БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

П О Т Ъ Н И К

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

(кадри от заснемането на филма “Титаник”)

 

Участващи:

 

Джеймс Камърън- режисъор

 

Гелето- човек за всичко

 

Харисън Форд- актъор

 

Туити Сталоун- актъор

 

Избеленият Уесли Снайпс – актъор

 

Мис Пикчърс (дъщеря на Парамаунт)- актриса

 

Леонардо- актъор

 

Любовницата на Камърън

 

Мичманът си е Мичманът

 

Статисти, танцъори на казачок, сибиряни, създаващи изкуство.

 

Гласът на Парамаунт

 

Гласът на водещ, обяваващ сцената

 

 

(в постановката умишлено са употребени на две три- места фрази от култови български филми, за подсилване на ефекта, а и защото ме кефят. Използван е също и уникалния кавър на песента “My heart will go on” изпълнен от група пияни руснаци в присъствието на ръчно записващо устройство. Авторът не претендира за кой знае каква документална точност на събитията и достоверност на героите, защото, честно казано не го интересуват тия работи”)

 

Спусната завеса

 

Гласът на Водещият: Уважаеми зрители, поемете си дълбоко въздух, защото дълго време няма да посмеете да дишате. Следват феноменални кадри от заснемането на легендарния филм “Титаник” от изключително талантливия режисъор Джеймс Камърън. Пренасяме се директно на снимачната площадка, върху току що построения макет на 45 000 тонния кораб, където г-н Камърън развихря с пълна сила режисъорския си гений…

 

Пред завесите се появява режисъорът с тъмни очила, рупор и червена спасителна жилетка с шнурчета. Той се навежда надолу от сцената , сякаш се взира в дълбините на ледения океан и започва да дава наставления през рупора на въображаеми водолази, които плуват из потъналия кораб.

 

Камерън (крещи надолу към водолазите): Полека там…внимателно с апаратурата…къде го носите тоя полилей, плувайте към първа класа…и дюшека и него. Сто пъти повторих- в първа класа са дюшеците, сервизите и полилеите, в трета са газените лампи, копаните и наровете. Вие четиримата-вижте се на какво приличате- корабокрушенци!, казах от кръста нагоре да сте голи, не от кръста надолу… не ви чувам какво ми обяснявате…(оглежда се) Защо не се чуват? Геле, направи нещо с тоя звук, бе майка му стара…Излагаме се!

 

Пред завесата излиза Гелето с оранжев работнически гащеризон на “Пещоремонт”

 

Гелето: Мъка голяма е г-н Камърън, това с далдисването. На хората им е трудно да говорят под водата, повечето се издавиха завалиите

 

Камърън: Ей т’ва статистите са много прост народ всеки случай, а-а редко тъпи, не съм дал сигнал още, те бързат да се давят. Разпусната работа. Къде е звукооператора?

 

Гелето: Без да иска го засече локатора на една мигрираща косатка, това събрахме от него (подава му една ръка и едни надъвкани слушалки с остатъци от кабелче)

 

Камърън : Бог да го прости отиде си човекът, търси друг, ама да не е такъв смотаняк. И вземи изкарай от водата тия където оцеляха, че няма да ни останат хора за финала. Измъчиха ме тия подводни сцени…То се е видяло че ше се снима на повърхността и после ше го снаждаме, ми за к’во се трепахме толкова да го строим тоя кораб…

 

Гелето: Г-н Камерън, кандидатите за главната мъжка роля са вече тук

 

Камърън : Пускай ги, ще проведа кастинга тук, на палубата, искам да ги видя как балансират при това вълнение.

 

Гелето влиза зад завесите, завесите се отварят и откриват стола на режисъора и 4-ирима мъже, единият от които доста по-едър от конкурентите си. Той остава последен за интервю. Камерън се приближава към тях.

 

Камърън: Чудесно, превъзходно, тук виждам наистина хора с добра визия и надявам се стабилен потенциал (спира пред първия) Как ти е името, синко?

