БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


...

Събка Митева (abyss)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Когато птицата във теб притихва,

вЪлчето притиска те от ляво.

И не спира да боли.

Лъжа е,

че всичко времето отмивало...

Но остави това!

От колко време, Ти

не си танцувала със тяло и душа?

Да се разтваряш в музиката

и да я прераждаш,

и да те преражда...

Страхът ли ти изяде лекотата

и те заключи в съмнения

и болки?

И думи.

Много, много думи

преглътнати, недоизречени,

затиснали въздишки

и писъци обесили,

за да не срутят илюзията за покой.

Балансираща,

душата ти сънува

съвършенството на тичинка.

И танц е.

Но на сън.

А в утрото – разпятие.

Не се ли измори

от безкрайните си

монолози по ръба?

А знаеш -

един единствен писък те дели

от полета.

А после?!

После, не е ли все едно?...

Дали се пита птицата

къде ще кацне,

преди да полети?...