БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Прочуване

Събка Митева (abyss)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Разказва старателно 
градският луд
запечатани мисли със восък.
Дързък е. 
Свикнал да си остава нечут,
хвърля думите бързо, 
със трясък.
Отминавам 
като всички “избистрени”,
с хипнотично приковани очи…
Луд е,
че дръзко сее своите истини
сред задрямали, 
къртичи души.
Отминавам,
а гласът му в мене кълни,
дълбае без милост душата ми:
“Кога се учим 
да бъдем измислени
и надяваме стремена и юзди?
Кога се свиваме 
кротко в калъпите,
ритайки въглен 
от страх, че гори
и превиваме 
в покорство душите си –
сеем и жънем огледални лъчи?!..”
Отминавам…
А градският луд в мене крещи:
“Аз съм тук и знам, че ме чуваш!
Не бягай. 
Като мен си. 
Усещам те. 
Спри!”

Спирам…
премаляла, изтръпнала,
за да чуя 
как моя глас 
самотно кънти…