 

Кандидат 1: Форд, сър, Харисън Форд.

 

Камърън (изпитателно): Ти не снимаше ли със Спилбърг по едно време?

 

Кандидат 1 (кимва): Той ме е научил на всичко

 

Камърън: Веднага ще проверим това. В една от сцените героят на нашия филм играе “жига”, това е жив провинциален танец, произлизащ от ирландските низини. Стъпките му не са хич лесни и точно сега и точно тук ти ще трябва да ни ги покажеш.

 

Кандидат 1: Искате от мен да танцувам жига ли сър?

 

Камърън: Очудва ли те това? Да не би да ти беше по добре, когато оня очилат евреин те хвърляше при кобрите. Геле музика…Действай доктор Джоунс!

 

Кандидат едно танцува подобаващо излагайки се

 

Камерън (кимва с мрачна усмивка): Хубаво…имаш какво…? (обръща се изненадващо към следващия кандидат)

 

Кандидат 2 (сепнато): ъ-ъъ много добра двигателна култура.

 

Камърън (кимва пак и поплясква другия по бузката): Но Спилбърг с неговото добро до вдебиляване извънземно през 85 –та ми отне наградата за “Пришълецът”. Къде е онова рахитично “ЕТ go home!” пред смразяващия рев на моето космическо страшилище (застава пред лицето на кандидат 1 и го стресва със светкавичен жест с ръка, сякаш езика му изкача от устата като езика на пришълеца)…свободен си, наминавай. Ще те цаня, ако в някой филм реша да търся Ноевия ковчег.

 

Кандидат 1 си тръгва. Камърън се приближава до втория кандидат:

 

Камърън: А ти си?...

 

Кандидат 2 (неуверено): Туити… Сталоун.

 

Камърън: Да. И сега ще ми кажеш, че баща ти е…

 

Кандидат 2: Силвестър Сталоун

 

Двамата се смеят. Изведнъж Камърън става сериозен и го поглежда строго.

 

Камърън: Като те гледам с тоя клепнал поглед, явно наистина си син на Сталоун. Ние с баща ти се познаваме отдавна. Когато го поканих да направим заедно Терминатора, той ми се изсмя и отиде да се боксира и аз бях насилен да поканя онази австрийска машина с редките зъбци, чудовището Шварценегер, който първо трябваше да се научи да говори, а после да научи английски.

 

Но аз не съм злопаметен, веднага ще разбереш това, дори напротив- мило ми стана, че си дошъл при мен. За теб имам нещо специално, млади Сталоун…Туити Сталоун. Силвестър и Туити (хили си се сам)…идеални имена за идеалното холивудско семейство. Брат ти сигурно се казва Шрек….Та в една от кулминациите на филма, главният герой трябва да задържи дъха си и да плува през целия коридор (показва ентусиазиран), за да освободи любимата си и двамата да доплуват обратно. Да видим ще можеш ли да спреш да дишаш за толкова дълго, че да заслужиш ролята.

 

 Кандидат 2 (нерешително): Ами аз не съм сигурен, че…

 

Камърън (прекъсва го с вик): Геле донеси легена!

 

Появява се Гелето с един зелен леген.

 

Кандидат 2 (опитва се да обясни): Аз не съм като баща ми по силовите сцени.

 

 Камърън: Никой не иска това от теб, аз самият ненавиждам насилието…Поеми си въздух…(кимва към Гелето)

 

 Гелето натиска главата на кандидат 2 в легена. Господин Камерън си гледа часовника отегчено, скоро потопеният започва да блъска с ръце и да се опитва да се освободи, а малко по-късно замира неподвижен. Гелето го изважда бездиханен.

