БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

От автора

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Откровение: Депеш Мод според "Ритъм"

Винаги съм си мислил, че ако някой ден напиша книга, тя ще е за Нова Генерация. Затова когато един ден в редакцията на "Ритъм" Ивайло ми каза, че трябва да напиша книга (!) за Депеш Мод (!), която да излезе като безплатно приложение към списанието преди концерта, отворих уста да възразя, че "не мога такива неща да правя". "Радо ще ти помага", каза Ивайло и аз затворих уста без да кажа нищо и започнах да мисля сериозно по въпроса. Не че Радо е чак такъв велик писател (нито пък аз съм), но сме работили двамата с него заедно години наред и знам, че ще се справим. Направихме планьорка - за кого, как написана, език, съдържание, фактология, приложения, разбих всичко по срокове и седмици и... да, май ще стане, при това добре. Замисълът наистина беше чудесен. Дори на мене ми хареса. Редакцията ни подкрепи юнашки - изровиха всякакви DVD-та, информации, даже една стара биографична книга и непрекъснато трупах още, и още, и още инфо, проклинайки факта, че все така не щат да ми пуснат интернет там, където живеех и не мога да работя спокойно. В един момент осъзнах, че съм натрупал необработваемо и за година количество информация и фактология за Депеш Мод и никога няма да се справя по начина по който исках - вземайки най-доброто от всички източници и добавяйки собствения си поглед върху нещата. Уплаших се, честно казано. Времето си течеше, а аз имах само бележки и разни откъслечни чернови, които не ми харесваха. В един момент най-после ми пуснаха и нета. Мисля че цяла седмица не излязох от къщи, ориентирайки се в новата придобивка и дърпайки най-насъщните неща за една спокойна работа насетне. И когато реших все пак да изляза поне веднъж за малко точно преди да започна зверското писане... си счупих крака. Нищо кой знае какво не съм правил, скочих от около 40-50 сантиметра, тоест малко по-високо от едно обикновено легло. Бърза помощ, операция, пирони в крака, гипс, болкоупокояващи, болница... На другия ден след операцията се обадих на Ивайло и със смесица от зле прикрито облекчение, отчаяние и чувство за вина му казах, че съм в болница за неизвестно време и със счупен крак, така че не било писано да направя тази книга. Да търси някой друг, аз ще пратя някой приятел да изпрати всички файлове и чернови от компютъра ми на човека. В общи линии, отговърът, който получих, беше в стил "умиране има, отърване няма, няма кой друг, така че оздравявай и ще те чакаме до последния възможен миг". "Няма кой друг" не означава, че изобщо няма кой да го напише по-добре, а че тези, които вероятно биха могли, са заети и не могат да отделят толкова време. Така че имах хем отговорност, хем предизвикателство. След 8 дни в болницата ме закараха в къщи и започнах доколкото мога да пиша. А не можех. Не можех дори да ставам от леглото, не можех да седя повече от минута-две, а и като лежа трябваше да е все на една страна и пак боли. Пробвали ли сте да пишете легнали? Ами и недейте, особено ако клавиатурата ви не е уайърлес. Няма начин да пишеш в това състояние с повече от 1-2 пръста (с едната ръка държиш клавиатурата, изправена перпендикулярно на леглото) и правиш ужасяващо количество погрешни натискания на клавиши. Ако искаш и да поглеждаш повечето време в хартиена книга, с която сверяваш разни факти или направо вземаш готови харесали ти неща, е съвсем мъчително. Освен че вървеше ужасно бавно, работата адски изморяваше и без това поставения на границите на възможностите ми от шока от счупения крак организъм. Не можех да работя повече от няколко часа на ден. Радо отдавна бе готов с неговата част, а седмицата, която бях обещал за довършване на моята, стана месец. Обемът набъбваше застрашително над исканите от мен страници (често ми се случва) и от редакцията пищяха да не пиша толкова много, защото така и така ще го съкратят. А има толкова интересни неща около