БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

K А М Е Н Н И Я Т Б А З И Л И С К XX

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

Глава тринадесета: Цената на прошката

- Не се излиза на глава с този твой господар!- мърмореше Йовибарба на Ритидом, докато двамата прекосяваха централния двор из който цареше необичайна тишина,- Какво му бяхме виновни ние, че е нарушил кралския указ. Законът си е закон, макар да не е прав понякога. Ако ще да си най-таченият и най-обичаният рицар, нарушиш ли го, си носиш последствията. Ето на- последния път, когато направих голямата издънка и господарят Веадор дори нямаше право да се застъпи за мен. Останах си в дранголника. Да-а, славен мъж беше той и за едно само няма да си простя- че не излязох редом с него срещу Златния рицар. Щяхме хубаво да го потрошим, ако ли не- поне заедно щяхме да умрем...

Конят изведнъж се закова на място. Устата на Йовибарба остана отворена след последната му дума, а долната му устна затрепери от внезапно вълнение. Пред тях стоеше едър мъж, облечен в доспехи на пълководец. Дълга пурпурна грива украсяваше сребърния му шлем. От широките му плещи се спускаше на дипли до земята обвезано със злато наметало и го обгръщаше като вечерен здрач. Ръцете му бяха отпуснати върху дръжката на огромен боздуган.

Йовибарба не можеше да повярва на очите си. Това беше Веадор, генералът на крал Аденор.Забравил болката си, големият мъж, скочи от коня и се завтече като луд към изправената фигура. Щом стигна до нея той падна в краката й. Ритидом остана на мястото си, като гледаше с проницателните си очи към тях:

- Господарю...ти си жив, о, господарю!- Йовибарба хлипаше като дете пред мълчаливия генерал,- Прости ми, че те разочаровах!

Конят изцвили. Йовибарба вдигна очи към лицето на своя господар. Погледите им се срещнаха и той разбра...твърде късно- боздуганът на Веадор се стовари върху врата му с всичката черна сила, която един мъртвец притежаваше.

После, без да се интересува от жребеца, зомбито се обърна и влачейки трупа на Йовибарба влезе с бавна стъпка в двореца.

...

Принцеса Енея и спътниците й бяха излезли предпазливо от гората и чакаха пред южната стена. Часове бяха изминали от изгрева, а грифонът не се появяваше над замъка и според плана Брид щеше всеки момент да отвори тайния проход. Но забавянето му притесняваше всички, най- вече принцесата, която чувстваше болезнено липсата на своя паладин.

Най-после стената се раздвижи и лицето на принцесата грейна в очакване на слепия рицар

Но надеждата в очите й изчезна и в тях се появи изумление като от видяно чудо в мига, в който проходът се откри и от вътрешността му излязоха два до болка познати силуета.

  • Ерол!...Арнан!- извика смаяна принцесата

Те пристъпиха към нея.


2005-09-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)