 

 Камърън го поглежда и цитира: “Това е всичко приятели”. Пратете го на баща му. И напишете картичка “На Рамбо с обич. Камърън”

 

Извличат кандидат 2 от сцената

 

Камърън (на себе си): Сега се сещам в тия всичките филмчета на “cartoon network” по-готините никога не печелят, всичките тези зайци, мишки и канарчета са дразнещо живи през всичките серии, но смятам, че решихме частично проблема с Туити…нали Уесли (обръща се рязко към третия кандидат)

 

Кандидат 3 (неразбиращо): Аз…

 

Камърън (прекъсва го): Уесли Снайпс! Отново си дошъл да ми досаждаш…

 

Кандидат 3: Но г-н Камърън, станала е някаква грешка, казвам се Ренди- Ренди Ортън и освен това съм…бял.

 

Камърън: Ренди значи, кажи ми колко се изръси, за да те избелят, о-о и нослето и устните си оправил, няма ги вече ония дълбоководни бърни, бая са отрязали от тая кюзлица дето я беше наточил лани. Голема работа, голеема…сигурно целия хонорар от “Блейд” е отишъл. С този филм също като героя си не успя да утолиш истинската жажда, която те измъчваше - за слава и пари и сега си решил да впиеш зъби в шедьовъра ми.

 

Кандидат 3: Но г-н Камърън, моля Ви, аз не съм Уесли, искам да…

 

Камърън: Искаш шанс, знам и ще ти го дам…нямам расови предразсъдъци, ще ти го дам…Чуй ме добре сега, искам да си представиш живо сцената…В края на филма двете главни действащи лица (ти и партньорката ти) са попаднали сами сред вълните на враждебния океан. Твоят герой е помогнал на любимата си да се качи върху един отломък и зъзнейки плува редом с нея, пренебрегвайки мисълта за собствения си живот, той се моли единствено за нейното спасение. Студът сковава тялото му, но не може да достигне сърцето му, защото е силен мъж, много силен…Ще се справиш ли с това предизвикателство, Уесли?

 

Кандидат 3: Името ми е Ренди, г-н Камърън

 

Камърън: Както и да е…Геле, донеси легена.

 

Гелето носи легена пълен с ледено студена вода

 

Камърън (към кандидат 3): Събуй се и влез

 

Кандидат 3 (със съмнение): Това тест за издръжливост ли е?

 

Камърън (безизразно): Това е теста на истината

 

Уесли се събува и стъпва в легена.

 

Камърън към Гелето: Лед има ли?

 

Гелето: Че как…

 

Сипва му ледец. Кандидатът започва да пристъпва от крак на крак и да трепери. Камърън души около него и му шепне със студен глас:

 

Камърън; Не се предавай толкова бързо момче, току що влезе във водата, а вече виждам, че ти е некомфортно

 

Кандидат 3: П-п-просто се ад-д-аптирам!

 

Камърън: Ад-даптираш се! Така ли мислиш да ми пелтечиш там, имаш реплики които са силни. Трябва да кажеш: “Дори да знаех, че такъв е краят на това пътуване, пак бих го избрал. Повтаряй с мен…Няма да мине и миг от вечността която ми остава без да мисля за теб и да те чакам”

 

Кандидатът повтаря думите зъзнейки

 

Камърън: Точно така Уесли!

 

Кандидат 3: Р-ренди

 

Камърън (ентусиазирано): Дявол го взел не ме интересува как се казваш, а какво приказваш, Уесли, бело негро, кажи скапаните реплики, кажи: Обичам те!

 

Кандидат 3: О-обичам те

 

Камърън (ентусиазирано):: не мен Уесли, а нея, жената на мечтите ти, извикай го силно

 

Кандидат 3: О-ОБИЧАМ ТЕ!!!

 

Камърън (свръхентусиазирано):: Но корабът потъва, Уесли- цял в светлини, захранването му работи още и той прилича на потъващ храм!...От него хвърчат искри, а водата, знаеш е отличен проводник на електричество, нали Геле...

 

Гелето реагира мълниеносно и ръга два електрода в студената вода. Уесли се разтриса…

 

Камърън: Извикай: I’m the king of the world!

 

Кандидат 3 (тресейки се): You are the king of the world, mr. Kameron

 

Камърън:Не аз, а ти глупако, извикай “I’m the king of the world!

