БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Красотата която радва

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Още четвърт час преди появата й, един умопомрачен, похотлив скот беше излязъл на лов и дебнеше за плячка. Очите му бяха кървави, издути панталоните, ниско челото. Тресеше се. Потен, остра миризма режеше въздуха. Тъмно беше, но той виждаше. Имаше тази способност от малък, тъмнината не му пестеше подробности, неподходящи за възрастта му. Дни след това беше заловен. Нито в тази нощ, нито в оставащото му време на свобода не успя да извърши планираните си зулуми. Когато я видя, възкликна. Шумно задиша, възбудата му до небесата стигна, но не посмя. Не посмя да мръдне от мястото си. Такова въздействие не беше му оказвано. Виждаше крехка девойка, бяла мръвка, вкусно пиленце. Косата й се вееше. Светла коса. Нищо особено. Много такива. Добре сложено момиче, отново нищо уникално. Имаше нещо невинно, но той невинност не познаваше. Нито разбираше красотата, за да си обясни, че тя му въздейства. И трудно е да се опише тази красота, когато днес красотата разточително се предлага, залива ни, превърнала се е в стандарт и нещо с което сме свикнали. Нейната излизаше от рамките. Трябва да кажа, че трима художници, независимо един от друг, в три различни периода от живота й, са я рисували. Нито един от тях не остана доволен от творбата си, а и тримата са виртуози. Единият се пропи и я нарече: сатана. Другият не е нарече тъй, но проклинаше деня в който я е срещнал. Загубил беше решителност, не се чувстваше талантлив, а беше, губеше самочувствие и го вдигаше единствено когато критикуваше тези които му се струваха талантливи, но именно за това ги мразеше и не само придоби усещане да им открива слабости, а и да ги уязвява с тези слабости. Третият тръгна по света. Рисува ли, рисува, рисува най-вече красавици, но рисува и руини – остатъци от минали величия, рисува и върхове, изписани по лицата страдания и наслади, опитва се да забрави образа й, а с всяка следваща творба се доближава до него. Когато някой ден напълно загуби разсъдъка си, а този ден не е далече, ще успее да направи сполучливия й портрет. На няколко пъти е снимана за списания. Нито една от фотографиите й не излезе. Пазеха ги за по-специален случай, а този случаи не идваше. Освен това красотата й предизвикваше противоречиви усещания, а това плашеше. Не беше продаваем образа й. Влюбваха се в нея и малки и големи. Старци се влюбваха и претръпнали към любов не толкова стари мъже и жени. До интимност рядко стигаше, а по-често чувството преминаваше в обожание. Приятелите й я смятаха за душа на компанията с малко странен характер, но сами не съзнаваха, че незаменима и скъпа я прави визията й. Не съм първият който няма да се справи с описанието й, за да обясни усещането, а след като споменах за тримата художници имате обяснението ми защо се отказвам да опитам. Струва ми се, че природата е прекалила с нея, както и с урода който дебнеше в храстите, но ако при него беше събрала всичко което будеше отвращение в нейното лице съчетанието беше от всичко онова от което се възхищаваме. Странно е, но дори лаещите псета по улицата започнаха да скимтят когато чуха токчетата. Сега, на някой ще му се стори прекалено. Ще каже, че е алегория, че не е възможно и е напълно нелогично. И на мен ми се стори така в началото. Ако кучетата имат усещане за красота, то е много по-различно от това на хората. Мина ми през главата, че е възможно въздействието да не оказва с лице, а с миризма, но това беше погрешна посока. Намерих друго рационално обяснение. Кучетата усещаха промяната на поведението на своите господари от мига в който зазвъняха токчетата й и волно или неволно, всеки който живееше на тази улица и я познаваше си я представи. За секунда или по-кратко, но достатъчно нещо в тялото да трепне, най-добрият му приятел да го долови и да започне разтревожено да скимти. В който и град, в който и квартал да отседне всичко се повтаря. Едни я мислят за ангел, други за дявол, наричат я кучка или добро момиче, муза е на много, бивша съпруга на един, който беше най-щастливият мъж когато се събраха и най-нещастният после понеже чувстваше, че е неразбран и не я разбира. И не грешеше. Още си говорят по телефона, още са добри приятели. Стане ли му тъжно, мрачно и отчаяно вади нейни снимки и за него това не са снимки на някогашна жена в леглото или любима, а на красотата която му връща вяра и заради която си заслужава да се живее. Говорят се приказки за нея които не разбира, а най-често не чува. Не винаги са злобни клюки, някои приличат не легенди и приказки от които се изчервява, поласкана. Влиза у дома си. Светва лампата. Стаята й е от семпла по-семпла. Безцветни стените, ни картина, ни украшение по тях. Телевизорът е черно бял, огледалото е събрало пръст прах. Застава пред него. Сложила го е, защото иска да се чувства жена, а жените се оглеждат. Сляпа е. И не е видяла никога красотата с която радва.
2008-01-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)