БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

1988 - 101

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Откровение: Депеш Мод според "Ритъм"

За 1988 не е планиран нов студиен албум на групата. През януари Алън издава втория си солов проект с Рикойл, който все още не е албум - съдържа само три композиции. В края на годината те ще бъдат обединени с двете други от първия. Междувременно групата концертира усилено. Издаденият в последните дни на 1987 сингъл “Behind The Wheel”/”Route 66”, точно както и “Never Let Me Down Again”, има слаби продажби. Това са двата най-неуспешни последователни сингъла в историята на групата дотук. Затова пък следващият е истинска изненада. “Little 15”, издадена като сингъл само в Германия – а според някои източници и във Франция – се продава така добре, че успява да влезе в класациите на няколко страни, включително Великобритания, само от вкарваните огромни количества от внос. Този факт показва колко малко отношение имат вече класациите по продажби към това дали една песен е добра или не, както и колко заклети, лоялни фенове имат Депеш Мод. Самата песен е донякъде тематично продължение на “A Question Of Time”. На обратната страна на сингъла има и един истински бисер – Депеш Мод свирят Бетовен! Алън Уайлдър е записал на пиано свое изпълнение на “Лунната соната” на великия композитор, което удивително добре пасва с “Little 15”. Music For The Masses, най-значимият и завършен албум на Депеш Мод през 80-те, не успява да влезе дори в Топ 10 на британската класация за албуми. “Мисля, че проблемът във Великобритания е до голяма степен в хората, които контролират BBC”, обяснява Алън в Америка, където думите му не могат да бъдат записани в черното тефтерче. “Понеже BBC контролира всички големи телевизии и радиостанции, продуцентите й на практика решават какво ще слушат хората. Въпреки всичко Депеш Мод имат известно количество сигурни ротации – заради предишните ни успехи и заради хардкор феновете ни, които просто настояват за това. Но продуцентите на BBC пускат нашите песни с неудоволствие – те въобще не биха ги пускали, ако можеха, но просто им се налага да го правят.” В същото време в Америка Music For The Masses се продава съвсем добре, концертите от мегатурнето също вървят чудесно. Депеш буквално се наслаждават на заслужената с толкова усилия и все пак малко неочаквана слава. Издателят Sire пък прави всичко възможно да промотира групата, албума и турнето. Една от тези промоции включва осем тийнейджъри, победители на конкурс по танци, организиран от най-слушаната колежанска радиостанция за нова музика в Ню Йорк. Те ще бъдат натоварени на нает за целта автобус и за една седмица ще минат шосе 66 чак до края му в Пасадина, където ще присъстват на очаквания най-голям концерт на Депеш Мод в Америка за всички времена. В автобуса ще пътуват и двама оператори от филмов екип, документиращи събитието под режисурата на легендата Ди Ей Пенебейкър. Пенебейкър е митична личност сред рок документалистите. Той записва турнето на Боб Дилън от 1965, за да пусне година по-късно филма “Eat The Document”. Снима и фестивала в Монтерей през 1967. Документирал е и един знаменит концерт на Дейвид Боуи от 1973, но го е прожектирал едва 8 години по-късно. Защо след такива имена в кариерата си, той е избрал да работи точно за Депеш Мод (т.е. за синтезаторна група)? “Аз правя филми за реални хора в реални ситуации. И това, което споделям със зрителя, е емоцията, а не техниката. Депеш Мод влагат истинска емоция в това, което правят”, отговаря гуруто. Пенебейкър заснема над 150 часа филмов материал, въпреки че бюджетът му позволява да използва по-малко от два часа. Екипът му следва Депеш навсякъде из Америка, включително и в градовете, където те са по-слабо популярни. Другата част от хората му снима пътешествието на феновете към Калифорния. Двете групи ще се срещнат в горещата точка – концерта на стадиона “Роуз Боул.” Идеята за това шоу е на Депеш и те упорито настояват за него, въпреки че счетоводителите предупреждават, че финансово то може да им излезе солено. От всички големи съоръжения в щата, “Роуз Боул” е с най-висок наем, а и е доста голям, така че на него се правят концерти изключително рядко. Предишният лайф там е бил на Стиви Уондър и Джексън Браун през 1982 – преди цели шест години. Но групата иска да направи нещо специално за финал на турнето си в Америка – нещо, към което да може да се връща, като погледне назад. С помощта на KROQ концертът е обявен като благодарност на Депеш Мод към феновете от Калифорния за подкрепата им през всичките тези години. “Рискът... рискът беше сигурно половината от удоволствието”, казва после Дейв. Не е ясно точно колко е бил рискът, но PR-ът е перфектен. Месец преди събитието вече са продадени 53 000 билета. Финалната цифра е 66 233 закупени билета – 95% от капацитета на стадиона! Приходите от това шоу са 1 360 193 долара и в края на филма се чува как щастливият промоутър, гледайки цифрите, крещи от радост: “Забогатяхме!” На премиерата на филма в Холивуд Депеш Мод са представени на Аксел Роуз от Гънс Ен Роузис, който заявява, че е голям техен фен. И го доказва като рецитира целия текст на “Somebody”. След премиерата той даже кани групата в хеви метъл клуба “Кет Хаус”. Четиримата са много приятно изненадани от него. За съжаление, след клуба Аксел Роуз отива на барбекю у приятел в Бевърли Хилс. На другия ден Депеш научават от жълтата преса, че след като се напил там, той гръмнал едно прасе. Говорителят на Mute сбито информира британските медии за случая: “Като стриктни вегетарианци, членовете на групата са ужасени от поведението на Роуз и не искат да бъдат свързвани с никого, който се разхожда наоколо и стреля по прасета за удоволствие”. Казват, че Аксел още им е фен. По това време музикалните филми не са голям успех и затова почти никога не се прожектират в кината, а се издават директно на видео. Изключенията са малко. “101”, както е наречен филмът и последвалият го двоен концертен албум – на поредния номер на концерта от турнето Concert For The Masses – е нискобюджетна филмова продукция. Тя струва едва 600 000 долара, докато за излезлия почти по същото време сходен проект на Ю Ту “Rattle And Hum” са похарчени 5 300 000 долара. Въпреки това филмът е маркетиран много умело от Warner, които са собственици на издателя Sire, и се превръща в зрителски и финансов успех за такъв вид филми. И в истинска легенда, документираща може би най-големия успех в историята на Депеш Мод.
2006-09-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)