БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Защо трябва все това: "трябва"

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

-Къде си? -В автобуса, пак задръстване. -Доста често напоследък. -Ще ме уволнят и ще се самоубия. -Нито ще го направят. Нито ще го направиш, ако го направят. -Сладко. -Аз сега се събудих. Топла съм. -Не ми говори така. Натъпкано е, а една баба е почти притисната в мен. -Повече ти въздействат думите ми от разстояние. -Какво ти разстояние, то си е направо бездна. Глътне ли те морето на масовото съзнание, не километри, а светлинни години те делят от дома. Подтиска ме многолюдното. -На мен ми липсва. -Знам. -Как мислиш, ще ми се обадят ли? -Ще ти се обадят. -Откъде пък знаеш? -Чувствам. Заслужаваш го. -Мразя това „заслужаваш го”. -И на мен ми е гадно заради рекламите. -Много ги гледаш. Никога не си бил сам със собственото си отчаяние и телевизора за бездушен, лош, но пък единствен приятел. -Ще ти се обадят. -Мразя това „заслужаваш го”. -Скъпа… -И това „скъпа” мразя. Когато сам казваш, че си на светлинни години от мен, не е редно да го изричаш. -Само след часове, а може и по-рано, току виж ме уволнили… -Няма да те уволнят. Почти толкова невероятно е, колкото мен да ме вземат. -Не бъди пораженка. -Винаги съм била по-позитивната. Прочела съм всички женски списания, сто и четиринадесет книги по приложна психология, религия, мистика, вися в единадесет интернет форума, а във всички позитивното е духа и защитавам тезата, че човек което избере това има, не ме учи на това което внушавам на хората, само защото… -Плашиш ме, знаеш ли? -Това са просто сълзи. Не ми ли отиват. -Дори да не ти се обадят, хайде, ще излезем, ще пийнем тази вечер. Имам планове, въртят ми се в главата. Трябва да бъдем по-дръзки и да рискуваме по-смело. -„Трябва” ха-ха! Защо трябва все това „трябва”? -Защо пък трябва да го знаем? Хайде отпусни душа. -Много съвети тази сутрин. -Това е защото съм в задръстване, но по принцип не съм толкова задръстен. -Сладур си ти. -Тръгнах. -И навреме. Пак ти се размина уволнението. Бях се размечтала, теб да те уволнят, а на мен вече да са ми се обадили. Шегувам се, разбира се. Не се сърди. Кажи нещо.Моля те, не мълчи. -Замислих се. -Чувам лагерите. Не се натоварвай. Къде си сега. -Почти пред новият национален. -Стадион ли? -Да, стадион. -Но какво търсиш там? -Там работя. -Ти знаеш ли, че съм сбъркала телефона? -Преди малко се усетих. Но май, все тая.
2008-02-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)