БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Новата приятелка

Александър Петров Орев (аркадашко)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

- Здравей.
 Никакъв отговор. Както обикновенно. Но аз чувствам мълчаливото и присъствие. За сега се спотайва зад мислите ми, но зная, че скоро ще преодолее първоначалната си свенливост и ще скочи смело вътре в тях. А мога да ви уверя, че тя скача прелестно и грациозно. Ако беше състезателка по скокове във вода, нямаше да има никаква конкуренция. Аз съм нейният любим басейн.
Тя.
Тъгата.
Аз.
Момчето.
Тя ме избра за свой приятел. Аз си имам нова приятелка. Тя е прекрасна до отчаяние, вярна до безумство и въпреки всичко омразно нежелана.
Тя... ТЪГАТА.
- Здравей.
Не отговаря. Все още кокетничи, целува нежно мислите ми с омайните си устни, които са ту адски горещи и страстни, ту ледени като декемврийски вятър. От тази нейна игра мислите ми придобиват формата на сюреалистичен бекон - редуващи се пластове от горещи и студени мисли. Побиват ме тръпки, но не заради целувките и, а защото знам, че след малко ще настъпи моментът, в който аз ще трябва да изям този бекон. Целият. Бавно, на големи парчета и след това дълго и тягостно да го смилам.
Не я исках. Не я виках. Самичка ме намери и лудо се влюби в мен. В мен и най-вече в моите мисли. Стои при тях с часове, милва ги, прегръща ги, шепти им нежно. Седи търпеливо, като опитен рибар и ги лови с въдичката си. Те лесно се хващат. После ги пуска обратно да плуват, объркани с подарък за из път - отпечатъка от устните и. И дълго след като си тръгне, мислите ми носят нейният отпечатък.
- Здравей.
 Мълчи. Разглежда албумите със стари спомени. Недей... моля те. Изважда спомените от там и започва да храни с тях мислите. Те лакомо гълтат. И аз гълтам. Едри хапки от сюреалистичния бекон, който ми се струва ужасяващо реалистичен. Опитвах се. Всячески се опитвах да я изгоня. Да я пропъдя. Да я разкарам. Опитвах се. Панически се опитвах да и избягам. Да се скрия. Да се спася. Опитвах се. Отчаян се опитвах и аз да се влюбя в нея. Не успях. Тя дойде. Обгърна ме. Погълна ме. Сега сме едно цяло. Аз съм в нея и тя е вътре в мен. Да, зная. Да, разбирам. Да, трябва да съм силен. Да, така ще я изгоня. Да, да, да, да, да... Да, ама НЕ. Вземете две еднакви дъвки, различаващи се само по цвят. Примерно една бяла и една червена. Лапнете ги и двете. Дъвчете. Дълго и с наслада. Спрете. Извадете новообразувалата се дъвка. Опитайте се да отделите червената от бялата. Пожелавам ви успех. Аз надъвках тъгата, тя надъвка мене. Превърнахме се в дъвка, която не препоръчвам за след хранене, нито пък по време или след него...
 - Здравей.
 Прегръща ме. И двамата сме сити. Аз от големия мисловен бекон, тя от мен. Целува ме. Лягаме, уморени. Няма за къде да бързаме. Очаква ни дълго и тягостно смилане. А после... после пак.
- Здравей.
 Тя.
 Тъгата.
 Аз.
 Момчето.
Моята нова приятелка, подарък от старата.
2001-05-24