БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Твърде сложно за гросмайстори

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Откакто се самоинсталира „Фриц-11” в съзнанието ми, с чакането нямам проблеми. Не се налага да затварям очи. Проекцията на шахматната дъска и партията която се разиграва по нея е под зрителното. Виждам си какво се случва около мен и си играя. Не ме слагайте до онези които си говорят сами. Аз не играя шах със себе си, а с компютърна програма за гросмайстори, само че без компютър. Мозъкът си е един колосален хард – диск, по какъв начин, моят е записал програмата. Не дава на самият мен обяснение, но си е голяма екстра. Обичам шаха. Вместо скука: шах. Вместо сиви мисли: шах. Вместо черни въпроси: шах. Мина времето когато молех лелята от вестникарската будка за страницата с кръстословиците, играя шах. Вместо ужас от самотата, страх от бъдещето и самия себе си: шах. Не броя стотинки за да вляза в интернет клуба, нито мъкна лаптоп, компа си ми е на раменете. Чакам пред зъболекар и играя. Пътувам и играя. Заспивам вечер сам, но твърде увлечен, не ми тежи, толкова колкото би ми тежало. Вися в бюрото по труда и преди редицата ми се струваше безкрайна. Борих се със себе си да не удуша някого, защото съм вбесен, а сега реда ми идваше толкова бързо колкото траят и надеждите. Не съм напрегнат на интервютата, не изпитвам гняв към онази повлекана със задник колкото тихи океан и плитки – лолитки, които меко казано са кич, не толкова заради повехналото й лице, колкото заради изражението й на Цербер. Включих програмата след двадесет и четвъртата минута на първият й разговор по телефона. После води още пет, между тях си изпили ноктите, попълни две кръстословици, поскайпи си малко, навярно с непълнолетен виртуален ухажор с който отношенията им щяха да останат само на ниво киберсфера. Пи кафе, две. Сложи си глътка коняк. Имах достатъчно време за сериозна партия, както си имах сериозна нужда от работата. Нискоквалифицирана, за мен: добре платена, а за обявените за национални стандарти: скромно, много скромно. Нямам вратовръзка за да стегна възел, но по дрехите ми, втора употреба, няма и прашинка. Обръснах се много внимателно. Миналият път не ме приеха на работа заради небрежен външен вид. Честно да си призная, не си обраснах тогава брадата си, нарочно, защото пък по предишният път не ме приеха заради уморения и сломен израз, които се опитвах с нея да скрия. И който се изписва по лицето ми след продължително чакане. Да, но преди нямах шахматната програма в главата, а сега нямам нужда от брада която да скрие неблагонадеждният израз, но изглежда не по-малко неблагонадеждна. Сигурен съм, че израза ми е интелигентен, без да провокира. Жив, без да е нахален. Открит без да издава слабост. И най-вече достатъчно съсредоточен, без да е изцъклен. Свеж се чувствам. Във форма. Изпитанието е към края. Ако някой е загубил търпението, това е тя. Идва към мен. Пита ме. Казвам й: „работа” -Намерили сме хора, обявата продължава да излиза, защото са платени публикациите й за няколко броя. -Да ви обясня, не идвам по обява. Ваш служител ще напуска й… -Щом ви казвам, че няма място, няма! -Но той още не ви е известил. -Нищо! Имаме нещо в предвид. Може ли да се ориентирате или да извикам охраната? Всъщност последният въпрос прозвуча услужливо, не ултимативно. Можех да си изляза и сам, но толкова ми се видя странно всичко, толкова се зачудих, че шахматната ми програма блокира. Дни по-късно се срещнах с портиера на цеха. От приказка на приказка, стигна се до причината защо не съм бил одобрен. Пак заради брадата. Но аз бях гладко обръснат за интервюто. Пораснала ми е, докато съм чакал някой да ми обърне внимание.
2008-03-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)