БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Параклис на слепотата

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Единородната дъщеря на слънцето/разкази/

Правите див секс в параклис. Не ти се струва кощунствено, а че каменният под се пропуква, плези се лава отдолу, сладка е със стичащи се горчиви жилки и желае, и очакваш да ви глътне, да ви разтопи в слюнката си и разтвори в приказните ви съновидения. Опитвам се да опиша състояние. Приключение което често сполетява, а е непонятно. Изглежда кратко, но не е. Компресирани са месеци, години, векове в частица от секундата. В нея се опитвам да надникна. Тъмно е в параклиса. Малко е да се каже тъмно. Сляпо е. Има свещи, знаете къде са, имаш огънче в джоба, тя в чантата /имаш огънче в чантата, той в джоба си/. Желаете да видите лицата си. Повече от всичко и възможно най-скоро желаете да видите лицата си, но в същото време се и боите. Не е страх, че ще сте разочаровани, не. Има известна боязън от разочарование, но слаба е. Чувствате, че ще се харесате, милувките ви вече са познали това на което очите желаят да се насладят. Бездните на съзнанията ви са се споделили и в известен смисъл се познавате по-добре от хора с които живеете от години. Не смеете да запалите свещите, за да не изгубите приятната тръпка от очакването на светлината. Има време, има време да запалите свещите. Горите от нетърпение, огънят ви разтапя като восък, а приятна е тръпката. Опитвам се да опиша любов от пръв поглед. Без претенции, че това описание е общовалидно, нито подробно. Напротив субективно е и изключително бедно. Без претенции да доказвам, че става въпрос действително за любов, а не отчаян зов на самоти, хормонални експлозии, търсене на развлечения, изкушение на различното, желание за приключение, животински инстинкт, мания за завоевание, следствие от комплекс. Какво е, нека дискутират мъдрите, мнение за произхода на този граничещ със свръхестественото импулс, не съм в състояние да дам. Става въпрос за виждане на познато лице, защото онова лице което сте видели и е предизвикало моментното ослепяване, разтопило се е в любовно усещане, подскоци на сърцето, отмалели колене, топлина под ллъжичката, гъделичкане, настръхване и всичко останало, и дори да си физиономист със средни качества, можеш да запомниш до края на дните си, това лице е непознатото, а познатото може да се види само, ако се запалят свещите от дълбините на тръпката. Слепотата не е само в параклиса. Тя е основата на параклиса. Нищо не знаете един за друг. Запалите ли свещите параклиса чезне. Опомняш се в дома й, в дома си/в дома му, в дома си/, на някоя пейка, в някоя хотелска стая, в купе или на плажа, в офиса или в непознати ви тавански стаи, в отбитата му кола/в отбитата й кола/, паркирана правилно или неправилно, в някоя хижа или до някоя хижа. Свещите ги няма, разтопили са се, а все още топлият им восък прилича на изгрев и цял свят го възприема като изгрев, но това си е вашият восък. Както сте и предполагали лицата ви харесват, по-красиви са обикновено от фантазията ви за тях. После започват да омръзват или да откриват неприятни подробности, отблъскващи дори. Често, също така, за щастие на късметлиите, подробностите които откриват са неподозирано по-приятни, дори от екзалтираната слепота. Комбиниран натурален сок от плода на познанието и плода на живота, в който грехопадението и изкуплението са в едно. Раят и адът, с всичките им кръгове и небеса се събират в апартамент по-малък понякога и от четиридесет квадрата. Тук квадратите нямат значение. Говоря за случаите в които свещите се палят. В повечето обаче си оставят загасени. Разминавате се по алеята на живота. Слепотата отминава. Връщаш се в своя бит. Забравяш за него, забравяш за нея. Други пътища водят до същата действителност която може да се открие запалят ли се свещите. Не помниш любовната игра. Остава в колекцията на най-потайните желания, скрита сред запечатаните ковчежета в съкровищницата на паметта, пазена от килим скорпиони, зъбати демони от анимационни филми, първобитни капани и модерни средства за защита от посегателства. Трудно достъпно е там и за теб. На сън отиваш, наслаждаваш се скъпернически на съкровищата си. На сутринта не помниш, но чувството за богатство не напуска гърдите ти. Леко налютява по устните, но не е неприятно. Подправка на живота. Придава му пикантен вкус и предизвиква апетит. Дори най-отвратителните неща които ти сервира ежедневието, могат с тази подправка да се погълнат. Разбира се, не без виното на възкиселият цинизъм, защото иначе си е доста лютива подправка и текат сълзи. И за да не се случва, харесва ти или не, поръчваш си от това вино. То поне е евтино. Понякога се сервира на символични промоционални цени, а и всеки обича с него да черпи, за да демонстрира стандарт и щедрост, независимо дали ги има или не. Ти също обичаш да го правиш, аз също, дори когато говоря за любовта от пръв поглед, в която вярвам и в която съществувам. Какво ми се случи? Мога да опиша лицето което ме доведе до слепотата. Другото: не. Любехме се в параклиса на слепотата. И понеже отложихме дълго паленето на свещите, и предпочетохме дълго да стоим в настъпилият мрак след любовта от пръв поглед, зрението ми свикна с тъмнината. Разтвори се широко зеницата на душата ми и когато запалихме свещите не видях лице, само ярка светлина и докато свикна с нея, жената с която правихме любов беше си отишла. Оставила широко вратата на параклиса отворена. От друга врата влязох, към друга реалност беше отворена тази. И за да срещна отново непознатата, престъпих навън. Неподозирана шир се откри пред очите ми. Проникнах в света й, а моят свят ме следваше зад гърба.
2007-10-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)