БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

1984 - Something To Do

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Откровение: Депеш Мод според "Ритъм"

С годините позицията на Флеч в Депеш Мод става все по-мъглява. Той никога не е играл особена роля в творческия процес на групата, а и не е искал това. Винс преди, а сега Мартин, пишат песните, Алън ги аранжира, Дейв ги пее. Ролята на Флеч е основно на посредник, който помирява трима души със силно его, и на човек с решаващ глас в много спорове. И това му харесва. Редките му избухвания никога не са на музикална основа и поради това се помнят. Въпросната вечер през 1984 Мартин и Флеч се мотаят из студиото, заобиколени от техника за десетки хиляди, без да вършат нищо по същество. Влезлият да ги нагледа Даниъл Милър идва отнякъде, където са го разсърдили, и забелязвайки картината на пълна разпасаност и лентяйство, избухва. Но докато Мартин виновно се изнизва, Флеч скача и започва да крещи на Даниъл в отговор. Алън и Дейв опитват да усмирят нещата и успяват, но никога няма да забравят една картинка от сцената: почервенелият от яд Флеч, вдигнал ръка назад, замахващ да удари Милър, и пребледнелият, разтреперан Даниъл, готов всеки момент да му отвърне на удара. Иначе тривиалният инцидент говори за напрежението, което обгражда Депеш Мод – не само това между Даниъл Милър (евентуално недоброжелателния бизнесмен) и Анди Флечър (нежелания му съперник), но и в цялата група. Mute отново много е пораснала за последната година. Но Даниъл продължава да издава некомерсиални неща на оригиналните си артисти и все така третира всички първо като хора и едва след това като търговски продукт. Само че някои практики в музикалния бизнес са претърпели промяна. В миналото новите групи се пускат в циркулация постепенно – първо сингъл, после втори, че и трети, преди да се пристъпи към издаването на албум. Така работят и Депеш Мод. Но в началото на 80-те синглите се превръщат в нещо, което се издава само като част от един албум. Индустрията се съсредоточава не върху песните, а върху албумите – синглите са само реклама на албума, който е основният търговски продукт. Това на практика означава, че една нова група често записва цял албум преди въобще някой още да е чувал за нея. Резултатът нерядко е голям хит и още десетина пълни бози покрай него в албума. След което, ако групата не постигне с албума или следващите сингли определени продажби за определен период от време – и не ги запази до края на дните си, амин – договорът с нея се прекратява. И тя изчезва. Депеш са наясно, че даже с успеха, който са постигнали дотук, във всеки друг лейбъл биха се съпротивлявали яростно на експериментите им и на това, което групата смята за свое израстване. Силно спадналите им продажби през последната година биха предизвикали любезен, но нетърпящ възражение съвет към Мартин да напише нещо “по-комерсиално и грабващо”. В Mute такова нещо е немислимо да се случи. Сигурно затова Мартин пише песен, която е толкова поп и успешна, че мнозина клатят глави: “Е, и Даниъл Милър накрая се продаде за пари”. “People Are People” е най-големият успех на Депеш в британските класации до този момент. Той достига номер 1 в Германия, а в САЩ е първото Топ 40 влизане на Депеш в класацията за сингли. Това подсеща Sire да се поразмърда и специално за американския пазар е издаден албумът People Are People, съдържащ някои парчета от Construction Time Again и едноименния нов сингъл. След като са започнали да експериментират и с макси сингли преди година, сега Депеш Мод стартират и практиката да правят ремикси на макси синглите си. За целта те се доверяват на известния продуцент Ейдриън Шерууд, който прави невероятен ремикс на песента, озаглавен “Are People People?”. Но ако поредната изненада е и ироничното парче “In Your Memory”, написано от Алън Уайлдър и издадено като B-страна на сингъла, то следващата изненада от лагера на Депеш е направо шокираща. Поредният нов сингъл на групата, озаглавен “Master And Servant”, е парче, посветено на сексуалната доминация и на садо-мазо играта на “господар и слуга”, прехвърлена във втората част на песента като схема и в живота. Да пуснеш такава песен като сингъл без съмнение е поредното самоубийствено бизнес решение. В началото на 80-те BBC е все още основната медиа, която прави една песен хит, а в самата институция цари строга цензура. Забранявани са за пускане не само “твърде неприлични” песни, но и политически некоректни такива, третиращи някои нелицеприятни обществени теми, каквато е примерно темата за Северна Ирландия. Забранявани са дори песни на водещи имена като Ю Ту и Полис, при това за метафори, а не за директни лирики. През 1984 най-големият скандал са Франки Гоус Ту Холивуд и сингълът им “Relax”, забранен за излъчване денем заради “вулгарна сексуалност”. Текстът действително има такива препратки, но те са далечни, а не директни. Лириките реално са не само “чисти”, но и буквално невинни. Но говорителят на BBC обяснява, че става дума “не за това, което казват, а за начина, по който го казват”. От изпълнението на Франки Гоус Ту Холивуд действително блика хомоеротика. Забраната върху сингъла обаче има точно обратния ефект – предизвиква небивал интерес към него. Плочата се продава като топъл хляб и става най-големият хит на годината. Да издадеш сингъл като “Master And Servant” с неговия недвусмислен и напълно директен текст в разгара на гигантски скандал, предизвикан от невинен текст като този на Франки, е наистина ярка провокация, пристъп на голяма смелост и