БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

1982 - A Broken Frame

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Откровение: Депеш Мод според "Ритъм"

В седмиците преди излизането на “See You” тръгва слухът, че Винс Кларк не е напуснал напълно групата, а ще остане в нея, но само като автор на песни. Тази хитра PR манипулация е дело на Даниъл Милър – на кой друг. В действителност Винс наистина предлага една своя нова песен на Депеш, за да ги подкрепи докато си стъпят на краката. Те обаче правят обичайния си изключително глупав на пръв поглед ход – отхвърлят я. И Винс решава да си я издаде сам. Три месеца след “See You” неговата “Only You” влиза в класациите. Как да го кажем по-меко? “See You” е чудесна песен, докато “Only You”... Е, “Only You” е един от най-големите хитове на 80-те години. В местен вестник Винс Кларк случайно попада на обява с текст: “Певица търси блус група”. Той набира номера и му отговаря Алисън Мойе, известна още като Алф – момичето, с което заедно са взимали уроци по обой и което по-късно пее с групата Викарс в клуб “Ван Гог”. Отначало Винс просто има нужда от някого, който да пее на демото на песента. Даниъл Милър му се е обадил с молба да продължи да записва за Mute. Според Милър Винс само му казал, че намерил някого в Базилдън, който да му изпее песента. Но когато Милър чул записа, той бил потресен: “Беше истинска изненада да чуя такъв глас!”, казва той. Пълничката Алисън Мойе наистина има убийствен, невероятно дълбок и изразителен глас. Но още по-невероятно е колко великолепно пасва тя на музиката на Винс. “С нейния глас”, клати глава Милър, “каквото и да има отзад като музика, тя пак ще звучи страхотно”. А отзад звучи не каквото и да е, а незабравимите мелодии на Винс. Нищо чудно, че комбинацията е абсолютно неустоима. Само няколко седмици след излизането на “Only You” се сбъдват най-големите страхове на Дейв Гахан. Песента стига до номер 2 в класациите и изведнъж Язу – както решава да се нарече дуото – са сензация, за която всички говорят. Те наистина приличат много на Депеш и въпреки това са много различни. Израстването на Винс Кларк като композитор и блусарската школовка на Алисън Мойе дават нещо съвършено ново. Появяват се съмнения – дали всъщност Винс не напуска групата, защото е уморен от звука й, а не от успеха й? Според него отношенията му с Депеш след раздялата станали даже още по-лоши отпреди. “Изобщо не бяха приятелски”, казва той. “Имаше много лоши чувства и от двете страни. Мина поне година докато се уталожат и дори тогава бяха доста подли”. Следващият хит на Язу “Don’t Go”, колкото и да е невероятно, е даже по-добър и по-успешен от “Only You”. Песента е истински химн на годината и става синоним на самото понятие ню уейв. Ситуацията води дотам, че докато Депеш Мод са считани за интересна и свежа приятна нова група (една от многото, хм), то Язу са истинска революция в класациите. Успехът на “Only You”, “Don’t Go”, а после и на “Nobody’s Diary” само увеличава неприязънта по оста Винс-Депеш. Година след раздялата Депеш все още се борят да влязат в Топ 10, докато всеки хит на Винс неизменно попада там. Дебютният албум на Язу Upstairs At Eric’s стига до номер две в класацията за албуми, а последвалият го You And Me Both се качва и на първото място, макар да е по-слаб от дебюта. И когато музикалната индустрия прави равносметката си за 1982, се оказва, че благодарение на Язу Mute държат 2% от целия пазар на сингли във Великобритания! Независимият лейбъл на Даниъл Милър гони и изпреварва по този показател дори мейджъри като A&M и Island. Що се отнася до приноса на Депеш Мод към това забележително постижение – е, той е незначителен. А 1982 започва обещаващо за Депеш Мод. Те са на корицата на първото годишно издание на списание The Face, а “See You” – първият сингъл, написан от Мартин Гор, получава окуражително добри ревюта. Предварителните заявки за продажби осигуряват ново участие на групата в Top Of The Pops още преди сингълът да е издаден. Алън Уайлдър прави триумфален дебют с Депеш на полутаен концерт в клуб “Крок’с”, а само седмица по-късно свири и в ТВ шоуто на BBC In Concert. Това участие е едно от най-храбрите решения в цялата кариера на Депеш Мод. Много малко групи биха представили най-новия си член на 40-минутно лайф изпълнение в най-гледаното време, особено след като този член е с групата едва от две седмици! Изпълнението е въпрос на живот и смърт. Депеш много добре разбират, че трябва да докажат на всички, които вече са ги отписали след напускането на Винс, че не само не са по-зле