БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

По пътя

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Защо сме там, където сме

Засега Европейския съюз не е сигурен, че ще приеме България в редовете си на 1 януари 2007 г., както бе обещал преди. Причината не е в нарастващата съпротива на европейците срещу разширяването на съюза. А в това, че България не е изпълнила каквото бе обещала преди, че ще изпълни.

България изпълнява формално и показно или въобще не изпълнява каквото е обещала. До таква степен, че през последната половин година е задмината даже и от Румъния, която иначе винаги е била зад нас по пътя към Европа. На европейските чиновници им е неудобно да го кажат в прав текст, но истината не е, че Румъния изведнъж е станала образцова, безукорна и перфектна европейска държава. Истината е, че България през последната година не е направила почти нищо по същество да изпълни обещанията си. Но хвърли съществени усилия да заблуждава ЕС и собствените си граждани, че кипи усилен труд.

Все пак ЕС обеща да ни приеме на 1 януари 2007 г., ако все пак в следващите няколко месеца изпълним, каквото обещахме. С други думи, чака ни много тежък труд. И влизането навреме зависи само от нас. Европа изпълнява обещанията си.

Човек би си помислил, че след подобен тежък политически провал, каквото бе вчерашното решение на еврочиновниците да не се ангажират с окончателни срокове и решения за влизането на България в ЕС, ще последват сериозни реакции.

То е ясно кой е виновен. Имаме си правителство, което специално е назначено да изпълнява това, което така и не изпълни. Забавянето през последната година е негова лична заслуга, резултат от конкретните му действия и бездействия, а не резултат от наводненията, курса на долара или цената на петрола например. Имаме си и парламент. Той също има сериозен принос за провала - с промените в конституцията, които направи и не направи, със законите, които прие и с тези, които не прие.

При вина се търси отговорност. Човек би си помислил, че премиерът ще използва този удобен повод да се отърве от явно издънили се министри като Петков и Петканов и като нарочения Кабил, които Европа в почти прав текст посочва като виновни за забавянето ни (МВР, правосъдие и земеделие). Или дори от недоразумения като Гайдарски, батакът в чието министерство (на здравеопазването) заема почти всяка вечер 5 от 10-те минути новини от страната на всички телевизии, барабар с недообмислените изказвания на самия министър.

Но не, няма такова нещо. Премиерът не само не потърси отговорност и не използва удобния момент, но дори едва ли не опита да ни внуши в специално изказване, че видите ли, голям успех сме постигнали. Ако не сте разбрали какъв е успехът ни, да поясним - стигнали сме донякъде (по пътя към Европа). Или доникъде - въпрос на гледна точка.

Нека да го обясним по друг начин. По пътя към Европа миналата година си взехме нова кола. Нова, ама на старо. Върви бавно, трака, чука, криволичи. От време на време даже завива назад. Обаче клаксона го надуваме яко - направо като на абитуриентски бал...

Колата трака, чука и пърпори и изведнъж се оказва, че даже сте спукали гума. Вярно, че и без това закъснявате, но не е ли по-добре да я смените? По-разумно е, с новата ще стигнете по-бързо. Не, казва шофьорът. С пукнатата гума - именно с която досега натрупахте такова закъснение, при това докато беше още здрава - ще стигнем по-бързо...

Всъщност, не е като никой да не критикува правителството. Десните партии до една смятат, че трябва да му се потърси отговорност за провала. Някои направо казват да си подаде оставката и да съставим ново. Пък защо не и предсрочни избори, а? С други думи - не стига че закъсняваме, ами трябва да сменим не само спуканата гума, а и здравите. Освен това да влезем в крайпътния мотел да се разберем с какви точно гуми ще сменим старите, а няма лошо и да похапнем. Ще хвърлим и едни карти кой да бъде новия шофьор... Кога ще стигнем закъдето сме тръгнали и дали въобще някога ще стигнем, по този сценарий е напълно неясно.     

Дебелоочието на нашите политици е добре известно. Някак не е широко известно обаче на какво се дължи то. А именно - те си знаят, че никой няма да им потърси сметка за провала. Никой няма да излезе на улиците, да протестира, да се възмущава. На кой му пука - няма гражданско общество. И как да има като те правят всичко възможно такова да не се и появи.

Всъщност, не е съвсем така. Днес цял ден и цяла нощ има крещящи тълпи от млади хора по улиците. Протестират срещу правителството? Не, това са празнуващи абитуриенти и техните приятели. Ама кво им пука на тях за ЕС и правителството, да не би точно те утре да са - или да не са - гражданите на този Европейски съюз? Много важно, да протестиртат пенсионерите или в краен случай френските абитуриенти.

Когато утре на днешните абитуриенти не им признаят в ЕС дипломите от БГ университетите, които ще завършат и като не могат да отидат на работа в чужбина, защото тук няма или ти я предлагат срещу 5 пъти по-ниска заплата, ще обвинят някой друг. Например правителството. Държавата. Или евреите, циганите, Великите сили, световната конспирация...

На никой от тях явно няма да му хрумне, че държавата - това е той. Че правителството - това е пак той. Те са го избирали - или не са и са оставили на някой друг да го избере вместо тях. Те са протестирали - или не са. Не става дума конкретно за абитуриентите. Става дума за всеки от нас.

А на теб хрумна ли ти? ...че или си част от решението на проблема, или си част от проблема?

"Ако продължиш да даваш каквото досега си давал, ще продължиш да получаваш каквото досега си получавал. Наистина ли това искаш?"




2006-05-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)