БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Отново нашeнец в космоса

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Врата? Няма. Явно се влиза и излиза, чрез телепортация. Фланкончетата в шкафа са космическа храна. Опитах, не е лоша на вкус, но се усеща, че е синтетика. Сега малко ми се гади. Имам чувството, че съм погълнал сапун, а ще се наложи да свикна с нея. Малко на теменужки бие, малко на рози, на ябълка. Като се сетя пак започва да ми се гади, а е време да се мобилизирам.

Трябва да мислиш! Мисли! Мисли!

И кола не беше карал до четеринадесет, но само се качи и я подкара при това без да гледаш, а онези столичанки тогава се кискаха, като че ли някой ги гъделичка по петите. Баща им след това: блед, на зомби прилича, а твоя, лека му пръст, спука те от пердах и те обяви за обществено опасен. Излъга те, че татенцето на момичетата, нали беше депутат, специално за теб е гласувал закон и не можеш да слезеш до близкото село, даже, без виза. Върза се, а приятелките ти даже не ти се обадиха.

Няма що! Върви ти на жени. Сега какво ще правиш? От столичанки на извънземни! Ама те не приличаха на извънземни, а на скандинавки. И с тези къси, че изрязани панталони и загорели бедра! И с тези сини очи! И с тези руси, че чак бели коси! И така се кискат, че те гъделичкат под лъжичката....

Сега мисли! Мисли!

Реве ми се! Говоря си, опитвам се да си дам кураж, но не става. Няма да видя планината си. И планетата си няма да видя и ако имам късмет и не са ме взели за дисекция кой знае дали през телескоп ще видя Млечният път. Не трябваше да се правя на голям любовник и ум не ми побира защо тези извънземни все овчари и кравари отличат.

Оглеждам се. Не смея да докосна нищо. Ще се наложи, но набирам кураж. Опитвам се да призова духа на машината. Онзи същият който почувствах да ме обсебва като малък в онова бе-ем-ве което се отърва само с един счупен фар, а малките ми бяха превързали с прашки очите.

Ох, младост, младост! Можех ли да предположа, че от бе-ем-ве на космически кораб ще трябва да мина. Това тук е командна кабина. Монитори не виждам, но е командна кабина, защото, ако беше някаква килия в която държат плениците, нямаше да има подобни уреди. Духът на машината ми подсказва, че са за управление. Сигурно няма монитори защото не използват очите си. Може изобщо да нямат, а онези сините, шарещите, бяха само за да ме лишат от ум, който сега трябва да събирам.

Мисли!

От друга страна, ако нямат очи, защо са им толкова огледала, пък и големи. Не са ги монтирали специално за да се видя що за идиот съм. Сещам се! Това трябва да са мониторите, но са изключени. Как да ги задействам. Ще натисна този бутон.

Струя. Може би вода. Чешма почти като земна. Как не се сетих. Прилича. Значи няма да се умре от жажда. От глад също, защото имам фланкончета хранителна гадория.

Дали не е правилно да постоя и да почакам. Не могат да ме оставят така.

В командната кабина си, идиот, такъв. Нещо се е случило с девойките. Какви ти девойки! Пришълците! Правил си любов с „пришълецът – 1“ и „пришълецът – 2“, гледал си филмите и ако някой разбере...Ще има още вицове за планински овчари които налитат на всичко що се движи. То, какво и да направиш, като сиренето в комбинация с въздуха е такъв афродизиак.

Лоша работа сега!

Защо не повярва на вестниците! Знаеш, че си от рисков контигент за извънземни отвличания, ама вестникарите са виновни, че са едни „лъжливи овчарчета“ и ще трябва да започнат да отвличат тях, че да се научат да са в служба на обществото, а хората не са овце.

Всъщност, сигурен ли си в последното?

И сега какво ще правя!

Нека наредя мозайката. Какво помня? Виждам две секси скандинавки. Приличат на изгубени. Много им е смешно обаче и много им харесва млякото. Стича се по устните им, облизват каквото могат, но потича и по брадичките им, капе в деколтетата им по малките нянки. Като ги гледам премалява ми, вадя кавала, не че ми се свири, но да не припадна, а като чуват, съвсем се побъркват. Кикотят се. Дърпат свирката от ръцете ми. Ту едната, ту другата се опитва нещо да изсвири, ама не става така както я облизват или лапат до половината. При това не са забърсали млякото и още пият в промеждутъка докато си я подават, и я запушиха. Опитах се да си я взема, а те се кикотят и не я пускат, че се заборихме и паднахме...

После...не беше лошо, докато не извадиха бонбоните. Гълтат двете, дават и на мен. Мисля, че е нещо модерно за сексуална стимулация, то не, че ми трябва, ама за всеки случай, като ги гледам какви фурии са.

Оттук нататък губя памет. Анализирам и стигам до мисълта, че бонбоните са таблетки за анабиоза. Добре, че обичам да чета научна – фантастика, че да се сетя. При огромните космически разстояния дори и със скорост свръхсветлинна, пътуването може да трае година – две, живот – два и за да не се пропилее измислени са химиите с които си спинкаш като път и оставаш млад като кукуряк.

Да, но нещо не са ми подействали както трябва. Вероятна причина: дълга употреба на овче сирене, неутрализира действието им.

Трябвало е да се намирам в онова чудо което прилича на огромна вана, но никакво кранче не виждам и ясно е, че е камера за анабиоза.

Въпросът е, къде са пришълките! Напълно сигурен не мога да бъда, но най-вероятно са на земята.

Нещо са забравили. Навярно остатъците от семенната ми течност която е и била целта на изследователското им пътуване. Забавили са се обаче, сигурно са ги арестували за неприлично поведение, тогава бордовият компютър програмиран да действа в случаи на опасност е изстрелял кораба извън орбита за да го спаси.

Какво да правя!

Ще натисна този и този бутон, пък каквото му дойде.

Мрак! Изключих енергията! Господи! Как се включва.

Летя без енергия.

Тъмно е, къде е бутона. Ще дръпна тази ръчка.

Чува се съскане.

Пара? А може отровен газ. Не бива да дишам!

Завъртях ръчката.

Плазмена струя ме простреля в корема.

Изгарям! Помощ!

Подхлъзнах се. Паднах.

Изгарям! Помощ!


* * *

-Какви са тези бойни викове. Трябва да извадим този дивак от банята.

-Опитах, но се е заключил от вътре. Беше толкова дрогиран, че сигурно е забравил, че вратата зад огледалото.

-Ох, пак ще трябва да викаме администратора на хотела.


2008-01-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)