БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разголеният прозорец

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Убеден съм, че земята е зрение, надникнало око през пердето на космоса към божествената същност на живота. Настръхна кожата ми. Откъде ли ми идат тези мисли! И защо звучат като мъжки. Гласове ли започвам да чувам или воайорът отсреща прекалява и не стига, че му давам щедро това което иска от мен, но ме и обладава от разстояние. Със свои шантави мисли ме обладава. Малко го съжалявам. Изобщо не се смущавам. Събличам се. Когато ми е на душа много артистично и еротично подчертано. Толкова е стар, че сексуална възбуда не може да изпита, но гледа ли, гледа, гледа. Какво вижда! В началото си мислех, че това го изтезава. Преставяш ли си да седиш без зъби пред порция пържоли. Да беше художник: друга работа, а той цял живот икономист, книжен плъшок в държавно учреждение. Не ми хрумна, че както някога е броял пари без да може да използва, по същият начин може да гледа на недостъпната плът която няма как да докосне. Защо му давах зрелището? Убийте ме, не знам! Като дете пишех измислени думички по стените, за да си блъска някой главата какво означават и тъй и да не разбере, защото нищо не означават. Сигурно поради същата причина. Откривах му нещо което вече не можеше да разбере, а и пред себе си го правя, защото подозирам, но не съм сигурна в мотивите си, а докато не съм сигурна, не може да се каже, че ги разбирам. Иначе живота е пълна скука и без да си книжен плъшок в държавно учреждение. Гледа си ме. Гледам го. Зрението ми е по-добро от неговото. Изпитвала съм желание да му позвъня. Най-сладкият си глас да намеря и да го поканя на чай с мед и лимон, но от една страна страх ме е да не разваля магията, а освен това да не вземе да получи удар, та да се чудя какво да го правя. Нека съм му хобито, някои старци играят шах, други четат пенсионерски вестници, а той един такъв, самотник. Може да е нямал такава жена в живота, аз съм много хубава. Нещо като награда съм му, че е живял толкова дълго без да ме има. На квартеронка приличам със стройната си фигура и къдравата коса. Малки са гърдите ми, но езически чувствени. Изразена е във формите емоцията им. Дълги са бедрата ми. Нека съм му хобито, той е моето и защо ли не се чувствам мръсница. Има всеки нужда да сподели тайна, да открие естеството си. Тялото ми за него е като символ на душа. Да можеха да я виждат другите през прозореца на очите ми. А може да я виждат. Знам ли? Май обичам да се показвам, както на него, така и изобщо. Както на него така и изобщо в онзи недостъпен вид който съзира. Когато съм с приятел или приятелка спускам завесите. Знам, че с момичетата му е по-възбуждащо. Чоплят въображението му тези завеси. С приятелките просто си говоря. Пием си джина или кафето, но той не го знае. Друго подозира, че се случва зад завесите и виднъж едва не се случи, че една приятелка твърде сериозно прие дърпането им. Ще умра от смях, както и да е, доста неловко положение. Той е виновен, но не му се сърдя. Когато съм му сърдита не светвам лампата или си лягам с дрехите. Сърдя му се когато не е виновен. В това е изкуството. Нещо ми е докривял света. Той го отнася. Трябва да го разбере. Това е жест на интимност. Зле се отнасяме с най-близките когато ни е зле, но обичта ни твори чудеса, после. Обичам да пада хавлията от раменете ми. Или да застана пред огледалото, да се приблежа към двойницата си. Понякога допираме зърна, понякога устни. Гримирам се тъй както няма да изляза. Слагам килограми накити на голо или обувам ботушите. Това е рядко. Кич е. Порнография. Когато имам нужда да крясна, когато знам, че иска да ме чуе, когато искам да изглеждам действителна и от времето си, а не нимфата от реалните му сънища. Чуда се, много, много му се чудя. Какво получава. Не за пръв път имам чувството, че чувам мислите му. Отвлечените. Като този за земното зрение и космоса. Дразнят ме. Опитвам се да ги тълкувам. После ми става нежно под завивките, нежността ме съблича в по-дълбока голота от тази която откривам пред очите му...Заспивам. Малко след събуждането си на другата сутрин получих отговор на въпросите си. Имах неприятности с данъчна полиция. Разбрах, че разполагат с много прецизна оценка на имуществото ми, което разбира се с пъти надвишава декларираните от мен доходи. Ето какво гледал!
2008-01-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)