 

Кандидат 3 (пищи): I am the king of the world!!!

 

Мъчението не спира

 

Камърън:Аз съм Уесли Снайпс

 

Кандидат 3: Аз съм Уесли Снайпс. Аз съм!!! Jesus!!!

 

Гелето изважда електродите. Уесли се извлача от легена и се опира на Гелето.

 

Камърън (доволен): Свободен си, братко…

 

Кандидат 3 се съвзема малко по малко и разкрива истинската си същност

 

Кандидат 3 (с произношение на рапър): Gad damn white sun of a bitch. You don know who am I, I’m a passenger 57, man, I killеd 76 terrorists and vampires, I’m Westly Snipes, the black god, kiss my black ass you fucken freak. You blow for “Oscar” man, you blow for “Oscar” ...

 

Гелето го извежда.

 

Камърън спира до последния кандидат високо едро момче с алено лице и интелигентен поглед на близковиждащите си очи (никой от публиката не подозира, че това е “Голямата червена машина”, която цяла нощ сама си е шила костюма с пламъците за една друга пиеса)

 

Камърън (нехайно към него): Голяма патардия, а?

 

Онзи кимва

 

Камърън: Ти кой си?

 

Кандидат 4: Леонардо

 

Камърън: Какво си играл?

 

Кандидат 4: Леонардо

 

Камърън: В някакъв биографичен филм ли?

 

Кандидат 4: В “Костенурките нинджа”

 

Камърън (имитира): Значи знаеш някои от тия кунг фу номера

 

Кандидат 4: Всъщност мен ме снимаха само, когато ядях пица

 

Камърън: Малко си качил от тогава като че ли?

 

Кандидат 4: От пиците е- ядях по 4 защото играех и 4-те костенурки. Ето вижте (вади 4 превръзки- синя, червена, жълта и виолетова и се преобразява за миг ту в едната, ту в другата костенурка)…Сега съм Леонардо…а сега Микеланджело

 

Камърън: Рафаело имаш в предвид, Микеланджело е със синята, нали Геле?

 

Гелето: Е аз повече по оръжията им ги различавам…

 

Камърън: Както и да е 4 роли си играл- оригинално! Винаги съм казвал, че ниския бюджет ражда висококачествени идеи. Само сега трябва да понамалиш яденето, че да не потънем наистина заради тебе (тупа го приятелски по корема)…шегувам се, свястно момче изглеждаш, можеш ли да пееш?

 

Кандидат 4: Не

 

Камърън: Няма значение, във филма не се налага. Ролята е твоя. Отивай отзад да те гримират и се върни по-бързо, че ще снимаме любовната сцена

 

Кандидат 4 се обръща да си тръгне. Камърън с изумление наблюдава, докато онзи се отдалечава, черупката, която се открива на гърба му. Режисьорът остава сам и сяда на стола си за миг замислен. В този момент мазния Геле му вкарва 4-5 хубави момичета…

 

Гелето (похотливо): Г-н режисьор, момичетата от кастинга за главната женска роля са тук  

 

Момичетата кокетничат и се хихикат на режисьора

 

Камърън (скача побеснял): Какво правиш, Геле, ти не стига, че немаш мозък ми си и глух. 100 пъти ти казах, че няма да правим открита процедура за избор на главна женска роля, защото такава вече има…За какво ми ги водиш тия… магистрални…махай ги от тука…Почакай. Я, да видя нещо…Я вие се поклатете малко, избелете очите, разчорлете ги тия коси…Така от вас стават много красиви…удавнички. Нека им направят лицата бели, а устните сини и ги извикай за последната сцена, когато умират всички. Добре ли крещите? Супер! Разкарай ги от тука сега.

