БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Градината на страстта

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Единородната дъщеря на слънцето/разкази/

Там, тя, не знае, че е дванадесет. И само една е недействителна. Облечена е по-различно. Тя е по-разумна и в погледа й има учудване. Тя не знае къде е попаднала. Същата е, която има власт над единадесетте си сестри – същности, извън зимната градина на страстта. Събира ги в едно съзнание, усмирява ги. Разтваря ги в частици от своето очарование. Приспива ги и чувства сладките им сънища като вълни по тялото си. Топли когато стане хладно и хладни когато времето е знойно. Понякога позволява някоя от тях да се събуди да шепти с устните й, да се усмихва с тях, да праща сигнали с очите й. Отстъпва й част от територията на съзнанието си, а тази пробудената познава играта, познава танца, веселбата. Умее да танцува на жарава, да играе върху опънато над бездната въже и да се спуща със сърф по гребена на възбудата. Да умира от сладостно изтощение, и да се възнася в небесата, а след туй да се преражда в тялото й, преди най-ранобудните лъчи. Единадесетте имат различни преживявания и една памет. Случва се да се скарат и да повишат тон в спора кое преживяване на коя е. Бързо скандала отминава. Съгласяват се, че не е кой знае от какво значение, щом всяка го чувства като свое. Макар и чувствени са мили създания. Дори огромният пес който ги пази и е зъл, почти безумен, разкъсвал е пред очите им, на прага нарушители, дава да го чешат под ушите и скимти сладко. Тя идва понякога при тях и се превръща в една от тях. Те са в тоги от безцветна паяжина със златисти отблясъци. Тя е в делови костюм от ежедневието. Напоследък модата повели да е втален, полата й да е къса. Много й отива тъмно синият цвят. Краката й са дълги. Впечатлението е, че е по-разголена от тях. Макар й напълно идентична в очите им е различна. Тя сама се чувства различна и се пита къде е. Смутена е в началото, малко плаха. Гостенка е тук, което помни е, че е получила покана. Още е на бюрото й между другите документи. В бързината не я пъхна в чантата. Колата й е повредена и дойде с такси. То веднага отлетя. Преди да реши какво да прави, единадесетте са я обиколили. Шокирана е. От мястото, от тях, от себе си. Шокирана е, а чувството е прекрасно. Парещи са диханията им, гъделичкат смеховете им, пръстите им дълги, плъзгат се по нея, разсъбличат я. Притъмнява пред очите й, чезне зримото, пада, а под нея бездна. Ужасена е до там, че ужаса преминава в опиянение и градината разцъфтява. По-голям разкош разкрива, фонтаните избликват, пръскат я. Една от всички тях е, не знае, че е дванадесет. Гостенка се чувства още, но е гостенка в себе си. Тайната й градина е едно от местата в нея, които тя, самоволно не може да посети. Така е решила отдавна. За да опази това място със самородната му магия, с чистата еротика, със свободата на чувствата, приказната си логика и невинност. Природата за самата природа. Добре опазена от култивиране. Тук тя е дванадесет. И дори не знае, че е дванадесет. Тя люби чрез дванадесет. И се отдава като дванадесет. И усеща екстаза на дванадесет. Само една е недействителната в градината, а това е действителната в която е градината. Цветята приличат на рози, лалета, божури, макове, лилии плаващи в езерцата и фонтаните, но това са устни, широко разтворени влажни пламъци. Тръните не пробождат, върховете им са най-чувствените места. Дори и вятъра да ги докосне грубо, възбудата преминава в болка. Тя е гола вече. Губи памет, разтваря се между останалите. Набъбват пъпки, взривяват се и разцъфтяват в още влажни пламъци – устни – цветове. Излиза от градината, гола е. В своята крепост, изкачва се по стълбищата до съзнанието си. Поглежда през него. Запечатала е вратите на градината. С восък ги е запечатала. С една единствена капка восък, която и целувка може да разтопи. Могат да разтопят дори и с думи, ако са искрени и не просто думи, а слово в което изгаря душа и природа, защото тогава наистина парят. Този печат е точно под лявото й зърно. Пламъкът трябва да е достатъчно силен за да разтопи восъка, но ако е твърде силен за да бъде нежен, тук е капана, ще разтопи колоната зад вратата, която не е особено устойчива на огън, ще се сринат тонове пръст и градината ще бъде временно затворена, а грубото посегателство завинаги погребано под нея. Застава пред прозореца в стаята си. Пуши цигара. Зазоряването прилича на разтопен восък. Впечатленията от градина не са я напуснали, но преди настъпването на деня печата се е втвърдил. Градината е напълно замаскирана. Звъни телефона. Вдига го. Облича доспехите на ежедневието. И то я поглъща.
2007-10-05

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)