БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Само за нощ

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Попита ме женен ли съм. Не, не бях, но имах сериозна приятелка. Казах й го, усмивката й беше многозначна. -Само за нощ – рече ми – Както ти обещах, нали? Както си обещахме, нищо повече. Просто така, знаеш ли? Всъщност сама не разбирам. Трябва ли? Помислих си да й кажа, каквото имах, но забравих, всъщност се обърках, не знаех трябва ли сега. Звънях й дълго на вратата, сияеше. Ухаеше на нещо, което трябва със закон да се забрани. А, може би, причината беше в мен, в наближаващата дата на брака. Очаквах да видя жена в друго разположение на духа, а тя явно очакваше друг мъж. От думите й разбрах, че е закъснял много. Каза ми, че ми е сърдита и още малко, и нямаше да науча какво щях да изгубя. Засмя се тъй, че по-малка еротична провокация щеше да е, ако хвърлеше дреха от себе си. Пръстите й се сплетоха в моите, импулсивно ме целуна по бузата. Блъсна ме в креслото. Попита ме: „водка, уиски, коняк”, отвори барчето. Вечерна рокля, кървава, с дълбока цепка. Къдрава коса, но почти до кръста падаше. Това което знаех е, че е красива, но не и че е толкова красива. Онзи явно нямаше да дойде. Доколкото разбрах, виртуален приятел. Не очаквала да е толкова млад. Засмя се възбудено, чувствала се какичка. Кръстоса крака пред мен. Някои жени знаят как да го правят. Това което при едни е вулгарно при други е стил, а при нея беше границата между двете. Съвсем загубих контрол над фантазиите си, преди още да се премести по-близо до мен. Редно ли беше да се представям за друг? Как ще й кажа после защо я търся. Не можех да не й кажа. Моята позвъни днес седем пъти. Мило беше, не досадно. Късаше ми сърцето, обаче. Трябва да свикне с командировките ми. Често няма да съм при нея. Много пъти сме говорили по въпроса. Съгласява се с мен, изрича, че разбира, не съм сигурен. Никак не съм сигурен. Не знам и за в бъдеще как ще реагирам при подобни събитие като разиграващото се. Находчив съм, справям се, но в случая наистина изгубих представа какво искам. Разкрепостената, изтънчена безсрамница, лицето й на светица, поведението й на дявол, шептеше объркано, кикотеше се. Не исках да я прекъсвам, струваше ми се, че сънувам. Не бързаше, знаеше, че губя, ако имам воля, че както иска тъй ще протече играта. Попитах я за телефона й. Да, изключила го, така трябвало. Звънели й досадници, цял свят е само досадници. Заради тях й сменила адреса си. И не се задържала в един град. Ядът това са другите, не адът. Тъй, каза и пак сладко се засмя. Каза ми, че съм всичко за нея напоследък, че много неща не ми казва, ей тъй, за да ги запази за по-късно. Сладко хлапе съм бил, не подозирала, че мога тъй невинен да изглеждам. Побърквало е това, винаги искала да играе ролята на изкусителката. Все не успявала, защото на по-опитни изкусители от себе си попадала. После се разплака, позволи да я прегърна, но бързо ме отблъсна. Блестяха й още очите. Извини ми се, добре се чувствала, даже прекрасно. Чукнахме отново чашите. Преди да се целунем, вече се любехме. Желанията тъй набъбнаха, че пръснаха обвивките на телата ни, на талази се изляха и разтвориха едно в друго. Кипеше около нас енергията. Лудост неистова. Набрах за миг сили, трябваше да й кажа, но предпочетох да изгубя душата си, отколкото да разваля магията. Сигурно и нея щях да разочаровам. -Само за нощ, но не бързай, дълга е, наша е. Не бързах, тя не можеше вече да издържи. -Кажи ми, искам да ми кажеш, нищо няма да промени, желая те, тъй те желая, че няма да промени нищо, но честно ми кажи, поне малко, малко поне, не си ли влюбен в мен, в смисъл още преди да се видим? Опитах се да й кажа. Опита се да не ме чуе, прекъсвайки ме с „няма значение” Припомних си жената която ме чака, приличаше на приятелка от детството пред тази стихия. Не можех да й устоя. Трябваше. Не можех. Измама беше. Осъзнавах го. Шептеше ми. Доверяваше ми се. Толкова подло от моя страна. Толкова по-възбуждащо от това, че е подло. Всъщност, чувствах, че би й харесало, ако знаеше, че я лъжа, но ако знаеше, не би било лъжата, която щеше да й хареса. Дали няма да е разочарована като й кажа. Не, твърде радостна ще е от това което имам да й кажа. Повече не мислих. Отхапахме устни, плъзнаха се ръцете и по тялото ми, моите по нейното. Усмирихме желанието да разкъсаме дрехи, кротко си помогнахме един на друг да ги свалим. Любехме се все едно сме го правили и преди, толкова добре познавахме телата си, все едно дълго сме си липсвали и през цялото време сме си мислили само кога ще настъпи тази нощ. Нежно беше, толкова нежно, колкото не можех да предположа, че е възможно и продължи докато накрая не можех да се помръдна, а клепачите ми тежаха като греха и измамата. Опитах се да кажа нещо, но не успях. Имах чувството, че езика ми е по-голям и от настъпилото облекчение. Заспивах, а гласа й идваше като от друг свят. -Все исках аз да съм изкусителката и все не успявах. Все с по-ловки измамници от мен се срещах. И все сама оставах. Цял живот…И се лъгах, че имам време. Знаеш ли, болна съм. Много съм болна. Все още не си личи, но не се лекува. Умира се. И какво ми остава? Да умра сама, както съм и живяла сама. След като давах, винаги съм давала всичко от себе си. Не, няма да завърша живота си по начина който съм го прекарала. Все заспивайки с някого и пробуждайки се сама. Утре няма да се събудим заедно, вълшебство, мое… Не успях, опитвах се, но не можех да мръдна устните си, за да й кажа, че съм частен детектив, че съм бил нает за да я издиря, за да й предам извиненията от частната клиника, а също така да й кажа радостната вест, че изобщо не е болна, а заради грешка в софтуоерна грешка в медицинския й картон е била вписана чужда диагноза. Последното което чух беше: -Само за нощ. Не те излъгах, нали? А сега да заспиваме. Изкикоти се и ме целуна.
2008-02-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)