БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Не ме е страх!

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Любов и диаболо в паркове - / разкази/

Не искам да живея като мишка! Няма да се дам! Няма да си простя иначе. Гневна съм, бясна съм! Страхлива съм, но няма да си го покажа. Удрям с лакти изпреварят ли ме, после мога и да дам път, ала да ми го отнемат няма да позволя. Опитат ли се да ме ухапят, отгризвам, после лекувам раната. Обръщала съм и другата буза, но на удар под пояса, отвръщам със седем. Иначе мога и да се усмихвам и да се галя като котка, мога. И да мъркам умея. И да фантазирам и да правя, тъй, че да фантазират около мен. Мъжът ми убиха преди година. Обичах го, ограбена съм завинаги, още го сънувам и хрускам. На убийците му не бих могла да отмъстя, да ги съди нещо повече от мен. Милият ревнивец понякога ме побъркваше. Да съм му изневерявала, не съм, но ми правеше удоволствие да съм ухажвана. Само защото ми тровеше от обич живота. Изпитвам наркотичен глад към злъчните му подмятания, към сръдните и гнева му. Той ме плашеше, без да иска го правеше, но и на него не показвах колко съм уплашена. На никого не съм показвала. Няма да покажа и сега. Няма! Ще си вървя с балата пари в чантата. През най-рискованата алея. Живея в отвратителен квартал, но няма да си сменя жилището, макар средства да имам. Ще си нося най-късата пола, нищо че от месец в квартала вилнее сериен изнасилвач. Тормози жертвите си с часове. Лекуват се с месеци. Не знам дали ще се оправят напълно. Едното момиче познавам. Ужас. Не вярваме, че такива неща се случват на нас или на познати. Няма да покажа, че ме е страх. Няма. Всяка вечер наоколо се гърми. Всяка сутрин някой намира мазе или гараж разбито. Таксиметровите отказват да карат тук. Дъщеря ми дълго ме молеше да се преместя при нея. Накрая се отказа. Рече ми сърдито, че съм дървена глава. Много знае, тя. Справя се добре и момчето с което живее е мъж на място, но аз също се справям. И сама мога. И в този скапан квартал мога. И никой няма да разбере, че ме е страх. Чукат ми токчетата така, че се чуват на километри. Обиците ми се гледат от далеч. Златни и масивни. Краката ми са голи. Всяко мускулче играе. И знам, че от страх съм още по-красива. Но нося пистолет. И мога да го използвам. И няма да се поколебая да го използвам. За стотни от секундата ще го измъкна от чантата, сваля предпазителя, заредя и гръмна в тестикулите всеки помиар който се мисли за достатъчно смел когато напада жени. Ето и домът ми е на няма и триста метра. Излизам от алеята… Твърде късно чух. Останах зяпнала. Даже не разбрах кога стана. Профуча покрай мен като фантазия. Толкова бързо, че май казах само „гък” и то не съм сигурна. Дръпна чантата от рамото ми и скочи в храстите. Разкрещях се. Нарекох го с най-обидни имена. В чантата носих значителна сума. Парите ми трябваше да връщам. Не вярвах, че ще се случи. Нали имах пистолет, но пистолета сега е в него. Започнах да викам за помощ. Празна работа. Не съм нито първата, нито изглежда ще съм последната която вика за помощ тук. Чуват ме, но страх. Единствена аз в цяла вселена ще се намеся. -Крадец! Отмъкна ми…отмъкна ми…-задавих се. Отмъкна ми цялата самомнителност освен чантата, разциврих се. Тогава се чуха виковете. От посоката в която изчезна. Малко след това се появи младият мъж с чантата ми. Висок, разрошен, притиска с ръка едната си ноздра. -Ваша ли е чантата!-рече ми го сърдито, очите му мятаха мълнии. -Ами аз… Чуха се сирените. Малко след това видях полицаите да мъкнат крадеца за краката към патрулката. Наблъскаха го в багажника. Благодариха на спасителя, а единият сметна за много смешно да каже: „Ще ти връчат медал за храброст.” Разбрах от краткият им разговор, че непознатият освен, че е натупал здраво крадеца им се е обадил да го приберат. -Лекомислено е от ваша страна.-рече ми благо, когато полицаите си тръгнаха. -А от ваша…всъщност бързате ли? Погледна часовника, махна с ръка. -Закъснях. Симпатичен беше. Поколебах се, дали да го поканя у дома. Ще направим някоя глупост. Аз за сериозна връзка не съм подготвена, а той може и да има. Много е хубав. Матов, нежен като момиче. Как успя да набие насилника – загатка. -Да пийнем по едно. У дома. Изгледа ме изпитателно. Опита се да откаже, но не успя. Мил човек беше, но много скромен. Малко разказа за себе си. Рецитираше стихове на френски класици и говореше за приятелката си. Каза ми, че съм хубава жена и дотук му стигна куража. Минути след един си тръгна. Целунах го на вратата. Цъфна като тийнейджър, но побърза да изчезне по стълбите. „Пак ще се върне.”-помислих си. На другият ден ме потърсиха в полицията. Да дам показания. Смъкнаха отпечатъците от чантата. Съмнявали се, че крадеца имал съучастник който успял да избяга. Оказа се, че няма. Но освен неговите отпечатъци по чантата ми откриха и отпечатъците на серийният изнасилвач вилнеещ из квартала ни. Спасителят ми и той се оказаха едно и също лице.
2006-12-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)