БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

1985 - Somebody

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Откровение: Депеш Мод според "Ритъм"

По границите на Европа в средата на 80-те доста често може да се види една интересна гледка, изумяваща дори виделите какво ли не митничари. Млад мъж с дълга обезцветена руса къдрица, извираща от полуобръснатата част на главата му, и буйно разстилаща се върху отсрещната й страна, подобно на паста за зъби, изригваща от дупчица в тубичката. Той носи твърде много грим, ноктите му са лакирани в черно и е облечен в тесни кожени дрехи. Определено държи по никой начин да не остане незабелязан. И без проблем успява. Мартин Гор. Когато се появяват фотографии на Мартин, изпълняващ за първи път вокала на песен – “Somebody”, мнозина учудено повдигат вежди. Но по онова време светът вече е видял Бой Джордж и гримът и женските дрехи не са огромна новост. Поредната поп звезда, практикуваща крос-дресинг, пък макар и пишеща черни оди за садо-мазохизма и решена в прилепнали кожени дрехи, не е кой знае какво. Първоначално няма особена причина за подобно поведение от страна на Мартин. Той не е фронтмен на групата, а и музиката на Депеш не е такава, че да изисква подобен имидж. Бой Джордж откровено промотира гей поведение, докато Мартин отказва да коментира пола и сексуалността си, оставяйки действията му да бъдат интерпретирани от страничните наблюдатели според тяхното желание. “Винаги съм се възхищавал на Бой Джордж и на онези, които стигат до такива крайности”, казва Мартин пред The Face. “Ние сме в позиция да влияем донякъде. Не да накараме всеки да носи пола, но... Това наистина полека отваря хората за такива неща, особено ако са мачовци като типаж и харесват нашата музика.” По-късно Мартин ще твърди, че единствената причина да носи такива дрехи е за забавление. Но в средата на 80-те всички травестити и садо-мазо фенове ще са му благодарни, че пропагандира идеите им, като вкарва облеклото им в ежедневна употреба. Според Дейв флиртът на Мартин с женското облекло се е формирал много дълго. Още на първото си турне Мартин споделял, че му се иска да излезе на сцената гол от кръста нагоре, а останалите го дразнели, че е много самовлюбен в тялото си. Дейв си спомня как веднъж Мартин споделил колко много обича да седи пред огледалото и да се любува на себе си точно преди да излезе на сцената. С годините нещата постепенно прогресират – грим, руж, очна линия, кожени панталони с белезници, после кожени панталони с пола отгоре и накрая остава само полата без кожените панталони... Случвало се е останалите да му казват ужасени: “Не, ти не може да излезеш с това на сцената!”. А Мартин се усмихвал: “Не мога ли? Гледай сега кво става!”. Рядко някой се престрашава да го попита директно за дрехите му, а когато го направи, отговорът е равнодушното: “Кво толкова, голяма работа”. “Хората просто го приемат без да се замислят особено”, е друг отговор на Мартин по темата. “Вероятно всички си мислят, че съм педал, но какво от това.” Но дори и полата е доста срамежлив акт в сравнение с начина, по който Мартин записва песента си “Somebody”. Това е “повече от любовна песен” за него. След петгодишна връзка Мартин се е разделил с годеницата си Ана. Те са станали само приятели и Мартин не можел и не искал да поддържа повече тази връзка при такива условия, твърди Флеч. Затова Мартин напуска окончателно Ана. Напуска и Великобритания. Той вече живее в Берлин и се е влюбил в немско момиче на име Кристина, на което е посветена тази песен. Нещо толкова лично заслужава да бъде изпълнено с пълна отдаденост и най-крайната честност на изпълнителя, твърди авторът. Затова той се съблича чисто гол и настоява така да запише вокала на песента. За целта се местят в мазето на “Ханза” и само отпращат асистент-звукорежисьорката Щефи Маркус “да провери кабелите” другаде. Тя обаче се връща непредвидено бързо и шокът от неочакваната гледка предизвиква изненадания й писък. Застаналият на пианото Алън само се изхилва и продължава да свири. “Ако бяхме записали всичките песни толкова бързо, колкото “Somebody”, може би щяхме все пак да изкараме добри пари от тоя албум”, коментира случката Дейв по-късно. Останалите приемат преместването на Мартин в Западен Берлин с разбиране. По това време градът е контракултурната столица на Европа – гей столицата, столицата на наркотиците, столицата на авангарда. Всичките му най-известни клубове са, хм, центрове на порока. И всичкото това ужасно се харесва на Мартин. “Той сега просто е това, което винаги е искал да бъде”, коментира Дейв. “Мартин и Ана ходеха сериозно още от училище, така че той пропусна тийнейджърските си години, пропусна да излиза, да се вижда с различни момичета всяка вечер и да се напива постоянно. Сега изживява това. Няма лошо – всеки трябва да мине през този период. Сега е тотално променен. Мартин казва, че мрази да излиза на улицата и да се чувства нормално. Щом попадне в някаква нормална ситуация, се плаши. Лично аз мисля, че той просто прави всички ония неща, които аз правех, когато бях на 16.” Сигурно, но Дейв поне не ги е правил всеки ден, насред улицата или по митниците. А през тази година Депеш постоянно минават през митници. След голямо турне в родината те обикалят Европа, после отново са и в Америка. Този път става ясно, че отвъд океана групата започва да придобива култов статус. Билетите навсякъде са разпродадени за минути. Някои шоута са преместени в по-големи зали, но и там местата се разпродават за рекордно кратко време. Групата няма планове за нов албум през 1985, затова се съгласява да издаде сборния The Singles 1981-85. Sire пускат негова леко променена версия за американския пазар под името Catching Up With Depeche Mode. Депеш издават два нови сингъла, които са малко подценени в класациите, предвид песните, които предлагат. Това са “Shake The Disease” и “It’s Called A Heart” – и двете включени в компилациите. Пускат и първия си концерт на видео – The World We Live In & Live In Hamburg. При все че съдържа зародиша на онова, което четири години по-късно ще избухне документирано в 101, видеокасетата е разочароваща. Тя просто не успява да прехвърли на малкия екран тръпката от концертите на Депеш Мод. А след една изтощителна, почти цяла концертна година, музикантите си дават почивка. Дейв най-после намира време да се ожени за приятелката си от детинство Джоана. Алън пък започва свой страничен проект под името Рикойл – жест на независимост, който Дейв наблюдава с интерес, понеже и него го човърка желанието за нещо такова. А Мартин е в Германия, където полека работи върху демо записи на песни, които ще влязат в следващия им албум. В първите дни на следващата година всички се събират отново в берлинското студио “Ханза”. Никой от тях не подозира, че предстоящият Black Celebration ще бъде най-трудно записаният им албум дотук.
2006-09-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)