 

 

Когато Гелето извежда момичетата, от противоположния край на сцената доприпква дребно живо курве- любовницата на Кемърън

 

Любовницата: Миличко, закъснях ли? Щото много бързах, ама видях едни страшни жартиерки на “Интимисимо” и си викам “ Моя Буби ще го изненадам и ще го…”

 

Камърън (авторитетно): Моля те (оглежда се), нали се разбрахме нещо- твоят Буби тук е г-н Камърън.

 

Любовницата (хилейки се виновно) : Оуф съвсем забравих да разсъдя, разбира се г-н Камърън, (палаво) на вашите услуги…

 

Камърън: Пригответе се за ролята си, г-це

 

Любовницата: А моят партньор?

 

Камърън: Ето го…

 

Появява се Леонардо

 

Любовницата (разочаровано): Буби…м-р Камърън, ама той е много такъв огромен някакъв, аз…исках някой по-…за да го…

 

Камърън: Не гледай него, гледай си ролята. Не ти трябва Брад Пит, да ми мърсувате по време и след филма

 

Любовницата (нацупено): Е, Бу…г-н Камърън, ама ти никакво доверие ми нямаш. Нали уж съм специална и ме обичаш…

 

Камърън: Доверието, г-це е като тоя кораб-сигурен, голям, ама като потъне и любовта ще си иде с него…Айде иди сега да се гримираш…(към Леонардо) Готов ли си, момче. Махни тая превръзка, да ти приличам на плъха- учител? А и се върни да ти демонтират черупката от гърба.

 

Звъни му телефона. Поглежда дисплея и изведнъж става угрижен. Вдига.

 

 

Камърън: Да, моля...

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Камърън

 

Камърън: Слушам Ви, мистър Парамаунт

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Какви ги вършиш там, Камърън?

 

Камърън: В какъв смисъл...Не Ви разбирам

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Във всякакъв смисъл. Какво става с филма, който ти поръчах да направиш?

 

Камърън: Всичко върви по план, паралелно подготвяме декорите и провеждаме кастинги...

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Построил си цял кораб. Мислиш ли, че е разумно?

 

Камърън: Трябваше да сме максимално близки до реалните събития. Пък и кораб с такива размери и днес е трудно да се открие.

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Можеше да ползваш моя “Галактикъл”, щяхте да снимате само първите пет етажа... Нищо станалото-станало, след филма ще подаря кораба на дъщеря ми, каза, че искала яхта за рождения си ден.

 

Камърън: Но ние мислехме да го потопим...и айсберг сме намерили да го блъсне

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Камърън това да не ти е руски филм, там взривяват и трошат наистина. Киното е илюзия, не го забравяй. Грях е да се плаща такава цена заради една илюзия. Искам кораба непокътнат.

 

Камърън: Ами айсберга?

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Бутилирай го. Не ме занимавай с дребни неща. Кажи ми друго. Мина ли кастинга за мъжка роля.

 

Камърън: Току що. Избрахме перфектния прототип.

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Хубаво, хубаво. Но жена за главната роля нямате.

 

 Камърън: Погрижил съм се най-напред за това. Намерил съм най-подходящото момиче. Тя е чаровна нежна, излъчва една грацилна царственост и естествено състрада...

 

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Камърън, повтарям ти, че нямаш жена за главната роля!

 

Камърън: Напротив, аз...

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Камърън, не забравяй кой тук дава парите...

 

Камърън: но господин Парамаунт, в случая настоявам да се доверите на режисъорския ми усе...

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Искаш ли този филм да го поеме друг, а теб да те пратя да режисираш втора серия на “Слона моя приятел” или “Хон Гил Дон”

 

Камърън: И с кой, ако смея да попитам, възнамерявате да ме смените?

 

 Гласът на м-р. Парамаунт: Мислех си за Алмадовар, но той ще превърне “Титаник” в потъващ пенис. Ако продължаваш да оспорваш желанията ми, ще извикам Пламен Глогов да режисира филма.

 

Камърън: Не и този бездарен плагиат, ще направя, каквото казвате, за да опазя честта на филма.

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Зарежи любовниците си аматьорки, ще ти изпратя истинска актриса. Ти ми дай истински филм.

