БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Малка мръсница

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Говоря й похотливо. В началото си пусна боята. Погледна ме възмутено, а аз продължих. Блъсна ръката ми от бедрото си. Срещнаха се очите ни. Мълнии пращаха нейните. Като не й харесвам да си върви. Започна да ме дразни напоследък. Имала нужда от сърдечен приятел. От татенце има нужда. Разказва ми за някакво свое гадже от провинцията. Сополиво хлапе, най-вероятно. Представям си го. Чакам я след лекции, водя я по кръчми. Казах й, че винаги когато има нужда може да разчита на мен. Искрен бях, а тя пълнолетна. Крехка като пиленце, едва напъпила, но достатъчно голяма за да си прави сметката. Спомена ми нещо в смисъл, че съм семеен. Това не разбрах за какво го вмъкна. Не съм й говорил нищо за брак, а само за секс. Настръхна. Не го очаквала от мен. Че какво очаква. Аз не съм ли мъж! Започнах да я иронизирам. Не издържа, вбеси се дотолкова, че накрая избухна във весел смях: -Ама си образ…-усмихна се, смигна ми и ме щипна по бузата. Ето това е естествено поведение. Още малко да замъркам като котарак и поръчах по още едно. -Доста похотлив си, май? – това го рече сериозно. -А какво очакваше? Похотлив съм. Глупости. Опитвам се, но ме разкарват. Очаквах вече и тя да си е тръгнала. -Защо си мисля, че ми каза, че изпитваш желание да бъдеш внимателен? Защото й го казах. -Харесвам дупето ти. Млъкна, а после се изкиска и това беше достатъчно да разкрие нрава й. Разюздано момиче беше. Всъщност казвала ми е, че е израснала почти без родителски контрол. Баща й я виждал веднъж на месеци. За майка си каза само, че е хубавица, но това беше достатъчно. -Стар развратник. -Малка мръсница. -Мислех те за сухар, наистина те мислех, очарова ме, знаеш ли. Не, че сухара не ми харесваше. Изненада ме, не го очаквах. Сериозно. Не си мислех, че ще ми харесаш и такъв. А ти, кажи ми, не се ли заблуждаваше в мен? -В какво? -Че да речем съм едно объркано наивно хлапе, което не познава никого в големият град. -Но ти си такова. -И което просто иска да се довери на някого. -Можеш да ми имаш доверие. -Хм, не знам. Пълен си ми с изненади. -Щом искаш, можеш и да ми нямаш. Засмяхме се и двамата. Експлодира изведнъж. Изчадие от преизподнята. Ръката й се плъзна нагоре по бедрото ми. Устните й захапаха моите. Чак ме уплаши, но пробуди, един примирил се, пропуснал голяма част от сладостта на живота, младеж у мен. Зашепна ми думи от които аз се изчервих, а минавам за безсрамник. Дотолкова ме възбуди, че ума ми възбуди власт над тялото. -Сега ли?-попитах я. -Ако искаш и тук. Исках го, но се овладях. Беше прекалено. -А у вас!-предложи. -Жена ми е у дома. -Нищо и тя ще се включи. Уби ме. Засмях се и й обясних, че няма да стане. -Жалко. – дръпна се рязко, внезапно охладняла – Защо не искаш с две? -Разбра ме погрешно. Нямам нищо против, но жена ми… -Остави ме аз да говоря с нея. -Не, не я познаваш. -Никоя не ми е отказвала. -Сериозно? -Не ми ли вярваш?-нацупи се. -Виж, нека да оставим жена ми. Тя е уморена, има си една сапунена опера. Нека да не й разваляме удоволствието. -А с моята съквартирантка? -Какво с твоята съквартирантка? Не смеех да го повярвам. Твърде хубаво беше. Чак ме заболя от възбуда. -Какво, какво! – сопна се – Искаш ли да го направим тримата? -Ти сериозно ли? -Виж, какво! Или тримата, или нищо. Помислих си да й кажа: „ще си помисля”, но се уплаших да не прекаля. Сега ми се беше паднало. -Каква е тя? -Ами, много добра приятелка, като сестри сме, приличаме си. Много си приличаме. Ще видиш… -Добре. Не съм сигурен казах ли го това: „добре”. Глътнах си езика. Щипах се в таксито, не сънувах, но на сън приличаше. Не предполагах, че живеела на другият край на вселената в някакъв призрачен квартал в който според мен трябва не полицейско присъствие, а умиротворители с БТР-и. Целувахме се по стълбището. Скъса ми всичките копчета преди да влезем в стаята. Бутна ме на едно кресло. Поиска да ми върже очите, но като не намери с какво, само ме помоли да не ги отварям. -Приличаме си. Много, много си приличаме. Търпение, глупчо! Боях се, че като ги отворя ще се озова в леглото си в къщи, а моята дебелана ще хърка. Нямах такъв късмет. -Ето ни и двете…-чух сладкият и смях. Погледнах и видях плъзгаща се по пода към мен, оплезила език…кобра. Дълго бягах, а смеха на малката ме догонваше. Догонва ме и до днес.
2008-01-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)