БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

И отново по въпроса колко е нездравословен секса с извънземни

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Жена ми първо се усмихна. Така се усмихна, че ме накара да се почувствам глупаво за секунда, още три секунди да очаквам буря, а после не помня. Тази усмивка никога не е вещала добро, но по-лошо не знам възможно ли е да бъде. Крещя дълго, плака, после ме напусна, после пак крещя, защото се върна. Кикотеше се демонично: „Ще ти се, ще ти се да се махна, но няма.”, като се успокои реши да ме напусне сериозно. Каза, че ще е с мен до края на седмицата. Докато си вземе заплатата, че да има с какво да си тръгне. Не знам кое беше идиотско и кое: да й услужа ли с пари или да не й услужа. Винаги съм бил с меко сърце, затова плътта ми твърда, а живота с проблеми. На устата ми, че мога да й заема, но струва ми се, че не бива, а може да го очаква. Мълчах, макар да ме ядеше отвътре. -Значи чак с извънземна. Дотам паднахме. – тече сълза по лицето й. Най-красивата сълза. Пак е в леглото ми, как се случи, както и първият път, както и с другите, както и с извънземната, откъде да знам как. Мълча, чудя се дали не е грешка. Обичам я, но сега ще остане.-Малко ли ти бяха колежките? Извънземна… Продължавам да мълча. -А сервитьорките на всички бистра на три преки наоколо? Мълча. Всъщност не само на три преки. -А съседките? Ами терористката? Вече не издържах и се обадих: -Президентът ме награди с медал за храброст! -Да и аз трябваше да ръкопляскам в залата, че моят съпруг, моят… -Скъпа. -…спасил…всъщност какво спаси? -Как, не знаеш ли? -На успокоителни бях, че да ръкопляскам, вместо да ти издера очите. И на онази кучка камикадзето! Къде смяташе да се взриви? -В централни гробища. -Централни гробища? Така го каза, че ме засрами. -Сигурно на панахида? -Не, през нощта. -През нощта на централни гробища? И затова ли ти връчиха медал за храброст? По всички телевизионни канали и аз трябваше да бера срама. -Скъпа, задължен съм ти. -Идиот си ти. Мислех си, че съм простила на мъж спасил човешки живот. Откъде да знам, че терористка. Просто едно симпатично момиче със зъл поглед, а това я правеше още по-секси. И говори механично, като на пружина, а това я прави по-секси. И изглежда враждебна, а това я прави по-секси. И как стана, както винаги, пак не разбрах как, но погледа й се промени, гласа също, враждебността чезне, признава ми всичко, после отива и се предава където му е мястото, но преди това дава пресконференция. Много проблеми имах. -А сега с извънземна! -Откъде да знам, че е извънземна?-усещам, че съм задал глупав въпрос и бързам да задам следващ който май е още по-глупав – А ти откъде разбра за нея? -Обади ми се. Стигнала е благополучно до съседната звездна система. Всичко ми разказа. И за очите ти. За очите. Вече бях забравил. В моментът щом съм спал с жена ми, значи имам нейните очи. Точно тяхно копие. Преди това бяха много, много светло сини. Извънземно сини. Излъгах, че са лещи. Заповед на шефа. Някакъв рекламен трик. Какво точно ставаше с очите ми? И аз не знам точно. Извънземната както си пееше нещо от нейната планета, приготвяше се пред огледалото, повтори девет пъти колко обичала тази планета, взе че каза, че ме накичила с нещо. Подскочих, а тя се разкикоти. Каза ми, че не е страшно. Не мога да го предам, не мога да го лекувам, но не е смъртоносно. Няма тежки последици за здравето, но ще се изменя цвета на очите ми. Ще имам очите на тази с която съм правил секс за последно. Погледна ме с извънземно сините си очи и като разбрах, че имам такива си казах, че най-важното е да запазя хладнокръвие. Трябваше да измисля нещо, защо се сменя цвета на очите ми. Преди да съм успял обаче, тя ме е изтропала на жена ми. Защо? Ами кучките и в космоса бродят. -Искаш ли да си тръгна?-попита ме скъпата кротко. Исках, живота ми щеше да е ад. Но как да й го кажа като я обичам. -Остани. Радост се прочете в очите й, а в моите: не знам. -Няма да понеса повече изневяра. Знаех, а и научи ли веднага. Преди все разбираше със закъснение. В повечето случаи, като се изключи терористката и сега извънземната, не беше сто процентово сигурна. Оставаше й малкото съмнение. А аз самият никога не мисля, че ще бъде научено от нея. Не искам да я наранявам. -Ще издера очите на онази която те е докоснала. От твоето лице ще ги издера. Не се шегуваше. -Извънземна! Дотам стигнахме. Въздъхнах. Оставих си я да мърмори. И от тази нощ нататък започна същинската част на тежкото. Колкото бях желан, сто пъти по-желан ми се струваше, че съм. В службата целият женски персонал беше променен. Най-секси, най-игривите, най-фриволно вълшебните и закачливи колежки назначиха. Всички ми пращаха сигнали, тънки и недотам тънки намеци, а аз изглеждах като извънземен, не само с извънземното си венерическо заболяване, но просто се държах като такъв като се правих, че нищо не разбирам или не ме интересува. Малки момичета от квартала пораснаха, станаха жени, някои от тях ми признаха, че растели с мисълта някой ден да ме имат. Премаляваше ми, притъмняваше ми и не смеех. Никога не съм бил готов да го направя с мисълта, че моята любима веднага ще разбере. И ще познае по очите коя е била. Обичах я. За да й върна поне малка част от това което понасям си слагах тъмни очила. Бавно изкачвах стълбите. Изпушвах на вратата по цигара за да изгаря от нетърпение. Влизах веднага в банята и пусках чешмата. После чак и позволявах да свали очилата и да види очите си. На третата година настъпи облекчението. Вече не ме интересуваха други жени. Изработих си защита срещу тях. Казват, че забраненият плод е най-сладък. До един момент е напълно вярно. После губиш вкус към онова което си опитал или си забравил вкуса на опитаното отдавна. Поне при мен беше така. Продължавах да нося слънчевите очила като част от играта. Знаех, че и нея е възбужда. И тъй продължи още две години. Докато един следобед, дръпна очилата, позна своите очи и прочетох разочарование в нейните. -Това не е мъжа който имах някога. Адски си скучен, писна ми. Напускам те.
2008-02-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)