<

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Любовна лирика  Цикъл:

Завързна е лодката за кея.
Повдига се и спуска като длан
на жена, заспала до гърдите ми.

Морето спи и диша.

Това, което казват за Луната,
че е непрежалима и далечна -
не го повярвах.
Луната има свойте звездни вечери,
ала обича да заплува гола...
И често се разменя с отражението си -
водата става топла, а въздухът изстива.
По лунната пътека
удавниците тихо се пързалят
на своите зелени сенки…

Но стига за Луната…

Завързаната лодка е като вързан сън -
представяш си, че плуваш, че пътуваш
към пеещи от бездната русалки,
към пазени от мъртъвци съкровища
в потъналите кораби.

Ще срещаш и акули и чудовища,
които знаеш, че не съществуват,
тъй както знаеш, че ще се събудиш
във лодката завързана за кея.

И както гледаш на света като изплувал
от скритите подводия изпълнени с вълшебства,
ще ти се стори лесно да поканиш
момичето, което се разхожда
на кея край завързаните лодки.
Ще ти се стори лесно да извикаш
Едно “ Почакай! ”, “ Чуй… ”
И ако тя неволно ти откаже,
ти - все едно - ще отпътуваш с нея,
свойта лодка, вързана за кея.