път…Всъщност, когато я щракнах на дванадесетият път, бях сигурна, че този път, само този път на тринадесетият няма да запали. И повече от всичко го поисках. Знаеш ли, тогава те пожелах. -Дори не отворихме бутилката. -Искаш ли? -Не, не. След малко трябва да се стягам. На работа съм. Спомена за една твоя приятелка. -Да ви запозная ли? – изрази готовност. -Онази гривна на нощното шкафче е нейна, нали? -Сребърните змии ли? Да. Забравила я е. Защо питаш? * * * Два дни по-късно, жена ми, намира подходящия момент, да ми заговори: -Знаеш ли? Гривничката за годишнината. Мисля, че ми е открадната. Държа я в чантата. Сигурно в автобуса е станало. Много съжалявам. -Гледам я в банята над огледалото. -Не, не, грешиш. Погледнах. -Сигурен съм. Преди малко я видях. Тъкмо щях да те попитам какво прави там. Отива да се увери. Весело възкликва. -Толкова ми е скъпа. Защото е от теб!
2008-03-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)