БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Крепости

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Единородната дъщеря на слънцето/разкази/

Няма да ви разказвам за непревземаема крепост, такава няма, а и жената с крепостните стени, ни най-малко е непревземаема крепост. Строила е стените така, че да бъдат покорени. Всяка жена строи стените си така, че да бъдат покорени. Някои прекаляват в насоката и ги правят два метра, кирпичени. Има и други които ги правят по метър. И други които оставят вратите широко отворени. По три и по повече входа широко откриват. До дванадесет стигат даже. Глъч и шум, смях и шарения, непрестанен карнавал и музика, танци в диви нощи и знойни ритуали в безумни дни, веселие ехти в тях, но тях ги няма в това веселие. Упоени са от него, отчитат радостта като прецизен електронен уред, но не я чувстват. Сами са в множеството. Опитвам се да опиша характери. Характери от плът и кръв. Няма смисъл да се престаравам, знам, че си ги виждал в трамвая. И в кафенето си ги виждал. Разминавате се по стълбището в блока. Виждаш ги срещу своят прозорец, понякога не са спуснали завесата. Кога защото знаят, че ги наблюдаваш. Кога защото знаеш, че знаят, че ги наблюдаваш и не са спуснали завесите заради теб, но грешиш, не са ги спуснали заради комшията ти. Теб изобщо не забелязват в хаоса който цари в тях, защото не си от забележителните, пийни чашка и не страдай, гледай философски на нещата, а ако не можеш да гледаш философски имаш телевизия където всичко е достъпно. И се радвай, че ти отделих цели осем реда, това е доказателство, че не си толкова незначителен, колкото и двамата с теб смятаме, а и онези с вдигнатите пердета на отсрещният прозорец го смятат. Опитвам се да опиша самотата им, на тези които им липсва възможност да останат сами и да намерят себе си. Просто защото са построили твърде ниски крепостни стени и твърде много врати в тях са отворили. Тъжните от веселие, помръкналите от светлина, отегчените от забава. Има и други които правят по метър стените си, оставят вратите широко отворени, по три и по повече входа широко откриват, до дванадесет даже стигат. Само и само, за да бъдат покорени, ала няма кой да ги покори. Познаваш ли такива? Лъжеш се. Тях никой не познава. Дори и ти. Твърде достъпни, остават незабелязани. Всяка жена строи стените си така, че да бъдат покорени, но има и такива които увлечени в строежа, забравят, че това е основната цел на стените. Въздигат ги до небесата. Ангелите недоволстват защото се блъскат в тях. Понякога се разминават само с цицина, а понякога пламват като косите които се веят подобни флаг на стените. Често използват за материал лед, но лед непробиваем, които не се разтапя, дори при слънчево време. На места поставят по стените си гърбици, за обратен наклон. Казани с врящ катран държат до ръбовете на покривите си и няколко безумни черни създания дежурят край тях и видят ли безумец или безумци тръгнали да се катерят, изливат клокочещата маса върху главите им. В засада около крепостта поставят снайперисти. Наоколо се разхождат диви котки, подобни лъвове, но по-големи и с брони като гущери от мезозоя, по твърди от стомана и с човешки разуми. Стоят с далекоглед в ръка, малки прелестни същества, кискат се от най-високата си кула и наблюдават битката. От толкова високо всичко е като на филм и кръвта не прилича на истинска. Забавно е, отлагат за минутка края на забавлението си, след който широко ще отворят врата за оцелелият. Докато се усетят, не минутка е минала, а са минали много, много години и старица държи в ръката си далекогледа. Полето около крепостта е само пустош. Надават писък, но никой не ги чува, защото в крепостта са само те. Долу изглежда още се бият, но като се вглежда по-внимателно, въпреки отслабналото си зрение, разбира, че това са сенки на онези които някога са били живи. Спомени, на спомените, на спомените…. Тряскат далекогледа в земята. Или удрят с чук монитора. Напоследък се изучиха и не ползват далекоглед, а са монтирали камери на стените. И след този си жест, превръщат се отново в малките жестоки принцеси, защото вече няма кой да види, че времето е ограбило тялото им от живи клетки, но душите им не е докоснало. Тогава на покрива с прилепски криле каца последният завоевател. Срещу него крепостни стени няма. Отдават му се с желание.
2008-01-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)