от преди, но и вървят напред. И те успяват. Сред репертоара от първия си албум и актуалната “See You” те представят и чисто новата песен “The Meaning Of Love”. Тя е репетирана едва няколко пъти и дори Melody Maker отбелязва: “Още няколко участия – и парчето ще зазвучи така изчистено, както останалите им любими неща”. С новопридобитото си самочувствие Депеш Мод решават да направят тези няколко участия не къде да е, а отвъд океана – в Ню Йорк. Водещите британски поп групи по това време – Дюран Дюран, Спандау Балей и Оу Ем Ди, все още не са успели да пробият в Америка. Дори потресаващият хит на Хюман Лийг “Don’t You Want Me Baby” – още едно от великите парчета на 80-те, все още не е стигнал до американците. Единствените британци, които се радват на шеметна популярност в Америка, сравнима единствено с Битълс истерията през 60-те, са Полис. Само че това все пак е пънк-джаз-поп-рок-реге трио, барабанистът на което е американец, а фронтменът му и основен композитор носи невзрачното име Гордън Съмнър, сменено с по-запомнящото се Стинг. В края на 70-те и началото на 80-те в световната поп музика не съществува по-популярно, по-успешно и по-креативно име от Полис. Дори в апогея на най-големите си успехи, никоя от посочените дотук групи никога няма да достигне нито популярността, нито влиянието, което Полис имат в Америка и по света. С изключение на Депеш Мод. Но не точно сега. Депеш отиват в Америка за две шоута и поредица интервюта. Целта е да подкрепят официалното издаване на дебюта си Speak & Spell в Америка през същия този месец март. След неочаквания интерес там Даниъл Милър е лицензирал правата за музиката им на местния лейбъл Sire. Американските издатели обаче попарват надеждите на групата от самото начало. “Тук не става така, Америка не е като Великобритания”, казват те. “Просто да си покажете лицата на двата бряга не е достатъчно. Тук трябва да си скъсаш задника от бачкане, да свириш в абсолютно всеки клуб в тази страна, и след това да почнеш пак отначало. Само национална популярност върши работа”. Надеждите на Депеш помръкват окончателно, след като те се срещат с местните журналисти. Интервю след интервю Мартин Гор отговаря на един и същ изумен въпрос: “Ама защо не използвате китари?”. “Някои от тези хора бяха много настойчиви”, въздъхва Мартин. “Там просто има много рокаджийски настроения – “Спрингстийн е бог” и такива работи. Те дори не можеха да повярват, че ние искаме да сме изцяло електронна група”. Въпросът за любимите изпълнители и влияния още повече усложнява нещата. Спаркс, Ти Рекс и Гари Глитър, имена от началото и средата на 70-те, широко известни във Великобритания, не говорят много на останалата част от света, а за американците са почти напълно неизвестни. В най-добрия случай ги смятат за глем поп за дечурлига. И името на Дейвид Боуи не помага особено. Някога принц на британския глем рок, по това време той почти издъхва в комерсиално отношение. Никой не подозира, че в този момент ветеранът подготвя “Let’s Dance” – сингъл и албум, които след само 12 месеца ще се превърнат в най-големия успех в цялата му кариера. Е, а когато Мартин споменава и Крафтверк, американските критици направо се ококорват. Крафтверк не са издавали нищо в Америка след първия си хит “Autobahn” (1974). Най-горещата британска група назовава като основното си влияние уан-хит уондър (група или изпълнител с един-единствен хит) отпреди 8 години?! Е, тогава Спрингстийн сигурно наистина е бог! Въпреки неразбирането на пресата, концертите определено са успех. Случайно по същото време в Ню Йорк свирят все още не добре известните там Дюран Дюран. И докато те забиват пред 300 души, на всеки от двата концерта на Депеш в далеч по-голяма зала по толкова фенове остават отвън поради липса на места. Успехът води до нови покани отвъд океана. Депеш се завръщат там още през май, като този път свирят и в Канада – Ванкувър и Торонто. Притежаващият забележителен бизнес нюх Даниъл Милър урежда и два концерта в Калифорния, с което започва любовната им афера с този щат, която по-късно ще доведе до най-големия триумф в историята на групата, според мнението на мнозина. Концертите в Сан Франциско и Пасадина през 1982 са почти напълно продадени. “Понякога Америка е най-приветливото място на света”, умува бендът по време на полета обратно. “А понякога”, казва Мартин, имайки предвид срещите си с музикалните критици, “направо не си струва и да издаваш плочи там”. Веднага след завръщането си от Америка, Депеш Мод започват 15-дневно турне във Великобритания. “See You” върви добре в класациите, а