БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПРИКАЗКАТА

ДанинаД (инад)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл: Целувам личицето на детето

В едно далечно царство, в едно далечно господарство, живеели цар и царица. Имали си те всичко, което можел да си пожелае човек. Живеели в приказно красив дворец, а царството им било богато - пребогато. Хората, в двореца живеели в лукс и разкош, а народът на тази малка и кипра държава тънел в благоденствие.

Всички поданици обичали своя цар и своята царица. С гордост произнасяли имената им и всички с нетърпение очаквали най-важното събитие в държавата – раждането на царския наследник.

В един прекрасен слънчев ден кралските фанфари изсвирили химна на страната, а това бил знакът, че най-после наследникът се е родил. Всъщност родила се мъничката принцеса. Инфантата. Бъдещата наследница на трона. В царския двор кипяло такова веселие, такова оживление и всички били толкова радостни и щастливи, че в този ден се изпило много вино, от най-добрата реколта от царската изба.

Минавали един след друг дните и така – цели 10  години. Дошъл десетият рожден ден на принцесата и царят и царицата решили да дадат прием. Били поканени гости от всички други царства по земята, а също така били поканени и феите, които щели да дарят с вълшебни дарове своята кръщелница.

В уречения ден запристигали карети от различни краища на света. Феите също невидимо се появявали, като всеки път над царството се изсипвали облаци от мънички розови листенца. Това бил подаръкът от феята на Розите. Тя украсила и стаята на принцесата. Истинска царска спалня, изцяло в розов цвят, пълна с играчки, украсена със златни гирлянди и сребърни звънчета. Вместо килим, по пода имало насипани нежни розови листенца, които дарявали своя аромат и мекота на малката принцеса и нейните гости. В този ден всеки поднасял своя подарък, избран с много любов. Принцесата получила мъничко пони, което щяла да язди. Получила също така и два прекрасни пауна, които вече важно се разхождали в царската градина. Продарили й и птици с медени гласове, които пеели нежно в златните си клетки, и златни рибки, които не изпълнявали желания, но имали най-красивите опашки в рибешкия свят . Феята на дрехите ушила специално за случая най-пищната дантелена рокля, украсена с живи цветя, които били вълшебни. Те никога не увяхвали. Феята на усмивките пък дарила най-звънкия смях на малката принцеса и в мига, в който тя се засмивала, ситен златен прашец се посипвал над света.
.........

Помислих, че децата вече спят и млъкнах. Усетих погледът си, прикован  в ръчичката на Лили, точно на местото, където рано сутринта бяха сложили абокат. Тя в момента  наистина спеше, а системата все така бавно отмеряше времето по своя си начин - с капки. Кап-кап-кап ... вече цяла вечност.
   -   Лельо, а как се  е казвала принцесата?
Момченцето от съседното креватче  беше будно и явно все още преживяваше съчинената от мене приказка.
   -    Не знам? Искаш ли да й измислим заедно име?
  
-    Да, хайде.

Очичките му светнаха. И аз продължих.

........

Всичко било прекрасно. Празникът бил в разгара си. Клоуни веселяли мъничките гости на  принцесата. Факири жонглирали с истински горящи факли , които после поглъщали, незнайно как. А на една от поляните пред двореца мъничко момченце правило фокуси. То било облечено в черен сатенен фрак и на главата си имало  висок цилиндър. От време на време момченцето повдигало цилиндъра си и от там изскачал или пухкав бял заек, или прекрасен розов гълъб. Този малък вълшебник се казвал Михаил, но всички му казвали просто Мики.

.......

Мишо, момченцето от съседното креватче, се усмихна. Явно никога не беше ставал герой в приказка. А сега не беше просто герой. Беше вълшебник. След кратката пауза, която направих, за да видя реакцията му, аз продължих.

.......

Мики забавлявал своята публика. На първия ред седяла инфантата и го гледала с грейнали очи. Малкият вълшебник замахнал с кристалната си пръчица и в ръцете на принцесата се появила красива  пеперуда със златни криле. Пеперудата била вълшебна. Тя можела да говори. Можела да прави и малки чудеса. Имала си дори и име – Лили.

