БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

KAMEННИЯТ БАЗИЛИСК XXII

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Глава петнадесета: Най-тъжната битка

 

      Принцеса Енея се извиваше и риташе безпомощно, а нежните й ръце, опъваха огромната котвена верига, която я приковаваше към дъното на пълния с кръв басейн. Гигантски зейнали артерии се изливаха в него и алените им струи я пръскаха отвсякъде. Кръвта в басейна се качваше към гърлото й- гъста и неподвижна, заплашвайки да я удави в себе си и да я превърне в разтопена човешка плът...

      Викът на принцесата строши просторната тишина, като птица, която се блъска в прозореца на катедрала. Изведнъж тя се озова на пода в тронната зала на своя дворец. Ефирната й зелена рокля бе суха, ръцете и краката й не бяха оковани, но сякаш не й принадлежаха. Тя разбра, че басейнът с кръв и веригата са били халюцинация...А преди тях- срещата с мъртвите й братовчеди, които посякоха с мечовете си рицарите й- те също ли бяха видение?

      Принцесата се озърна- бе сама в залата; на крачка от нея гигантския трон на баща й се издигаше празен, а тя нямаше сили да се движи, за да стигне до него. Невидим смях се изви около нея и премина като вълна под гоблените на стените. От ехото му зазвъняха големите кристални канделабри и свещниците; картините се размърдаха в рамките си, а мечовете задрънчаха в ножниците...Тогава вратите към вестибюла се разтвориха сякаш буря ги блъсна и в залата пристъпи с черните си доспехи, без шлем- слепият рицар.

-         Брид!...- извика тя и почувства, как Онзи, който витаеше в залата отне гласа й

Рицарят тръгна към нея и спря. Вратите зад него се затвориха. Принцесата вече бе виждала този момент в един свой сън.

„Битката със соколите!”- помисли си тя тревожно

Гласът проникна като отровна пара през стените отвред:

- Стигна твърде далече в играта ми, слепи боецо. За такъв нищожен залог, какъвто е живота ти.

- Ела при мен- изкрещя Брид,- сечейки гневно из въздуха с меча си,- Открий ми се!

- Най-напред имам подарък за теб- каза перфидният глас,- Възкресих един спомен от детството ти.

Брид чу как три странични врати на залата се отварят и през тях влизат нечии метални стъпки. Очите на принцесата, коленичила пред трона, се изпълниха с гневни сълзи.

-Пред теб са тримата ти братовчеди, които станаха генерали, затуй, че лизаха подмеките на краля, а ти се превърна в изгнаник, задето го спаси от Онзи, чието име само ти от живите знаеш. Всеки от тях тайно се надяваше на ръката на принцесата. Напълно заслужено, разбира се. Докато ти избяга в дън горите да й строиш светилище...

- Млъквай- изкрещя Брид, тръсвайки страшно глава. Чувстваше как мускулите по-цялото му тяло се издуват и стягат, за да възпрат гнева му. Но гласът продължаваше незаглушим:

-... Дали пък те не го нагласиха така, че да се отърват от теб?От благодарност. От приятелски чувства, може би? Дали господарят им не ги послуша, когато го убеждаваха, че човекът победил един бог е опасен за цялото кралство и най-вече за него....Справедливо ли е?

            Брид стоеше неподвижен и слушаше измамните думи. Принцесата наблюдаваше неспособна да извика, тежките тела на братовчедите си, които се движеха към него като кукли в мъртвешки синхрон. Десниците им бяха стиснали оръжията им. В лявата си ръка всеки носеше по една отрязана глава. Главите висяха на косите си от вкочанените им пръсти, докато мъртвите вървяха към Брид, те се въртяха във ръцете им и обръщаха към принцесата лицата си, върху които бе запечатана болката и зловещият им ужас от срещата със смъртта. Арнан носеше главата на Бораг, Ерол- тази  на Макрант, а Веадор стискаше безчувствен червения скалп на Йовибарба.

- ...Справедливо ли е?- гласът изпълваше съзнанието му- Не зная...Отдавна се отказах да мисля над тези неща. Вече само се забавлявам, както ще сторя и сега. Не, тази игра не съм я измислил аз, а вие още като деца. Спомняш ли си „играта на война”, в която беше най-добър, за разлика от тази- „на любов”, където май не те биваше много...Спокойно, Брид и днес нищо не се е променило- само, че ти си сляп, а братовчедите ти са мъртви. Но наградата е станала още по-красива, жалко, че не можеш да я зърнеш. Искаш ли да ти я опиша? Виждал съм я гола, докато се къпеше в моя специален басейн...

- Спри-и!- принцесата се откъсна за миг от невидимата длан, която запушваше устните й, но викът й прозвуча далечен и непознат за рицаря. Брид вече не беше в тронната зала. Той лежеше гол в някакъв ров, а над него дребни качулати фигури хвърляха пръст върху очите му. Той понечи да се вдигне от живия гроб, в който бе попаднал, но нямаше нито ръце, нито крака- само кървави чукани, върху мъртвешко-бледия си торс. Пръстта продължаваше да се сипе отгоре му, студена като дрипав черен сняг. През пролуките между тежките буци, които затискаха лицето му той видя фигурата на Енея, надвесена над гроба му. Принцесата разтвори като крила ръцете си, обвити в дълги воали и от тях се изтърколиха, и паднаха в трапа отрязаните крайници на рицаря.

После пръстта го покри...

Тежък страничен удар разкъса бронята му и го изтръгна от илюзорния кошмар, в който го бе изпратил Пантократора. Боздуганът на Веадор! Брид нямаше време да се поддава на болката, ако искаше да живее. Рефлексът му го придвижи светкавично назад и встрани- откъдето бе дошъл първия удар. Мечовете на Арнан и Ерол изсвистяха край него, закъснели само с миг. Брид посрещна с безпогрешна точност повторния удар на боздугана и го отблъсна с щита си. Въпреки слепотата и умората у рицарят нямаше мисъл за поражение. Той се изправи пред своите трима противници като метален исполин с метална кръв.

Мъртвите погледнаха в бездните на очите му и отново почувстваха страх...

Брид ги познаваше. Приживе той ги бе посветил в изкуството на войната.Познаваше похватите им в боя, любимите им удари.  И никой от тях не бе успял да го надмине. Той можеше да ги победи в единоборство и тримата едновременно дори, с вързани очи...без очи...

Брид се втурна между тях, избягвайки инстинктивно оръжията им, които сечаха механично, водени от безжизнените им ръце. Красивата глава на Ерол падна първа... След нея тази на Арнан. Веадор остана подпрян на своя боздуган, когато мечът на Брид го разсече и двете половини на черепа му се разделиха, увличайки след себе си останалите части на трупа му.   

Когато всичко свърши Черният рицар стоеше край обезглавените тела на братовчедите си. Опечален, той си спомни думите на Бораг, че има моменти, в които слепецът не съжалява, че не може да вижда.

Такъв момент бе и този.


2005-09-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)