откровена наглост. Общо взето, след една не твърде успешна година и един твърде успешен сингъл, Депеш Мод решават да рискуват и да заложат кариерата си на “всичко или нищо”. Музикалната преса е шокирана, но кой знае защо на тях им се разминава. От BBC моментално се обаждат да поискат точния текст на песента. За нещастие на групата – след скандала и шумния провал с Франки Гоус Ту Холивуд - само един от служителите в съответния отдел, но именно шефът, възразява срещу излъчването на тяхната песен. По една случайност той излиза в отпуск в седмицата, в която трябва да се вземе окончателно решение по случая – и “Master And Servant” минава през цензурата. “Момичето, което накрая взе решението, се съгласи с нас, че това е просто песен за любовта и за живота, каквато тя всъщност и е”, заявява с небрежна ирония Дейв пред Melody Maker. Мартин го подкрепя с неподражаемото си чувство за хумор: “Ми да, беше много шум за нищо. Да си поп група във Великобритания означава, че може да ти се размине даже и убийство.” “Master And Servant” става поредният голям хит на групата. Тя влиза в британския Топ 10 и в американския Топ 100. Но в този момент те се интересуват повече от нещо друго – от предстоящия си нов албум. Според Мартин Some Great Reward е първият албум, с който членовете на групата безусловно се гордеят. И има защо – те вече са наистина много добри, песните им са сериозни, звукът е отличен, а и след един успешен и един скандален сингъл може да се каже, че и промоцията му е перфектна. Ако си мислите, че това е всичко, грешите. Два месеца след излизането на албума Депеш Мод решават да пуснат като сингъл последната композиция от него, “Blasphemous Rumours” (“Богохулни слухове”). Върху поредната добра мелодия на Мартин Дейв пее за две парадоксални случки: 16-годишно момиче, “уморено от живота”, опитва самоубийство, но оцелява невредимо, а 18-годишно получава религиозно просветление само дни преди да му се случи катастрофа, след която умира в линейката. И двете случки са истински. Те предизвикват Мартин да ги свърже в текста с изречението: “Не искам да пускам богохулни слухове, но мисля, че Господ има гадно чувство за хумор”. “Толкова гадни неща са се случвали, че просто чувствам, че не може всичко в учението на организираното християнство да е вярно”, прави опит да аргументира позицията си Дейв. “Това не е антирелигиозна песен. Това е изказ на начина, по който сигурно всеки се е чувствал в едно или друго време.” Според някои слухове песента е предизвикана от самоубийството на един от най-близките семейни приятели на Мартин. Но Мартин и Дейв твърдят, че истината е друга. При редовните си посещения в църквата те забелязват, че службата (говорим за Англиканската църква) всеки път включва прочитането на списък с тежко болни енориаши, за които вярващите да се молят. “И най-предният в списъка винаги умираше”, хили се Дейв. “Но въпреки това всички благодаряха на Бога, че е осъществил волята си”, добавя Мартин. “Всичко това изглеждаше толкова странно...” Този път срещу Депеш се нахвърлят всички. Melody Maker нарича песента “кандидат номер 1 за цензура”. Вой надават известни журналисти, моралисти, официални власти и частни сдружения. Дори таблоидът Sun осъжда песента. Като рядък прецедент, църквата също прави изявление по повод на песен: “След като можем да кажем, че Бог толкова е обичал света, че ни е изпратил Своя единствен син”, заявява базилдънски свещеник, “щом е направил това, то тогава не можем да кажем, че Той има гадно чувство за хумор”. Mute предварително се обаждат в BBC, за да попитат каква ще бъде тяхната позиция. Оттам не ги успокояват – измъкват се с твърдението, че не всеки нов сингъл може и трябва да звучи по радиото. Депеш Мод обаче са категорични, че искат тази песен да бъде следващият им сингъл. В яростната битка между моралната позиция и комерсиалността печели компромисът. Депеш прекратяват дотогавашната си практика да пускат като В-страни по-експериментални парчета, невключени в албумите. Вместо това е избрана още една композиция от плочата, “Somebody”, и сингълът е обявен като “double A”, тоест с две А-страни. Това позволява всяко радио да пуска която от двете страни/песни предпочита. “Somebody”/“Blasphemous Rumours” стига 16 място в класацията и даже BBC не възразява в Top Of The Pops групата да изпълни на живо “Blasphemous Rumours”. Песента явно е засегнала чувствителна струна в душата на хората. Или се е появила в много подходящ момент, когато ТВ програмите са засипани с кадри от ужасяващия глад, ударил Етиопия - една предимно християнска африканска държава. Година по-рано Алън е казал пред New Musical Express: “Ако светът спре да харчи всички средства, които харчи за оръжие само за две седмици, това ще позволи да се нахранят бедстващите милиони хора за две години”. Сега думите му са повтаряни и цитирани от мнозина по ТВ и дори в таблоидите. Странното е, че на Боб Гелдоф, организатор на грандиозния концерт Live Aid, не му идва наум да покани за него и Депеш Мод. И докато всички гледат благотворителното зрелище, което ще остане сред най-значимите събития в историята на поп музиката, Мартин изказва публично онова, което си мислят и немалко от зрителите: “Ако всички тези групи наистина ги е толкова грижа за каузата, те можеха просто да дарят пари. Защо не го направят без целия този съпътстващ шум?” Цинизмът му разкрива обаче и известна горчивина. При целия успех на Депеш Мод все още се гледа като на аутсайдери. А те искат да завладеят света.
2006-09-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)