БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Интро

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Откровение: Депеш Мод според "Ритъм"

При изписване на името Depeche Mode търсачката Google дава около 16 300 000 резултата. В това число не влизат резултати от изписването на името на езици, които не ползват латиница – например, на български, китайски или японски. При изписване на Депеш Мод на кирилица получавате още 130 000 резултата. Ако пък го напишете Депеш Моуд, излизат още 451. Това е много. Ама наистина много. Но не е достатъчно да обясни защо повече от 25 години – четвърт век! – след създаването си, това е една от най-популярните групи на нашето съвремие. Една от най-влиятелните. И със сигурност – една от най-френетично обичаните от феновете си. Ние не бихме се наели да обясняваме, анализираме или търсим причините за това. Много сме малки да съдим нещо толкова по-голямо от нас. Но редакторите казаха, че трябва – поне малко. Хареса ни думата “малко”. Музиката... За музиката на Депеш Мод ще говорим оттук нататък общо взето през цялото време. Тя е всякаква – в различните периоди е била и комерсиална, и прогресивна, и електронна, и с китарно-барабанни музикални текстури, и наивно глуповата, и дълбоко катарзисно-философска, и ъндърграунд, и денс, и... още много. Депеш Мод са сред пионерите, които въведоха изцяло синтезаторен звук в поп музиката. Заниманията им със семплиране в началото на 80-те зададоха стандартите за този нов процес на звукоизвличане, върху който днес се гради огромна част от модерната популярна музика. Те са и пионерите на индъстриъл звука – в най-широкия смисъл на понятието. Впрочем, Депеш Мод са първата, или поне една от първите групи, които задължително правят ремикси на своите хитове. Това води до факта, че имат десетки ремикс версии, албуми, сингли, макси-сингли и бокс-сетове, както и до това, че са работили с ужасно много имена в този бранш, сред които практически са всичките най-големи. Факт, с който определено не може да се похвали никой друг в съвременната музика. Ето още някои факти, които вероятно подсказват защо Депеш оцеляха и дори станаха такъв феномен през годините. Когато групата прохожда в края на 70-те, Мартин Гор слуша не поп хитове, а “възрастни” изпълнители като Нийл Йънг и Ленърд Коен. Когато пък Депеш вече влизат в класациите и техните конкуренти изкарват парчета като “Jоhn Wayne Is A Big Leggy” (“Джон Уейн е легендарен” на група с името Хейзи Фентъзи) и “Karma Chameleon” (на Бой Джордж и Кълчър Клъб), Мартин Гор пише песни като “Everything Counts” и “The Landscape Is Changing”. Докато другите пеят за любов, Мартин говори за живота – при това за истинския, обикновения живот, онзи живот, който завършва със смърт. Когато през 1980 Депеш се появяват за първи път, всички нови тогава групи използват синтезатори. Когато само няколко години по-късно всички тези групи са вече отдавна забравени и модата се е сменила, Депеш продължават да са изцяло електронна група, при това всеки следващ техен албум е все по-добър и по-добър. През 90-те, когато електрониката избухва широко като музика за масите, Депеш хващат китари и поставят акустични барабани на сцената – без да се отказват от електронния си звук. Когато в началото на новия век времето в музиката е направило пълен кръг и идва електроклашът – и когато си отива след няколко години – Депеш все още държат на синтовете, с които са започнали преди години. Понякога изглеждат безнадеждно анахронични, понякога – неразбираемо авангардни. Значително еволюиращ и все пак неизменен, техният звук не се влияе от моди и тенденции. По-скоро те създават такива. Естествено, групата се влияе от реакциите на своите слушатели. Ако преди 20 години жалонни композиции като “Master And Servant” и “Blasphemous Rumors” бяха останали отхвърлени и неприети, днес надали щяхме да имаме същите Депеш Мод или въобще да имаме каквито и да е Депеш Мод. От друга страна ще забележите, че при тази група една песен никога не е записана веднъж завинаги и неизменна. При всяко турне или сборен албум се прави нов аранжимент – похват, който днес е доста популярен, но който Депеш винаги са спазвали и в който, както в доста други неща, са били отново първи. Добре, нека обобщим: музиката на Депеш е велика. И все пак, има още поне десетки групи, за които честно трябва да признаем, че може да се каже същото. При това повечето от нас ще посочат различни други групи, които заслужават това определение. И поне няколко от тях имат принос в музиката поне колкото този на Депеш, че и по-голям. Значи не е (само) музиката, която има значение за този изключителен статус, който групата е добила през годините. Да потърсим обяснение и другаде. В повечето групи отделните членове са се специализирали в една или друга дейност. И при Депеш Мод е така. Но коя ли друга група би търпяла охотно в състава си член, който, по собствените му признания, малко се интересува от поп музика, практически не участва в творческия процес и прекарва повече време вкъщи, зает със счетоводство, отколкото на сцената зад синтезатора, а когато