БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Открила любовта

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Гола беше любовта й. Толкова крехка, толкова нежна кожата й. Къдриците й като паяжина, очите й среда за пеперуди, палитра от летни прелести, гъделичкане смеха й. Още чувстваше паренето на устните й по зърната си. Искаше й се пак да й каже колко я обича, макар стотици пъти, само в последното денонощие й каза. Просто се усмихна и тихичко въздъхна. Търсила беше любовта, вярвала в нея, откри я. Търсила я в момчета и в мъже. Когато още беше момиче, предпочиташе мъжете. Когато стана жена – момчетата. Първо предпочиташе груби, после стилни. Сините и сивите очи, онези от които лъха хлад някога повече й харесваха. Имаше чувството, че разрязват дрехите й, че я докосват с върха на острието на ножица и несъзнателно разтваряше устни и замижаваше при въображаемият допир. Обожаваше ги, обичаше да отпуска глава на обли рамене, да плъзга ръка по плоски и здрави коремни преси. Да се целува по паркове. Мина времето. От дистанцията можеше да тълкува преживяванията си и сега разбираше, че малко си е обичала и сълзите. И драматичната страна в театъра на живота. Постепенно започна да търси различното. По-нежното, по-дълбокото и всеотдайното. Малко вятърничавото, разголващо с лекота душевността си. Мъжете с женските души. Тези които обичат да обичат и имат красиви илюзии. Вярват си и будят дълбоко в нея, един стар циник, който се усмихва иронично, но ги щади от подигравката си, не я проявява открито. Малко ги съжаляваше, но възбуждаха я. Отдаваше им се диво, и нежно, и на шега или просто за да вижда изписаното по лицето им щастие, да чувства радостният им дъх, за да се радва и тя. Да забрави самотата или да си въобрази, че е открила любовта. Един женен, друг със сериозна приятелка, трети си намираше сериозната приятелка докато спеше с нея, четвърти – нямаше бъдеще, с пети – тя нямаше бъдеще, шести беше по-наивен от петимата останали, а седмият го затвориха. Започна да я дразни този тип мъже. Търсеше любовта в кафенетата и в интернет, в обявите за запознанства във вестниците. Намираше я винаги там където не я търсеше. Я, ще й се повреди кола и с монтьора ще си чукнат среща. Я, някой доста симпатичен архитект ще представи проекта си за разрешение. Или просто ще сбърка улиците по които минава за да го види седнал по потник сред кварталните пияници, но отличаващ се доста от тях с яките си бицепси и гръмогласният си хумор. После, пак самота. Пак самоирония. Кискането пред комедиен сериал, за да се излъже, че сълзите са от смях и че вече е голямо момиче и не плаче. Червената пола с цепката, дългият крак и вече е забърсала поредния глупак. За да остане несподелена, но все още вярваща в любовта. И, че ще я открие в някого. И ето я, гола, малка палавница, със златни къдрици. Лежи, унася се пред очите й. Грабна я поривисто, целуна дупето й. После й сложи нови пелени, тихо й попя: „нани, нани мамче.”и я тупна в прегръдките на съпруга си, че да отдели и той малко внимание на дъщеря си.
2008-03-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)