БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Повторно с незабравимата

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Единородната дъщеря на слънцето/разкази/

Разтворих крака и сърце. И затворих очи, за да разтворя завивката на слепотата и да я спусна над нас, времето и пространството. Нищо да не ни вижда и нищо да не виждаме. Разтворих устни, широко вратите към себе си. В смях се разтворих цяла, който не се чува, който тържествува в кръвните телца, когато ритъмът на пулса полудее. Кожата им е настръхнала и на двамата. Късна есен е. Електромерът не се върти, нито дим излиза от кюнците. Хладно е. Стаята, в подножията на планината. Посребрени нишки се вият в дъха им. Виното не е отворено. Свещите не са запалени. Престориха се, че не ме виждат, че са твърде заети със себе си. Глупаво от тяхна страна. Личеше им. Забелязах усмивките им. В неловко положение изпаднах. Пламнах, изчервих се. Просто беше грешка. Наблизо, другаде бях поканена на гости. Видях вратата отворена. Заблудих се. Крачка направих вътре и дъха ми се спря. Събличаше я. Престориха се, че не ме виждат, че са твърде заети със себе си. Вратата се блъсна, изглежда от течението. Всичко в мен се преобърна. Тя се смееше тихичко от възбуда, той и шептеше. Пламтях, не смеех да мръдна, а ме следяха с периферията на зрението си. Кожите им настръхнали. От студа или възбуда или от двете. Лъкатушеха дългите й пръсти по гърдите му, но очите й закачливо поглеждаха към мен. Неговите с явна похот. Отмалях, почувствах ги. Пленница им бях. Пожелах ги и двамата. Можех да бъда с нея и мъж и жена. С него да бъда и нея и себе си. Пристъпих плахо. Вече хапеше зърната й. Прегърнах ги, обгърнах ги. Настъпих за тях. И те наистина загубиха представа, че ме има. Тъй ме прелъстяват винаги. Не само те. Изобщо. Винаги погрешка влизам в стаите. Никога не съм очаквана. Виждат ме за минути или част от секундата. С поглед ме канят в играта. Никога не съм отстоявала, лека съм, сладострастна, хедонистична. После се кая. Страдам понякога. Желаят ме, а още щом се включа забравят, че ме има. Става им тъмно. Разбират, че съм настъпила. Така го наричат. Обикновено палят свещи, понякога нощни лампи. Не изключват компютъра или телевизора. Дърпат завеси за да им свети от улицата или се оставят напълно да ги погълна. Плът съм в началото, но докосна ли се в тях, превръщам се в плът от плътта им. Винаги се изчервявам от смущение в началото. Покварена съм, но запазих си нещо невинно момичешко. Винаги се изчервявам и когато отрезнеем и се опомня какво съм направила с тях и себе си. Просто от любопитство, по грешка, наивно съм надникнала в стаята им. Не мога да си го простя, не мога да им го простя. Изчервявам се, обичам ги. Грешка е било. Не трябваше, толкова много вече нося в себе си. Не мога да се спра. Винаги ме харесват изчервена. Залез и изгрев наричат смущението ми, ако изобщо го забележат. Понякога съм накичена като булка. С луна и звезди и други капризи. Разкопчават ги от мен, падат в краката ни с дрънчене, топя се като свещ, когато го правят. Много ме възбужда, колкото и тривиално да е. Милиарди двойки съм имала. Всяка ми е като първата. Отивам си, а част от мен е останала разкъсана между тях. Полепнала по телата на двамата, попила дълбоко в тях, в съзнанията им. Наричат ме нощ, а толкова още нощи имат. Някои по-красиви. Някои изглеждащи по-щастливи. По-нагиздени. Пиянски и безсънни от напрежение, от вдъхновение, от очакване на по-голяма радост. Настъпвала съм и посред бял ден. Настъпвала съм за секунди, по-дълги от астрономическа нощ в сърца на двама които неочаквано срещат погледи, за да не се срещнат никога повече. Много романтично им се струва, а е жестоко, жестоко, жестоко. Изнасилват ме така. И двамата. Изнасилват себе си, природата. Както и да е, не мога да съдя хората. За разлика от мен не са безсмъртни. Понякога ненавиждам безсмъртието си. Виждам ги остарели, скептични. Тези които съм любила, които са ме любили. Напълно са забравили за мен. Нищо не съм за тях. Галя ги по косите. Не чувстват. Лягам с единият преди да го погълне далечната ми посестрима. Често един от двамата в двойките ме среща отново. В прегръдки на следващ партньор. Нещо познато намира в непознатото тяло. И не греши. Любил е вече част от това тяло: мен. Радвам се, че отново го срещам, повече ласки му давам от първият път, но най-често си мислят, че съм настъпила повторно тези които не срещам повторно. Търсят ме трескаво. В следващо и следващо и следващо тяло. Пропилели са ме. Не са виновни, аз съм случайност. Хазартни играчи на чувства. Осъзнали са го. Печални са. Гонят ме, искат ме повторно. Чувам за тях, но знаете ли, аз имена и лица не помня. Разпознавам по тръпка, когато се случи повторно да любя някого. Дори да искам да даря щастие на някой от старите си любовници, не мога да го направя съзнателно. Затуй и не страдам от това желание. Отучила съм се. Но знаете ли, търсят ме като луди, а като ме срещнат отново, често свързвайки ме с лоша последица ме прогонват от леглото си. Не партньора или партньорката си, а мен – незабравимата. И аз плача, а те си продължават да ме търсят. Без да съзнават какво са прогонили. Печално е. Страшно е направо. И честно да ви кажа, радвам се когато срещна познати, но страх ме е. Много ме е страх, защото разочарованието ми е толкова болезнено, прогонят ли ме, колкото е било и тяхното от онова зло което свързват с мен, а е настъпило независимо от мен, след като съм си отишла и би настъпило дори и да не съм била с тях. Тези познавах. И двамата. Не е рядко да срещна повторно и двама които съм срещала вече в телата на други. Познах ги щом ги докоснах. Познаха ме. Чувствах известна вина към тях. Аз съм щастие, но не съм гаранция за щастие. Осъзнавам го и не бива да имам угризения, а ги изпитвам. Горчилката им понякога разваля усещането, но те я преглътнаха. Простиха ми. Целуваха сълзите ми. Утешиха ме, а с мен, утешиха и себе си. Просто имаха шанс. И го използваха. Разтворих крака и сърце. И затворих очи, за да разтворя завивката на слепотата и да я спусна над нас, времето и пространството. Нищо да не ни вижда и нищо да не виждаме. Разтворих устни, широко вратите към себе си. В смях се разтворих цяла, който не се чува, който тържествува в кръвните телца, когато ритъмът на пулса полудее.
2007-10-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)