 

Камърън: Но кога ще пристигне тя, нямаме време, закъсняваме с графика на репетициите?

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Камърън, тя е вече при теб.

 

Камърън се оглежда и вижда една ужасна на вид “антигероиня”, появила се незнайно как на сцената. Погледът му става безумен и безпомощен едновременно.

 

Гласът на м-р. Парамаунт: Умната с нея. Тя е истински професионалист. И внимавай как харчиш парите ми. Забелязах в бюджета перо: “пътешествие до Египет за 2-ма” и не виждам връзката с филма. От тук нататък ще следя отблизо работата ти. Не искам да има повече неуредици, ясно ли е?

 

Камърън: Напълно мистър Парамаунт

 

Гласът на м-р. Парамаунт: До скоро Камърън

 

Камърън: Всичко хубаво и не се притес...

 

Сигнал свободно. Затворил му е. Камърън се обръща към новото си попълнение.

 

Камърън: Приятно ми е г-це...

 

Героинята: Пикчърс...Парамаунт Пикчърс.

 

Камърън: Разбрах, че сте се снимала и в други филми

 

Пикчърс: Играла съм във “Взвод”, “Апокалипсис сега”, “Нощта на живите мъртви 3” и “Животинската ферма” на Оруел

 

Камърън: Все обещаващи филми...Вълнувате ли се от предстоящата Ви роля?

 

Пикчърс: Това ще бъде първата ми женска роля.

 

Камърън: Това е мнооого интересно, запознайте се с...(представя и Леонардо, който междувременно се е появил на сцената готов за игра)

 

Пикчърс (прекъсва го): Леонардо. Ние се познаваме, аз изиграх един от мутантите в неговия филм.

 

Камърън (въздъхва): Е, значи лесно ще си партнирате. Така...ами сцената е: корабът се носи в открития океан, двамата сте сами на палубата, застанали сте на носа и гледате вълните, ти стоиш с разперени ръце, стъпила на перилата, а той те е прихванал през кръста, ето така...

 

(Докато ги нагласява се появява любовницата му, готова за снимки и замръзва при вида на тримата)

 

Любовницата: Готова съм Буби...Коя е тази вещица (тона и става леден). Господин Камърън, може ли да поговорим за секунда.

 

Тя излиза от сцената, сащисаният режисьор овчедушно тръгва след нея. Чува се гласа му в микрофона, който звучи така, сякаш се оправдава.

 

Гласът на Камърън (успокоително): Миличко извинявай, но отгоре ми се обадиха и ме натиснаха да...Виж така или иначе този филм е твърде слаб за теб,той не може да те разгърне, ти си класи над него, заслужаваш нещо много по...

 

Звучен шамар прекратява словоизлиянието. Камърън се връща сам на сцената търкайки бузата си.

 

Камърън (опитвайки се да събере парчетата от разбития си авторитет): Та докъде бяхме стигнали...

 

Любовницата му се появява отново за миг, колкото да му хвърли в лицето едни черни жартиери и си тръгва завинаги. Камърън конфузно ги прехвърля в ръцете си, после ги оставя настрана и казва на Пикчърс и Леонардо:

 

Камърън (към Леонардо): Дръпни се малко, ела да те наглася първо теб, стъпи тук (тя стъпва на един стол. Леонардо остава зад гърба на режисьора в един миг, което е фатално)...Леонаррдо ела сега и я прегърни през кръста, както ти обя...(изведнъж се обръща към Леонардо и вижда, че оня си е сложил жартиерите на главата и го гледа с простодушно швейковско изражение. Камърън разбира, че с тоя олигофрен е ударил бонуса. Мълчаливо му смъква жартиерите от главата и го бута към партньорката му, която го чака с разперени ръце и зинала човка като граблив тръстиков блатар. Дали от прегръдката между двамата или от нестабилния стол, но Пикчър се изплъзва от Ръцете на Леонардо и се сгромолясва на земята.