концертите са пълни. Очевидно засега поне провалът се отлага – групата се приема добре и без Винс. Финалът на тура е с две дати в “Хамърсмит Одеон”, най-престижната британска концертна зала тогава. Истинският пик обаче е няколко дни по-късно, в клуба “Бриджхаус”, в който реално започва успехът на Депеш не толкова отдавна. При редова проверка се оказва, че клубът не отговаря на противопожарните изисквания. И ако в кратък срок не инсталира необходимите скъпи съоръжения, просто ще бъде затворен. Загубата на най-известния клуб в Източен Лондон, където и без това няма много такива, би била катастрофална за района. Още щом чуват новината, Депеш Мод се свързват с мениджъра и пожелават да свирят в последната събота на март. По изрично тяхно желание рекламата за събитието е само от човек на човек. Въпреки това пред клуба се заформя опашка още в късния следобед. В 10 вечерта, когато излизат на сцената, всичко е пълно. Към приходите от шоуто Депеш за всеки случай добавят и собствения си хонорар, който е над 1000 лири. Клубът е спасен. Шестмесечният пробен период на Алън Уайлдър приключва малко преди групата да влезе в “Блекуинг Студиос” за записите на втория си албум. Преди това Депеш са получили първата си истинска ваканция от две години насам. Дейв и Джоана отиват за две седмици в Гърция и се връщат във възторг от липсата на всякакъв нощен живот там. “Страхотно! Даже не трябваше и да мисля за музика!”, казва Дейв. Музиката обаче е единственото, което интересува Алън Уайлдър. За разлика от други групи, Депеш Мод са перфекционисти. Те непрекъснато преработват, ремиксират и презаписват цели парчета или отделни партии и канали от студийните си записи, за да излязат с нова, подобрена, или поне различна версия всеки път, когато тръгват на турне, издават нов сингъл, макси-сингъл или албум. Тази работа отнема време и не е особено приятна. Но това е любимата задача на Алън. Депеш Мод винаги ще твърдят, че той е единственият истински музикант в групата. А по онова време Алън прави чудеса дори със стария материал на Депеш от Speak & Spell. Участва активно и в аранжиментите на новите песни, които свирят. При идването си е споменал, между другото, че също пише песни. Поради всички тези причини, много преди в края на юли останалите трима да го информират, че искат да остане в групата за постоянно, Алън е сигурен, че ще получи работата. Затова и следващото решение на Депеш Мод за него е пълна изненада, която му е изключително трудно да понесе. Алън се чуди защо никой не му съобщава подробности за предстоящите записи, но предполага, че останалите си мислят, че той просто ги знае. И затова си трае буквално до последната минута. Накрая все пак му се налага да попита в колко часа да дойде в “Блекуинг” за запис. Мартин притеснено пристъпва от крак на крак и промърморва: “Всъщност, не е необходимо да идваш”. “Тоест, как така?” “Нямаме нужда от теб. Не искаме да записваш с нас.” “Не искаме и да казваш никому, че си се включил в групата за постоянно”, намесва се и Флеч. Следва дълъг разговор, в който другите трима опитват да обяснят решението си. Те още не са готови напълно да допуснат в редиците си новобранеца. Въпреки че е добре дошъл в студиото да гледа, присъствието му като музикант не е необходимо. Алън е направо бесен: “Мислех, че вече сме се разбрали. Вие току-що ме взехте в групата – и вече ме гоните, така ли?” “Не, не така, ама...” – в обясненията си Мартин, Флеч и Дейв повтарят едно и също. Въпреки “See You” и успехите на живо, Депеш Мод все още имат какво да доказват – както на себе си, така и на всички онези, които продължават да твърдят, че Винс е бил двигателят на групата. Вкарването на Алън в студиото щяло да даде още повече храна на такива приказки, смятат те - “все едно не можем да се справим сами и затова трябва да вземем някой друг, някой истински музикант”. А те не искат никой повече да говори за тях по този начин. Колкото и да е вярно, това е едно много йезуитско обяснение. Алън разбира това, но успява да потисне гнева си и приема условията на групата – дори и това, да не съобщава, че вече е пълноправен член. Е, той и не е съвсем пълноправен член. Но се заклева, че следващия път нещата няма да са същите. Записи за албума са правени още преди излизането на сингъла “The Meaning Of Love” през април. Депеш се радват на пълната си студийна свобода – нещо ново за тях – и записват каквото им хрумне. Дори реге. Работата по втория албум започва при много по-голямо спокойствие в сравнение с бързането около записите за първия. Но е и по-тежка. Новите парчета