.......

Забелязах, че Лили се е събудила. Тя все още мижеше с очета, но аз познавах кога се преструва на заспала и кога наистина спи. Като чу името си, тя веднага се ококори  и се опита да стане, но системата бързо я върна  в леглото. Явно и двете деца бяха в приказния свят, който съчинявахме на най-непривичното за това мeсто- в болницата.
   -
Мамо, нали аз съм тази пеперуда?
   -  Да, миличка. Ти си вълшебната пеперуда, а Мишо- вълшебникът, който прави фокуси.
   - Знам, нали те слушах.
Ах, малкото ми дяволче, беше ме измамила.
   -
Да, ама тази нашата принцеса си няма име. И сега трябва да й измислим. Не може принцеса без име - побърза да каже на Лили нашият малък вълшебник Михаил.
   -
Аз, аз ще й измисля име, аз! – Лили се оживи съвсем.
   -
Аз пък ще й измисля. Пръв се сетих, че всички й казват “принцесо“.
   -
Ей, деца, дечица, не се карайте. Хайде заедно да измислим име на нашата принцеса. А?
   -
Аз искам тя да се казва Принцеса Мария. Като мойта майка – Мишо избърза пръв да каже предложението си, но като спомена името на майка си, очичките му се напълниха със сълзи. Беше вече 11 годишен и не му се полагаше придружител в болницата.
   -
Вълшебнико, не бъди тъжен! Харесва ми името. А Лили съгласна ли е?
   -
Не, това е най-обикновено име. Принцесите имат красиви имена –Лаура, Ариел, Стела, Бела – Лили занарежда имената на всичките принцеси, за които беше гледала филмчета- А може да се казва и Златокоска. Нали?
   -
Това е грозно име- побърза да се съпротиви Мишо.
   -
Нали тя е имала златни коси. Нали, мамо !
   -
Да, косите на принцесата били дълги, падали на вълни като водопад върху гърба й и били  златисто руси.
   -Защо тогава да не се казва Златокоска?
   -
Лили, нека да я кръстим Мария. Така хем Мишо  ще е по-близо до майка си, хем принцесата ще има красиво име.
   -
Добре – леко се нацупи Лили, но отстъпи.
   -
Значи нашата принцеса се казвала Мария, но понеже имала златисти коси, често я наричали “Златокоска”, а най-често се обръщали към нея с “принцесо” или с “Ваше Височество”.
Реших да отстъпя и пред Лили. Днес не беше от най-хубавите дни за моето детенце и не трябваше да я карам да се чувства като загубил играта участник.
   -
Ще има ли лоши герои в нашата приказка? Някой зъл магьосник? – попита Мишо.
   - Не, нека в нашата приказка да няма лоши герои. От нас зависи. Нали? В  приказките всичко е възможно. Защо да не е възможно да  няма лоши герои? – попитах Мишо.
   - Добре, да продължаваме тогава – нетърпеливо се обади Лили.

.......

- Добър ден! Как си Лили?
Влезе докторката. Усмихната, със слушалки на врата, вместо колие.

- Добре съм. Кога ще ми махнете системата? Кога ще си ходим с мама?
Лили зададе въпросите си бързо-бързо.
-  Още малко. Да изтече системата и ще си ходите. Обещавам!
-  Хайде, Мишо. Трябва да отидеш до рентгена. Сестрата ще те заведе.

Мишо с неудоволствие стана.
-  Ама ние точно съчиняваме приказка. Може ли малко по-късно?
-  Не, отиди да те снимат и после ще продължите – все така усмихната каза лекарката.
Мишо стана и тръгна след сестрата, като гледаше назад, към нас с Лили.
....

Приказката така и не довършихме. Михаил се върна след половин час, после родителите му дойдоха на свиждане, а ние с Лили си тръгнахме, веднага след като изкапа и последната капчица от системата й. Точно както беше обещала докторката.



***
Приказка, съчинена на 16 юли 2005 година в детското отделение на болницата в гр.Сливен
Благодарности на д-р Бъчварова


2005-11-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)