все пак присъства в студиото, предимно чете вестници и списания в някой ъгъл? За всички други Анди Флечър би бил допълнителен багаж, излишното пето колело, девета дупка на кавала, допълнително легло и сметки в хотела, още едно непотребно лице на корицата на албума. Само че Депеш не се снимат за кориците на албумите си... Флеч обаче е котвата, която удържа кораба на Депеш по време на финансовите бури и катаклизми през всичките тези 25 години. Често е незаменим баланс и в персоналните отношения на членовете на групата. Странна иначе констатация за човек, за когото Дейв Гахан казва: “Флеч се е бил с всекиго, освен с мен. Всъщност никога дори не е опитвал да ми посегне. Обаче напоследък ми се струва, че тая мисъл му е минавала през главата”. Същият Дейв обаче друг път и на друго място казва: “Той (Флеч) е част от онова, което започнахме, и ще бъде част от него и когато дойде време да приключим”. А какво да кажем за останалите членове на групата? Щеше ли да има група без бързо напусналият я неин основател Винс Кларк, автор на първите им хитове, рядък темерут, гей и една от най-странните фигури в поп музиката? Без Мартин Гор – един крещящо предизвикателен и същевременно плах гримиран клоун с очна линия – нямаше да има песни. Без Алън Уайлдър, който днес вече не е с тях – първия рокаджия и сериозен музикант в електронна група – не би имало музика вероятно. Без Дейвид Гахан – наркоман, алкохолик и самоубиец, който се шегува, че ако не бил в групата, сигурно щял да е в затвора (и има досие на малолетен престъпник, което може да докаже тези му твърдения) – нямаше да го има гласът. Те всички са част от тази неразгадаема енигма, наречена Депеш Мод. И тя си остава все така неразгадаема, защото всъщност подобни истории в музиката има немалко. Около Депеш има скандали, има и интрига. Има драми, както и истински лични трагедии. Има просто невъзможни куриози. И все пак, всичко е някак истинско и естествено – такова, каквото се случва в живота, или каквото не се случва, но би ти се случило, ако ти беше на тяхно място. Те дават немалко интервюта, повечето от тях говорят сравнително охотно, но обърнете внимание колко малко всъщност казват. Те са публични личности, към които има засилен интерес от страна на медиите – вече 25 години. И все пак, в днешния свят, в който всичко се знае дори за онези, които официално отричат, кажете ни, ако знаете, бисексуален ли е Мартин Гор? Или е само травестит? Или е просто по-авангарден и ексцентричен? Няма откъде да знаем. Може би не е и необходимо. Все пак, поради необходимостта от известна фактология за написването на тази книга, авторите са ползвали богат външен материал. Поради необходимостта той да е и възможно най-автентичен и достоверен, са предпочитани определени източници за сметка на други. Например, практически не са ползвани многобройните фенски сайтове за Депеш Мод на различни езици. Някои от тях предлагат забележително богата информация, която обаче е невъзможно да бъде доказана и засечена с друг достоверен източник. Максимално са ограничени и цитатите от статии и периодични издания, освен тези, на които така или иначе се доверяваме от години, например списанията Q, Rolling Stone и някои други, които сме се постарали тук-там да цитираме. При работата си върху първата част, Ники Русиновски е използвал най-вече книгата Some Great Reward от Дейв Томпсън (St. Martin’s Press, New York, 1994), както и собствените си спомени от онова време. В бележка към книгата авторът й отбелязва: “Поради драматургични причини съм си позволил свободата на места да конструирам сцени и диалози, базирани на публикувани твърдения от страна на и за групата”. Постарали сме се да избегнем тези части, а където сме решили, че има такива, сме ги цитирали. В по-малка степен са използвани и многобройни други източници. Авторите нямат претенции за безусловна достоверност, безгрешност и истина от последна инстанция. Ще забележите и че двете части на историята са много различни. Това не е преднамерено търсено. Това са две различни гледни точки върху две части от една история, която трае над четвърт век. Ако щете, това е различен поглед на двама души от различни поколения върху нещо и без това нееднозначно като Депеш Мод. Това е визия на авторите за групата и нещата около нея - много е възможно тя да не съвпадне с вашата. Всеки има право на личен поглед, на мнение и на свободата да го изрази по предпочитания от него начин. Що се отнася до това защо все пак Депеш Мод са тези, които са днес, ще завършим с една от легендите около тях, цитирана и от Дейв Томпсън. В един момент някъде през 90-те Мартин и Дейв Гахан седели в студиото и прослушвали стари песни на Депеш в търсене на определен звук. Внезапно Мартин намалил звука и се обърнал към Дейв. Лицето му изразявало нещо средно между приятна изненада и пълен шок. Било, по спомените на Дейв, “като че ли току-що е преоткрил Депеш Мод”. “Знаеш ли какво?”, казал Мартин. “Депеш Мод са просто адски странни (fucking weird)!” Те определено са. Приятно четене!
2006-09-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)