са пробвани на живо, но имат нужда от доизкусуряване в студио. “Бяхме се хвърлили в дълбокото и трябваше да съберем в едно песни, писани в много различни периоди от време”, оплаква се Мартин. Даниъл Милър, Ерик Радклиф и Джон Фрайър отново са на пълно разположение на групата, но това помага само донякъде. Проблемът не е толкова в музиката, колкото във факта, че Депеш не са сигурни в музикалната си идентичност. Не знаят в каква посока да поемат. Отказът да допуснат Алън в записите точно когато жестоко се нуждаят от неговия солиден професионализъм и студийни умения е голяма грешка. Всички вече са напълно наясно с това. Но Депеш Мод са твърде горди да си го признаят. Звукоинженерите, по спомените на Дейв, деликатно оставят групата сама да взима решенията си. А тримата музиканти губят ентусиазъм и се омърлушват. В следващите години Депеш Мод ще бъдат много, много критични към A Broken Frame, както решават да нарекат втория си албум. Понякога даже по-критични, отколкото към първия си. Истината обаче е друга. A Broken Frame има своите минуси, но определено е добър албум. Той показва музикалното израстване на групата за по-малко от година. Ако и звукът да е сходен с дебюта, то вторият притежава значително разнообразие, което композициите на Винс от времето с Депеш нямат. Още първата песен “Leave In Silence” предлага риф ала Крафтверк и музикална структура, която е почти 100% завършен хаус – стил, който в този си вид ще се появи след около 5-10 години. Полупогребалният текст пък е почти буквално отражение на страховете на Депеш за бъдещето им. Интересната тема “My Secret Garden” е разработена в три части – свидетелство за музикална зрялост. “Satellite” е реге, а и “Monument” съдържа подобни елементи. “The Meaning Of Love” ни предоставя пък първото свястно изпълнение на Дейвид Гахан, който показва, че може да взима и високи тонове. В този албум Дейв започва да развива блендата си, която ще стане една от запазените марки на Депеш Мод в бъдеще. През август Депеш издават “Leave In Silence” на сингъл. Интересното е, че текстът е възприет като протест срещу войната за Фолклендските острови между Великобритания и Аржентина и като почти директен призив към министър-председателя Маргарет Тачър да се оттегли. Във версията на сингъла песента не е много грабваща, иска известно заслушване. Според някои това е първата наистина значима песен, с която започва периодът на зрелите Депеш Мод, но е твърде поп. Според други пък, за разлика от преди, групата е започнала да пише скучни, мрачни песни и постепенно е станала отегчителна. Това е постоянният проблем при всяка банда, която в един момент започва да се развива и част от нейните фенове го правят заедно с нея, а други се разочароват. “Или си поп, или си мрачен – винаги е така”, коментира Мартин Гор. “В действителност, ние сме и двете.” Критиките са доста остри. Пол Уелър, екс-вокалист на Дъ Джем, се случва гостът, който ревюира новите сингли за Melody Maker в седмицата, когато излиза “Leave In Silence”. Коментарът му за нея е: “Чувал съм повече мелодия да излиза и от гъз”. Албумът A Broken Frame излиза през октомври 1982. Предварителните заявки за над половин милион копия го превръщат в сребърна плоча. По онова време това е обичайна практика за отбелязване на определен достигнат тираж - с бронзови, сребърни, златни и дори диамантени плочи. Отзивите са добри, концертите са разпродадени, но успехът на Депеш е затъмнен от славата на Язу. И сингълът “Leave In Silence” не се приема добре от радиостанциите. Те гледат на него повече като на албумно парче, не като на хит. Това обаче се оказва пресметнат риск, който Депеш Мод съзнателно са поели. Според Дейв тази песен по някакъв начин обобщава целия албум. Макар да им е важно да правят хитове, Депеш я избират за сингъл, защото искат да градят авторитет на сериозни, “албумни” артисти. Следва традиционното турне в Британия, няколко участия в Европа, а малко преди Коледа най-после официално е обявено и присъединяването на Алън Уайлдър като пълноправен член на групата. Депеш Мод са разбрали, че трябва да продължат израстването си и точно Алън е човекът, който им е дяволски нужен за това. Въпреки ентусиазма от присъединяването му, ще се наложи да поизчакат малко със записите. Новият им албум все още е твърде нов, а и нарастващата им популярност по света изисква да стегнат куфарите си за път. За доста път. А по него ще видят неща, за които не са и подозирали, но които ще се окажат важни, ако не и ключови за тях.
2006-09-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)