 

В този момент от противоположния край на сцената излиза “мичмана” (да, онзи същия) и с гороломен глас изревава : АЙСБЕРГ

 

Мичманът (могъщо): АЙСБЕРГ!

 

Вбесен за n-ти път Камърън прескача падналата мис Пикчърс и отива да се кара на мичмана, че е излязъл по-рано да крещи

 

Камърън: Чакай бе мичмане, бе, що бързаш да викаш, като не са излязли още айсбергите. Прибирай се обратно и чакай сигнал, още работим тука по интимната сцена. И ти казах сто пъти да оправиш акцента. На френски е “Айсбеерг”, но мичмана е ирландец, значи трябва “Айсбъъъъърг”. Разбра ли ме , дай да чуя сега...

 

Мичманът (навъсено): АЙСБЪЪЪРГ!

 

Камърън: Така е ОК, ще го запомниш ли, айде излез от кадър сега и чакай да те извикам

 

Мичманът напуска сцената мълчаливо и достолепно с горда обида в погледа.

 

Камърън (връща се в центъра на сцената към главните герои): Вие двамата, освестихте ли се, застанете пак, както Ви казах. Така...задръж...Айде айсбергите сега да ги видя...Живо!

 

На втори план от различни краища на сцената се появяват три движещи се чаршафа, зад всеки,  от които има по двама статисти, които ги “управляват”. Става неизбежното, чаршафите се блъскат един в друг като товарни автомобили, чуват се звуци от клаксони, и водачите им подават глави иззад тях. Оплитат се. Става мазало. Камърън се плясва по челото и сяда безпомощно на режисьорския си стол.

 

Камърън (проплаква разтресен от скрита нерва): Как може бе, разсипници, Геле, Геле ела и направи нещо, не мога да работя повече с тия малоумници...

 

Появява се Гелето с полицейска шапка, палка, светлоотразителна жилетка и свирка.

 

Гелето (махайки с палката въдворява ред сред айсберхите): Мини в дясно, освободи движението, сформирай две колони в три реда, изтегляй се, изтегляй се по посока на движението...Обстановката е нормализирана, г-н Камърън.

 

В отговор Камърън само махва с ръка, вече почва да му е все едно...

 

Но както и друг път е ставало, винаги,  когато режисьорът вдига ръце от някоя сцена, тя като че ли сама се нарежда. И ето вляво на сцената са Леонрадо и любимата му прегърнати, сякаш летят над вълните. Айсбергите отзад плуват координирано...липсва само...

 

 

Камърън (изведнъж се оживява като че ли): Геле сега е момента, пусни саундтрака! И мичмана да се приготвя...

 

Гелето: Г-н Камърън, г-ца Селин Дион се обади и съобщи, че отказва да пее, защото имала ангажимент към филма “Красавицата и Звяра”

 

Пикчърс (чула недочула): Аз и в този филм съм играла...

 

Камърън (мрачно я прекъсва): Знаеме какво...Геле какво правиме при това положение.

 

Гелето: Смея да отбележа, че имаме алтернатива, много по добра от г-ца Дион, това е руския ансамбъл “Сибирские шлюхи”, природно талантливи и...

 

Камърън (кратко): Давай ги!...Мичмане! Айде! Всички по местата. Снимаме...

 

Появява се руската трупа и прави песента “My hart will go on “ на честушка. Мичмана влиза и излиза оповестявайки : Айсберг!”. Самите айсберги се носят на заден план като призрачни бели кервани. Пикчърс стои като препариран лешояд в прегръдките на Леонардо. Хармониката не спира да излива позитивни тонове...млад казак преминава подрипвайки с приклякване надлъжно на сцената...в прелестен казачок. Сцената е перфектна. Единствения излишен в нея е самият  режисьор.

 

Той разбира това, защото е голям.

 

Седнал в своя стол, бавно изважда револвера си, завърта барабана и го допира до слепоочието си.

 

Никой не чува изстрела, защото купона продължава с пълна сила...


2007-08-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)