БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Завоевателят

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Единородната дъщеря на слънцето/разкази/

Част от теб е щурм. Ти виждаш успеха и жената като крепост. Паметта си като знаме, а то желае да плющи, там където земята най-дълбоко се врязва в небето. Опашката на изкушението са юздите с които държиш порива. Насочваш го. Понякога си скучен. Няма непокорени крепости. Шегуваш се със себе си. Душа си на компанията духове, по-войнствени някога, сега пуснали коремчета и чукащи чаши пълни с опиянение от стари спомени. Обичаш хазарта. Онзи който се играе само в Казиното на живота, което се намира в Пустинята на духа. Най-сладко и екзалтирано ти е в тръпката миг преди печалбата, когато още тя не е факт. Чувстваш я, но никак не е сигурна. Фибрите ти са молитвено свити, мислите лудуват, разбиват строя си. После всичко изглежда нормално. Толкова нормално, че чак не прилича на истинско. Най-истинските неща са си малко чудати. И ти си малко чудат, а толкова истински. Обществено приемлив си, дори симпатичен. Стил имаш, когато усмивката ти е лукава е най-печеливша. Най-откровена изглежда. Забързан си, не ги мислиш тези неща. Печалбите в Казиното на живота те карат да играеш до загуба. Но не губиш, не губиш, печелиш постоянно, а това прави душата ти да чувства загуба, защото тя вече се е превърнала в недостъпното което повече прилича на печелившият жребии. Просто си човек, просто си мъж. При това от двадесет и първи век. От плът и кръв. На средна възраст. Опитвам се да опиша твое измерение. Което чувстваш, не приемаш на сериозно. Ироничен си често. Правиш логична разработка на усещанията си. Някога беше по-скоро хоби, сега е механизъм. Рядко изпадаш в бяс, но не ти е чуждо разиграването на това състояние. Вярваш си, че си се поддал на яростната страст. Роля е, мъжете не са по-лоши актьори от жените. Когато няма крепости за покоряване се превръщаш в дете, което ги прави от пясък. А в Пустинята на духа, до любимото ти Казино на живота има много, много пясък. Много пясък и много миражи има. Често миражите се разголват, приличат на Оазиса на любовта. За него ти е разказвал пасата. Разказвал ти е и крупието в казиното, за който се твърди, че е самият сатана. Разказвали са ти и други любители на хазартните забавления, дори и някои от тях твърдят, че са отпивали от него. Струва ти се легенда. На последните най-малко вярваш, по-малко им вярваш отколкото на крупието, за който се твърде, че е самият сатана. Какво ще търсят тук, ако са отпили от Оазиса на любовта. После се запитваш какво търсиш ти самият когато си я имал. Не приличаше на оазис. На крепост приличаше. Може би, защото обичаш крепостите и ти се е разкрила във вида в който най-силно би те привлякъл. Размишляваш. Дали не е така? Прибираш се в поредната построена от ръцете ти пясъчна крепост. Сутринта се събуждаш с пясък в устата. Така е от много време насам, но веднъж се случи, доста преди изгрев реши да я откриеш. Не същата, една и съща крепост не може да се покори два пъти. Така си мислиш и всъщност не си далече от истината, но близостта до истината е най-голямата измама. Не дочакваш пясъка да те затрупа. Тръгваш преди поредната сътворена от ръцете ти измама да се стовари върху лицето ти. Тръгваш преди лъчите да са станали изгарящи. Не чувстваш умора и жажда. Бойна песен пеят духовете ти. Седмици вървиш без посока, но и без колебание, че си в правилната. Пустинята остава зад гърба ти, река ти ромоли, планински възвишения зад нея. През гора с нимфи преминаваш, забавляват се с тях очите ти, но клетките ти не са жадни за танц с тях. Не са истинско изкушение. Пътеки криволичат пред теб. Заблуден ли си, питаш се, когато Каньонът на въпросите, отсича пътя ти. Вървиш по ръба му, снижаваш се. После пътеки надолу. Струва ти се, че слизаш в ада, в истината. Твърде е приятно да е ад, твърде красиво за да е истина. Чудиш се кога стана такъв циник. Чудиш се кога стигна отново в низините. Шир се разтваря за теб и виждаш по-висока крепост от всяка предишна. Стените й не изглеждат златни както онези на незабравимата. Приличат на мрамор. Всъщност може и да са от лед. Някакъв лед който не се топи от температурата. Почти ослепителни са. „Този път строших главата си!”-казваш си, наясно си, че няма да устоиш изкушението да щурмуваш. Напълно непозната изглежда. Толкова висока, че и отдолу да я гледаш, свят ти се завива. Когато стигаш до крепостните ровове, посягаш към пазвата си. Имаш си номера. Привързваш очите си с плитка, отрязана от косите на последната покорена. Когато от високо, нимфата на крепостта види безумието ти, не издържа. Впечатлена е от него и спуска моста. Страшно е, но желанието да покориш е толкова силно, че страх чувстваш по-късно. Едва когато опасността е отминала. Не си сигурен, че този път ще се получи, но път назад за теб няма. Знаеш, че тръгнеш ли назад, това няма да си ти. Не е спасение. Не. Онова ще е сянката ти, която отделила се от теб ще започне бледа имитация на живота ти. Сега или никога. Стягаш очите си. Правиш решителната крачка. Струва ти се, че политаш в пропастта. Но тогава чуваш познатият тържествен трясък. Мостът под краката ти се е спуснал. Тръгваш уверено по него макар не виждаш. Бодро вървиш. Знаеш какво ще следва. Пиянство и любов с нимфата на крепостта. Ще ти отвори тайните стаи, всичките. Ще празнувате, ще забиеш знамето на покрива й. Гориш като факла от сексуална възбуда. Вдъхновен си да правиш любов. Тя те чака. Новата, непознатата. Страховита изглежда отвън. Каква ли е вътре в себе си. Всички са чувствителни. Просто нимфи. Нежни, всеотдайни, домашни котки. Просто нимфи с крепости. Преминаваш през вратата. Мостът зад гърба ти се вдига. Сваляш превръзката от очите си. И тогава… Не си очаквал това. Крепостта е празна. Сам си в нея. Мислиш, че се шегува. Търсиш я по стаите. През отворените прозорци влизат и отлитат птици. Хладно е вътре, неподдържано. Изглежда от хиляди години никой не живее вътре. Но кой спусна моста. Навярно някоя от птиците е кацнала върху ръчката. Търсиш механизма, но когато го откриваш, виждаш, че ръждивата верига не е издържала и след последното спущане и вдигане на моста, строшила се е. Като в сън се изкачваш на покрива. Пред очите ти се разкрива най-величествената панорама. Около теб е бездънният крепостен ров. Пленник си на завоеванието си. Погребан в своята победа.
2007-12-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)