БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Съблечена от себе си

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Единородната дъщеря на слънцето/разкази/

В началото заспалите части по кожата й са колкото лунички, като опръскана с дъжд от сън е. Постепенно се разливат, напомнят на блата с блуждаещи огньове от разкъсани съновидения. Поглъщат я бавно. Потъва в тях, лицето е учудено, устните разтворени. Клепачите спуснати като при целувка. Съзнанието й се носи над блатата. Заспива малко след кожата. Книгата й се плъзга от ръката. Пада. Креслото е вече люлка от люляци. След книгата пада нощницата. Не носи нощница, но пада нощница. След нея перушината. Прозрачната, невидимата. Сега е златиста. Сипе се и се стели като капещи листа. Пази от хлад душата й. Такъв е живота. Трябват защитите. Хладно е когато си буден. Чуват се крясъци навън. За миг леко вдига клепачи, но не се е събудила. Сърцето й се е преобърнало. Пулсът ускорил, но не се е събудила. Костите й потичат, восъчни са вече. Восъчни реки по които се носят с кану изписани с боите на войната лица на близки и далечни спомени. Мускулите са им издути. Кожите обгорели от пурпурното слънце. Чува се водопад. Летят право към него. Катурва се тежка капка пот между гърдите й. Лъкатуши като език надолу. Падат сетните задръжки до книгата, нощницата и перушината. Къса се тънкото златно синджирче на което виси тежкият медал на паметта. Катурва се с дрънчене. Съблечена е от себе си. Още има полепнали паяжини умора. Прогизнали от пот са разкъсани на места. Като мухи сме оплетени в тях. Тримата й любовника които никога не е срещала и няма да срещне, защото ни няма като фигура извън спящото й състояние. Запечатани нейни енергии. От които има нужда, но над които има власт. През деня се опира на нас. Налага й се да прояви често мъжко присъствие на дух и сила. По-скоро е нас, отколкото себе си в определени часове, в определени случаи. Тялото й е само женско, а изявени сме ние. Нейната охрана на която заповядва, но и чийто заповеди в името на собствената си безопасност, изпълнява. През нощта й връщаме това което й отнемаме през деня. Жената. Освобождаваме я от себе си. Последни я напускаме за да заспи напълно. Нимфата й, вече лудува из стаята. Избира някой от нас, а понякога и тримата. По спящото тяло се плъзгаме като езици и пръсти, най-често като приятни вълни. Ние не сме материя. Приличаме на материя и носим нейните желания, можем обаче лесно да изменяме формата си, а и когато си поискаме да се съблечем от всякаква прилика с материята. Познаваме я чудесно. В нея сме, макар да нямаме достъп до всичките кътчета. Точно под лявото си зърно тя има печат, восъчен. Под него е Градината на насладата. Никога не сме влизали в нея. Иска ни се, защото там тя е дванадесет нимфи, но за нас е невъзможно. Там може да стигне само мъж който има плът и кръв. Топли да са устните му за да разтопят печата, но нежна е топлината за да не разруши неустойчивият на пламъци вход. Чрез него само можем да почувстваме най-интимните й аромати. За това няма място за ревност, но ако усетим, че представлява някаква опасност, можем да го възпрем доста далеч от печата. Това можем. После съжаляваме. Страдаме, но наложи ли се: пак го правим. Надхитрявали са ни. Веднъж един видя част от утробата и част от сърцето й като крепост. С ровове около тях. Превърза очите си с плитка за да не вижда пропастта. Смелостта му ни спечели. Видяхме сроден характер и безгласно й разрешихме да спусне моста над пропастта която виждаше само той, но въпреки това би паднал в нея. Тя дори не разбра, че още същият ден ни хвърли в тъмница. Чувствайки мъжката му сила нямаше нужда от нашата, забрави за нея. Да си признаем, неговата многократно надвишаваше тази и на тримата. Прекопахме тунели за да се спасим. Докато траеше бягството ни, той я беше напуснал. Всичко в нея беше с краката нагоре. Нимфите се превърнаха в слугини, докато подредят многобройните зали в които двамата бяха лудували и трошали. Дожаля ни и помогнахме им, макар не беше мъжка работа. Увлече ни, а когато приключихме изненада и удивление ни обзе. Странно. От вътре беше по-красива и по-свежа отколкото преди. Повече простор и светлина се откри при новата подредба. Ако не беше покорена и преобърната, това никога нямаше да се случи. И навярно тъй е при всички надживели го жени.
2007-10-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)