БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Вместо сърце

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Парите му взе, всъщност не й дойдоха зле, но много меко казано, щеше да оцелее и без тях. Цялата работа беше, за да си мисли, сладкият мухльо, че питото си е платено, да не се раздвоява, разводнява и тъй нататък, има си семейство, а и тя не иска да се обвързва с обвързан. Нито пък той заслужаваше да му никнат криле, не за друго, а за да го опияни самочувствието и да се разочарова някой ден, като разбере, че не е онова, което тя го е накарала да се помисли. Хареса го, да. Привлече я, силно. Пожела го, на мига. Има го, още същата нощ. Симпатичен беше, без съмнение. Висок, нито едър, нито слаб. На мястото си всичко. Без животински мускули, но атлетичен. Смехът му, светъл, импулсивен. Ухаеше на себе си, имаше характер под парфюма. Смигаше дяволито, разбираше от живот. Създаваше настроение. Всичко това обаче, не би означавало много, ако тя не се нуждаеше от случката. Излезе даже за да срещне, онзи който не познава, а ще й хареса. И дълбоко в себе си, искаше да е точно такъв: обвързан. Ако не беше, щеше да прекара с него приятна вечер, но не и нощ. Да си поговорят, да преценява дълго заслужава ли си или не. Не й се мислеше, повръщаше й се от мислене. Имаше нужда от близост, а не от дълбоки преоценки на действителността. На този основното му качество беше късмета. Срещна я в подходящ за него момент. Това е всичко. Късата пола не беше за него, а за някого. Силно начервените устни, високите ботуши, лекомисления смях. Сладките муцунки които репетираше пред огледалото, ей така, за пред себе си, които никога не правеше, а можеше още от тринадесетгодишна. Не, не разбираше какво искаше, докато се приготвяше. По-късно осъзнаваше. Пи преди излизане петдесет грама коняк за блясък в очите. Топъл беше вятъра. Малко я възбуди, вътрешно разплака. Тежко й беше напоследък, безпричинно. Нещо като отчаяние, нещо като апатия, че чак отвращение. Не можеше да понася все повече хора, но най-вече най-добрата си приятелка. Своят мащеха. Първата й мисъл, когато видя хубавелката беше: „Това момиче ще създаде проблеми.” Четири години беше по-голяма от нея, но изглеждаше по-малката й сестра. Наивна, колкото си искаш. Иначе бързо се спечелиха. Не само външна беше приликата им. Едни и същи филми обичаха, по една и съща музика си падаха, едни и същи мъже харесваха, но мащехата й, само ги харесваше. Нали си имаше вече. Вярна съпруга беше. Невероятно, но факт. Спокойна в малкият си свят. Изглежда щастлива. Мозъкът й е заприличал на един затлъстял, стар котарак. Свит на кравай в скута на времето. Старица с външност на момиче. Не създаде никакви проблеми, но благоверният й, напоследък не е никак благоверен и това го знае дори дъщеричката му. Прави се на мъж, има си млада заложница в къщи. Нея й е все едно. Има си топлината, има си уюта, дори приятелка като в училище. Да го обича, не го обича. Просто й е топло в неговият свят. Вирее в него. Дава всичко от себе си, всичко каквото се пожелае от нея. Декоративно цвете. Ухае, краси и готви прилично. Прави го за удоволствие. Умее го. Някога е рисувала. Сега не иска да чуе дума по въпроса. Прави се, че не иска да чуе и дума по въпроса колко е хубава, но и харесва, а и то е очевидно. Свято поведение, че чак гадно. На всичкото отгоре все повече си приличат. Все повече… „Като нея ли ще бъда! Като нея, ли…Трови ме, държанието й. Трови ме, близостта й. Заразява ме със себе си. По-голяма е все пак. Все пак, аз съм дъщеричката в къщи. Тя ми е примера. При това тази прилика. Не усещам как се изменям. Подражавам й, лош климат ми е, но още я обичам. Не мога нито да я нараня, нито да спра да се боя, че без да искам ще я нараня. Защо ли я мисля!” Почувства слабост в коленете. Седна на една пейка. Спомни си майка си. Призрак някакъв от детството. Преди по-често ходеше на гроба й. Сега по-често хващаше в ръката си сребърното сърце. Единственото останало от покойната. Носеше го на врата си от седем годишна. Почти не го сваляше, дори в банята. Изпълваше я увереност стиснеше ли го в ръката. Без да го откачва. Така както е на синджирчето. Пазеше я, ако не от злото, то поне от страховете й. Пръстите й бяха свити около него и сега, когато непознатият я заговори. Просто я попита, чака ли някого. Отвърна му най-дръзко и с онази от репетираните пред огледалото муцунки: „Теб”. После допълни, че е чакала, кавалера закъснял, а тази вечер била настроена за кръчма. Даже имала една предвид. Сянка на свенливост премина през лицето му. Ах, дявол такъв! Хареса й това. Изобщо си го хареса. От пръв поглед си го хареса. Халката на пръста му бодеше очите. Още по-добре. Тръгвал си утре, направо в десятката. Кикотеше му се, докато пиеха, както никога не беше предполагала, че може. И речникът й беше различен. По-скоро ролята, отколкото този тип я възбуждаше. Искаше да избяга от себе си, да съблече памет и поведение, всички страхове да съблече, цялата тежест и домашни настроения. Чувстваше се гола още преди да е свалила дрехите си. Не, че я питаше, но сума лъжи му наговори. Че е от провинцията, че никой не познава тук, учила, но прекъснала. Глупости още един милион му наговори. Той ли я попита дали ще струва нещо или тя му каза, не можеше да си спомни. На сутринта отчете, че малко преигра. Губеха й се моменти и не изгаряше от желание да си ги спомни. Напуснаха заедно хотела. Прииска й се да го изпрати до гарата, но щеше да бъде глупаво. Седна в едно забито бистро и изпи четири кафета. Бяха минали повече от два часа, когато ръката й несъзнателно посегна към медальона, но не го откри. Ледена вълна я заля. Ясно й стана, какво се е случило. Скъсал се е синджира. Най-вероятно е в хотелските завивки. Не си и помисли да го потърси. Осъзна, че няма да го намери. Ръката й искаше да стисне нещо, но мястото беше празно. Макар да знаеше, че няма нищо там, пак неволно посягаше. Скоро нямаше да се отърве от навика. И за да има за какво да се хване влезе в един бижутериен магазин. Имаше разбира се и сърца, но нямаше кое да замени изгубеното. Парите които й беше оставил стигнаха точно да си купи една сребърна монета която окачи на место сърце.
2008-01-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)