БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Най-грозната жена

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Батката ще се сърди, ама любопитство пусто. Трябва да разбера какво му е, че ще ми се пръсне сърцето. Много е точен, но напоследък нещо не ми харесва. Досещам се, каква е, разсеян, изглупява, погледа му един – разконцентриран. Помислих, че се дрогира. Честно, притесних се. Наблюдавам реакциите му. Не, не гълта нищо даже на алкохол не мирише. Майтапя го, правя го на маймуна, а той се цупи и чувството за хумор изгубил. Влюбен е само. Да го съжалиш ли, да му се смееш ли. То, за смях, ама хубаво ли ще ти е на теб да ти се случи, а и съвест не ми дава да правя на нищо най-големия си приятел. Ако не беше той, зад решетките да съм. Затворен като някакъв изверг, а освен някоя дрънкулка, че съм свил и не защото съм престъпник, а за забавление, никакво друго закононарушение не съм извършил. Както и да е, няма повече да се жалвам и без друго ми се размина. Разказвам ви го за да се сетите, че ми е мил и имам за какво да съм разтревожен за него. Унил е, посърнал е, ще вземе да се разболее. Ще я напердашам, ако трябва. И него ще напердашам за хубаво. Дебна, искам да разбера. Хващам го в крачка. Той не разбира. Гледам го скришом зад вратата, той гледа скришно нея с бинокъл. Гати пича! Направо е за решетките. Започвам да разбирам защо го харесвам. Сродни души сме и туй то.Радва ми окото, докато тя радва неговото. Ето, това е истината! Вземаш каквото искаш, без да питаш. С ловкост и находчивост. Той – тайните й, аз – тайната му. Като му омръзне киното без пари, ще му мине и останалото. Така ми се струва. Воайор е, не е мазохист. Тревогите ми се разсейват, но нещо още ме човърка. Иска ми се да разбера какъв е обекта на неговата естетическа наслада. Затова си направих шперц и чаках ли, чаках тази вечер. Чух го да си говори по телефона и ясно ми стана, че ще запива с приятели. Та, отключих си съвсем спокоен, но изглежда от вълнението, разбирате ме, нали, доста неща в стаята преобърнах. Да светна, не става, самката отсреща ще вземе да забележи, а и едва ли щях да намеря и на светло мястото на всичко дето съборих. Че ще научи, ще научи. Че ще се сърди, ще се сърди. Нека поне да видя що за чудо му е взело ума. Вдигам бинокъла, поглеждам и ми прилошава. Не искам да бъда критичен, но не мога. Все бях виждал грозни напоследък, рядко да видя, що годе, нещо близко до приличното, но това направо ме уби. Краката й – неестествено дълги. Ръцете- изродено къси. Висока и съсухрена. Не може да си представите. Толкова грозно създание! Като, че ли създадена от природата напук на всички естетически мерки, като пародия на хармонията, на която е абсолютно ненормално и неморално, моят най-добър приятел, да гледа сериозно. И можете ли да си представите, такава една: гола! Гола! Чисто гола! Без козина. Бяла… Прилошава ми. Тогава батката ме изненадва. Нахълтва и ми крещи: -Хей, смотано шимпанзе, дай си ми бинокъла или отиваш в зоопарка!
2008-02-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)