Депеш Мод, които могат да се кажат и разкажат в една книга... Последните глави от моята част ги писах и подавах буквално по всяко време на деня и на нощта, а последните 3-4 денонощия почти и не спах. Колкото и да не ми се вярваше, в един момент го свърших и написах докрай, макар че последните ми глави са малко по-къси от първите. Не беше за вярване и че всичко това успя да мине през 1-2 светкавични редакции и дори да излезе все пак в най-крайния възможен срок - ден или два преди концерта. Концерта... който не можах да видя заради счупения си крак. Е, бързането и форсмажорните обстоятелства си имаха своята цена - това не беше книгата, която бяхме планирали. Въпреки това коментарите на читателите бяха доста позитивни и направо доброжелателни към нас. Феновете откриха и две грешки. Едната е редакторкса - снимки от едно турне бяха приписани на друго. Другата обаче е авторска, моя и много груба. Сбъркана е годината на раждане на Флеч. Идваше ми да се гръмна от яд за нея. Понеже времето ме притискаше, трябваше в много по-голяма степен от предварително планираното да се осланям на книгата на Дейв Томпсън, която съм цитирал като използвана сред източниците си. За моя дълбока изненада, тя се оказа тъпкана с фактологически грешки. Наложи се да проверявам абсолютно всяко нещо, взето като факт или твърдение от нея, което допълнително ме натовари. Помня, че като бях на рождените дни на членовете на групата, си казах, че поне това не може да го е сбъркал, те са широко известни и понеже датите, които помнех, съвпадаха, не ги проверих изрично. Веднъж погрешно написал годините, Дейв Томпсън след това е развивал разни тези на основата на тези погрешни данни и една от въпросните тези е попаднала и в моя текст, понеже ми се стори основателна. Не е кой знае каква грешка, но е срамно все пак. Това е единствената корекция, която съм нанесъл в този вариант на текста спрямо хартиенето издание (плюс две-три оправени правописни грешки, допуснати от редакторите при бързането). На практика тук няма авторска и редактирана версия - въпреки заплахите, влезе целият ми написан текст и редакцията беше съвсем минимална, практически без съкращения. Съкращения има в текста на частта на Радо. Неговите глави обаче няма да кача, тъй като той сам може да направи или не това тук или другаде, ако пожелае това. Главите от моята част, която обхваща периода на Депеш Мод до 1990-та година, ще качвам последователно по една на ден тук. Хартиеното издание на книгата изчезна за няколко дни от сергиите - все пак то е едва няколко хиляди бройки, а има в пъти повече фенове, които биха се радвали да прочетат някъде този текст. Вярвам, че той трябва да стигне при хората, за които е писан и трябва да бъде достъпен публично и безплатно, защото е от достатъчно широк обществен интерес, а авторът и издателят му са монетаризирали вече правата и интереса си върху него, доколкото могат. С други думи - едва ли могат да спечелят повече. И да можеха, тази публикация едва ли би ги ощетила съществено, а би зарадвала доста други хора, които иначе нямат и не биха имали друг достъп до текста. НЕ ВЯРВАМ в копирайт системата, такава, каквато тя е днес и ВЯРВАМ, че информацията трябва да бъде свободна. Накрая, доколкото това е едно завършено, отпечатано и разпродадено вече напълно произведение - тоест, окончателен факт е, каквото било, било и който мисли, че е могъл да го напише по-добре (например аз), да го е написал - коментарите върху книгата тук не са нежелателни, ще ми е интересно да прочета забележки, упреци и похвали, но в общи линии не възнамерявам да им отговарям. Отначало ми беше малко криво и бях разочарован от себе си, че не успях да напиша това, което исках така, както исках. После обаче се поуспокоих, погледнах философски на нещата и след като прочетох отново текста, реших, че все пак той е добър, познавателен и интересен. Надявам се и на вас да ви се стори такъв.
2006-09-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)