БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Един много страдащ мъж

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл: разкази - 08

Как да го успокоим! Сломен и нещастен, освен това пиян. И черпеше. Иначе личеше, че в нормално състояние е стегнат младеж и мъж който знае какво иска. Добре изглеждаше и сега след като доста се беше въргалял насам натам с иначе скъпите си дрехи. Съсипала го е. А съсипаните от жени мъже имат усета за поливане на мъката, винаги ще намерят кварталните пияници и общ език с тях независимо къде се намират. Това не е феномен, има си обяснение, предават външен израз на усещането си за изпадналост след като голямата им любов ги е напуснала. Една компания са с най-нещастните на света. И черпят. После повечето се оправят, но черпят. И поливат мъката си. Изцеждат токсините от душата си в чашата на другарството. Има кой да ги слуша, слушали сме такива колко ли, не помня. Млад е, ще се оправи. Друга ще срещне. Не, че ще повярва, ако някой му го каже, но кой да му го каже, току виж повярвал и станал от масата което няма да ни хареса никак. Все някога ще се случи, но сега е още рано. Да пием, и да се веселим, а той да си страда. Да се веселим тъй че да изглежда, че страдаме с него. Опъва се лицето му, свиват се устните му. Очите му блестят и ще промушат някого. Толкова злобно изражение рядко и по киното се вижда. Вени са избили и по слепоочието му и по брадичката, издули са се по врата му, струва ми се, че и по зъбите му виждам вени и диша издути до пръскане вени. Плющят във въздуха. Доста пийна, сигурно ще набие някой който не заслужава, но въздъхва. Сълзи избиват по очите му. Сломен е малкият. Сломен. Заговаря пак за нея. Тя си е само в главата му, опитахме се да отклоним разговора към глобалното затопляне. И ние правим като националните медии. Отвличаме вниманието от основният проблем, че това му е майката, да не създаде проблема следващ или не дай Боже, да бъде разрешен, че тогава пиенето на аванта свършва. То, не че няма да се намери следващ, нещастно влюбени и глупаци по земята колкото щеш, и сериозни проблеми колкото си щеш, но докато сме хванали този за вимето, няма да тръгнем да гоним дивото, я. Поръчва следваща бутилка и ни предупреждава да не говорим за никакво глобално затопляне, че ще затопли шията на някой. Вярваме му. Много е разстроен. Не е на себе си. Говори ли, говори. Правим се, че го слушаме. По нещо закачваме. Този театър сме го гледали. Много пъти. Защо всички млади си мислят, че са принцове и целунат ли жаба тя непременно ще стане принцеса. Най-често се случва следното. Намират жабата, целуват я, а тя след като се превърне в принцеса, по стар женски навик вземе, че избяга с друг принц, но повечето си остават жаби и такива като него пият докато сами накрая започват да квакат като...Като мен. Ха, наздраве. Не разбрах кога езикът ми е извършил преврат. Има си той едни екстремистки групировки. Борят се за автономност срещу разума. Обикновено бунтовете им са потушавани, но извършват зулумите си винаги когато съм на няколко чашки и хората остават с погрешното впечатление, че съм пиян. Успеят ли, говоря ги едни, каквито е по-добре да не ги казвам. Съзнавам го, но разума ми е с ограничени правомощия докато не потуши бунта. Този път можех да си изям и пердаха. Определено лазих по нервите на младежа. Не, че нещо лошо му казвах, но бърках с пръст в раната. Все за момичето го разпитвах, все за нея. При това много, много неделикатно. Разбрах вече, че била млада и руса. Приличала на мило мече, но страхотно дупе вадило. Имала големи сини очи. Плътни устни. Намерил я е в някакво село. Нямало бъдеще за нея. Никакво. Той обаче я е взел сериозно. Глупчо, глупчо, глупчо. Стана ми тъжно за него. Защо е толкова доверчив. Защо. И влюбчив. Имал планове за нея. Скъса ми сърцето. И аз ще започна да страдам с него. Плаха била, не е вярвала, че й се случва. Вероятно е очаквала само да му се отдаде от малодушие и да си остане в забитото село. Но, не! Той я е взел присърце. Всичко не й е казал и тя не е знаела колко загрижен бил за нея. Късаше ми сърцето. Истина, истина ви казвам, късаше ми сърцето. Исках да го прегърна. Но направих ли го, щяхме да се разплачем и двамата. Само дано на бунтарите в езика им да не им хрумне нещо съвсем идиотско, защото съвсем не удържам този език. Загубих воля над него както този млад човек е загубил воля над сърцето си когато е видял момичето. Не, не е знаела, че той изобщо имал планове за живота й. Сериозни, много сериозни планове. Съжалявах го, много го съжалявах. Тъй искрено разказа за болката си. Не исках да го кажа, не исках да умножавам болката която малката кучка му е причинила, но бунтарите, бунтарите в езика ми са виновни. -И какво? Видя сладурчето, сторило ти се е ангелче, само понеже е живяло ограничено и съвсем естествено е, да е малко глупавичко. И поиска да свържеш живота си с него. -Да. Но тя... -Ти си много глупав човек. Ти си много, много добър човек! – очите ми пламнаха, тръгнаха сълзите ми. Не можех вече да ги удържам. Ето какво убива доброто. Толкова рядко е, а винаги е наградено със страдание. Ще го прегърна, ще го прегърна. -Разбираш ме.-рече сломено. -Можеше да бъде и по-зле. Тя не знаеше, нали? Не знаеше за плановете ти... -Е, и? -А представи си да й беше харесало. Да ги беше одобрила и да се беше омъжила за теб. -Как така ще се омъжва! – попита сърдито. Нещо не разбирах. -Не беше ли твоят план да се ожениш за нея? -Казах ти, че имам сериозен план. Много сериозен, а не да се женя за нея...А тя да вземе да избяга с първият срещнат...свой клиент.
2008-01-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)