На дъното на четвъртата чаша...

***
         На дъното на четвъртата чаша те чакам.

А твоята вярна, незлоблива любима

тъкмо си ляга и, покрита със мрака,

чака ангелски сън. Зад прозореца - зима.

По стъклата студът пак рисува пейзажи

с нежни снежни овчици. И ги води на паша.

Раздели ни декември, но това не е важно,

щом те чакам на дъното на четвъртата чаша.

Тъмен огън – очите на твоите приятели -

ти крещи: “Остави я, разлей я по дрехите!

Тя е дяволски кладенец, всички сме патили...”

Ала ти, вместо шуба навличаш доспехите.

И се втурваш навън, все през снежната угар,

и през своята съвест, съвсем разпиляна.

И крещиш, че не искаш да бъдеш със друга...

(след четвъртата чаша, разбита в тавана).

И стоиш на снега, срещу всички илюзии,

да замръзне сърцето ти, във което ме има.

Но студът е безсилен, имам верен съюзник -

топъл дъх от леглото на твойта любима.