БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Извънкласни занимания

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тя е учителка по музика и е прекрасна. Докосне ли флейтата до плътните си устни, по най-чувствените ми мечтания ме докосва, прогаря ги в дъха си. Засвири ли, все едно по всяка моя клетка свири. И ме гледа предизвикателно, и се усмихва с очи. И има дълги бедра и предизвикателна усмивка. Държи се закачливо и ме вади от кожа, като инструмент ме настройва. И смехът й е музикален. Обещава ми да ми посвири на пиано гола. И на цигулка, гола да ми посвири, обещава. Грабнала ми е ума. Грабнала ме е на небесата. Имам всички причини иначе да съм с провисен нос, но съм щастлив. В обкръжението ми мислят, че се дрогирам. Дали не е от космоса? Свечери ли се виждам клонките на дърветата срещу прозореца си като флейти, а листата като устни на няколко палави учителки по музика. Сравнително рядко се виждаме напоследък, много пътувам. Тропотът на влака ми напомня ритъм от нейни пиеси. Чувам ги във вятъра и в ръмженето и тракането по улиците. По около сто есемеса си пращаме. Пролетно е днес, заедно сме, прегърнати. Гъделичкат лъчите, искат да свалят по-бързо дрехите ни, доколкото можем отлагаме най-приятното. Няма да е безкрайно, но време за едно кафе сред хората имаме. После няма да сме сред тях, в приказка ще сме. Будалка ме нещо, засмиваме се. Дали самата музика не носи духовете на всички музи вдъхновявала някога безсмъртните, създали мелодиите които свиреше? Такива ми минават през главата, съвсем съм откачил. Отговарям й неадекватно на съвсем битови въпроси. Толкова е хубаво, че чак ще ме заболи. Казва ми да не се глезя. Глезя ли се? Изглежда. Иска ми се да е грабна и да разтворя криле. Да я отвлека в буреносни небеса. Да я захапя като вампир по шията. Засмива се. Чувствам се Фантома на операта. -Виждаш ли ги?-пита ме и сочи двама хлапаци четвърти – пети клас които пресичат неправилно кръстовището – Не, не припознала съм се. -Твой ученици ли са? -Така ми се стори, но се припознах. Единият носи калъф на голям струнен инструмент чело или контрабас. Като изказвам на глас предположението си, сладко ме нарича „глупчо” -Челото и контрабаса са доста по-големички. Класическа китара. -Толкова са малки хлапаците, че калъфа ми изглежда по-голям. -Странно, не познавам тези деца. А на мен ми се стори странно, че се насочват към строежа. Някаква огромна сграда, все още почти без стени и покрив. Скелета и предпазни мрежи около тях. Ексцентрично за репетиция на фуга на Бах. -Хубави деца.-рече ми. -Наистина, хубави. – съгласих се. -Подценяваме младите, казвам ти го от опит. Много умни и мъдри познавам, да знаеш. -Будни деца.-заключих и престанахме да говорим за тях. Рязко задуха хладен вятър и седнахме вътре в бистрото. Не както бяхме решили на чадърите. Поръча си малък коняк, аз водка. Държахме си ръцете и още не бяхме докоснали чашите когато на тротоара срещу заведението настъпи паника. Полицейски коли, десет или петнадесет, с отличителни и без отличителни знаци. Джипове, а после и коли с емблемите на познати телевизии. Микрофони. Крясъци и писъци. Кордони. Заповеди с мегафони. Видях как на един по-нахален и брадат, щракнаха белезници и прибраха в колата. Разкрещях се, че нямат право и това е посегателство на свободата на словото, а тя ме ритна в глезена, за да замълча. Наистина не ми беше работа. По-късно разбрахме, че е прострелян смъртоносно със снайпер изявен престъпен бос. Изстрелът най-вероятно е дошъл откъм строежа.
2008-02-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)